Днес е църковният празник Архангелова задушница, който се отбелязва винаги в съботата преди Архангеловден (на 8 ноември).

Наричана е още Голяма задушница, тя е последната за годината, затова на общата трапеза на гробищния парк се поставят седем различни ястия (между които любими на починалия), за да „чуят“ благослова на мъртвите в настъпващите коледни пости. Първата хапка се дава за „Бог да прости”.

На този ден се отдава почит към паметта на мъртвите, както и вечна признателност на загиналите в редовете на Българската армия.

Архангелова задушница е наричана още мъжка или войнишка. На този ден Българската армия отдава почит на загиналите български воини. Ритуалът се провежда от 1924 година. Прекъснат е през 1946 година при т. нар. „народна власт“.

В молитвите си на този ден се сещаме за воините на България, оставили костите си в Македония, по сипеите на Мека Црев и Гургулят, край Булаир, Чаталджа и Люлебургас, в равните полета на Добруджа – край Кубадин, Кочмар, Карапелит и езерото Туркоайа, в Завоя на Черна, край бреговете на Дойран и по скалите на Мокра планина и Галичица.

На Задушница живите близки посещават гробовете на своите покойници, за да ги почистят, подредят, да занесат цветя, храна, вино и да запалят свещи.

На Архангелова задушница, както на всеки друг помен, се раздават сладкиши, бонбони, плодове, варено пилешко месо, вино. Освен на близките, се раздава и на хората около съседните гробове, дори да са непознати. Значението на Задушница е голямо.

Поменът, който се прави, е и възпоменание на живите за починалия, че не е забравен. Според богослови това е връзката между земната и небесната Църква.

Във всеки православен храм в страната на Архангелова задушница се прави Обща панихида за починалите, молим се за душата на мъртвите и палим свещ.

На Задушница, както на всеки голям празник, не се върши домакинска работа – пране, чистене, шиене, плетене, подстригване и други. Само се приготвя храна.