Назидание, страх и комуникационно пресищане са част от причините за ниското ниво на ваксинация срещу COVID-19. Тези становища бяха заявени по време на среща на ръководството на Министерството на здравеопазването и членовете на Обществения съвет по ваксинация. От нея стана ясно, че трябва да има нов подход и стратегия за убеждаване на неваксинираните българи.
Духовните лидери на мюсюлманската и на арменската общност в България, певци и спортисти, експерти по комуникация, психолози призоваха хората да се ваксинират.
Общественият съвет бе събран в сградата на Министерския съвет.
Според социолога Първан Симеонов комуникационното пресищане, дори с правилната гледна точка, води до „смяна на канала“. По думите му българинът трябва да бъде поощряван и насърчаван, а не назидаван. Симеонов припомни, че не малка част от хората не се ваксинира, защото лекарите препоръчваха да се изчака с ваксинацията след преболедуване. „На маргинализираните групи, на групите сред младите хора е добре да се въздейства“, допълни той.
Страхът е доминиращата причина за неваксинацията, посочи социологът Андрей Райчев. По думите му „този страх не е случаен, той беше нагнетяван година и половина. Страховита истерия, която властта и медиите хвърлиха върху народа, а вече народът е преминал в режим на оцеляване. Категорично трябва да се излезе от страха. Новата нормалност е настъпила и се казва ненормалност“, каза още Райчев.
Министърът на здравеопазването Стойчо Кацаров каза, че подобни срещи са полезни за хората и изрази оптимизма си, че може да се излезе от ситуацията. Здравната система ще се справи, макар и с много трудности, усилия и саможертва. Кацаров изрази надежда, че ще можем да се справим и с недоверието.
Певицата Люси Дяковска сподели, че е била една от първите ваксинирани, тъй като е знаела, че това е правилното решение. Дяковска посочи, че го е направила и заради възрастни роднини и е смятала, че това е нейната социална отговорност. „Вече съм вакснирана с трета доза“, посочи тя.
„Като човек, ваксиниран в България, имах много свобода в работата си в Германия, защото там рестрикциите и зелените сертификати започнаха много преди тези в България. Там децата в училищата отдавна се тестваха и рестрикциите в Германия сега вече отпаднаха, а тук тепърва се въвеждат. Според мен късно бяха въведени сертификатите и беше дадена много кратка възможност на хората да го преосмислят. Вече живеем в общество, в което социалната отговорност е забравена и за повече от по-възрастните хора темата за социалната отговорност е по-позната, защото сме имали и различни примери, допълни тя. От началото на годината, а и в последните месеци не смятам, че имахме правилните лидери по отношение на ковид-кризата и хора, които наистина да застанат зад решенията и зад грешките си„, добави Дяковска.
Психологът Ани Владимирова посочи, че е добре за българина да намира някаква прилика със сравнително познати лица – реални лица, в които да се припознава. Подобен тип кампания ще „влезе в когнитивната му система“ и ще започне да разпознава, че „пожарът го наближава“.
Александър Христов, представител на комуникационния бранш, посочи, че освен здравните аспекти на тази криза, от година и половина се натрупват комуникационни проблеми, които трудно позволяват да се разчисти пътят към това, което се цели. По думите му е необходимо към съответните групи хора да се насочат съответни послания.
ПР експертът Любомир Аламанов добави във Фейсбук: „Приехме поканата като специалисти по комуникации и част от Центъра за анализи и кризисни комуникации да се включим в Обществения съвет по ваксинация към Министерство на здравеопазването и с това да допринесем за по-добра информираност на обществото. С която – надяваме се – да направим малка стъпка към елиминиране на вредното влияние на тази на вируса на CoVID-19.
Общественият съвет излезе и със заключения:
▪ Да се идентифицират и групират въпросите и опасенията на хората от ваксините, за да могат да се даде полезна и разбираема информация по тях;
▪ Да се изведат не повече от 5 основни послания, базирани на ползите от ваксините – и те да бъдат използвани повсеместно;
▪ Да се ангажират лидери на мнение в различни сфери, които да разпространяват информация – лекари, учители, духовници, администрация, полиция и други;
▪ Да се включат браншовите и професионалните организации във всички сфери;
▪ Да се създадат групи от специалисти, които публично да отговарят на въпроси за ваксините.“