В условията на здравна и икономическа криза, растящи енергийни цени и политическа неяснота преди поредните парламентарни избори, за работодателите е важно в следващия държавен бюджет да се запази сегашната данъчна политика, да се акцентира върху продължаването на съществуващите антикризисни мерки и подготовката на нови, свързани и със световните икономически тенденции, които неминуемо засягат страната.
За синдикатите кризата изисква спешни мерки в защита на доходите на българите, данъчна реформа, която да върне усещането за справедливост у хората и да намали неравенствата, които се задълбочават с пандемията. Те предлагат пакет от мерки, които да се реализират спешно – както до края на годината, така и да залегнат в бюджета за 2022 г.
Бизнесът очаква по-висок БВП от 2019-та година
Асоциацията на индустриалния капитал в България /АИКБ/ продължава да подкрепя данъчната стабилност при запазване на равнищата на данъчните ставки и равнищата на осигурителните вноски за 2022 г. Това е записано в препоръките към държавния бюджет за 2022 г. на АИКБ.
Според Асоциацията, в следващия бюджет трябва да бъдат предвидени и средства за капиталови разходи, които да осигурят завършването на започнати в текущата и предходните години проекти и средства за бързо разплащане с бизнеса; да се осигури прозрачно бюджетиране и предотвратяване на възможностите за осъществяване на порочни практики и схеми.
Към настоящия момент Министерство на финансите не е представило актуализирана средносрочна бюджетна прогноза за периода 2021-2023 г., както и средносрочна бюджетна прогноза за периода 2022-2024 г., което допълнително затруднява прогнозирането на макрорамката за развитие на българската икономика през 2022 г., изтъкват от Асоциацията. Въпреки това, с високо ниво на вероятност може да се смята, че българската икономика няма да се възстанови бързо и по тази причина може да се очаква, че Брутният вътрешен продукт /БВП/ ще достигне и надмине предкризисните нива от 2019 г. по съпоставими цени едва през 2022 г.
Сред основните политики, на които трябва да се обърне особено внимание и да се осигури необходимото финансиране в ДБ 2022, от АИКБ посочват тези, свързани с антикризисни мерки, включително ускорено инвестиране на европейските фондове.
От АИКБ искат да продължи прилагането на мярката за изплащане на средства за запазване на заетостта и доходите на работници и служители, т. нар. мярка 60/40, както и мярката за частично финансиране на постоянните разходи на предприятия със спад в приходите от продажби над 30 процента спрямо реализираните през 2019 г., която да подкрепи ликвидността на българските предприятия. Настоява се за прилагане на адекватни мерки за компенсиране на българските предприятия за безпрецедентно високите, надхвърлящи разчетите на Комисията за енергийно и водно регулиране, цени на електрическата енергия и на природния газ.
АИКБ предлага бюджетът за 2022 г. да предвиди амбициозен план за пред- и съфинансиране на проекти, допустими за финансиране по Споразумението за партньорство, Националния план за възстановяване и устойчивост, и останалите европейски инструменти.
Синдикатите искат промяна в данъците
Според Конфедерацията на независимите синдикати в България /КНСБ/, е необходимо премахване на максимално допустимото ниво на разходи по Консолидираната фискална програма в размер на 40 процента от БВП, съгласно Закона за публичните финанси. За синдиката това ограничение не е основателно и поставя страната в по-лоша фискална позиция за реакция на допълнителни шокове в бъдеще.
Синдикатите настояват за реформа в данъчната система. КНСБ предлага въвеждане на необлагаем минимум, равен на размера на минималната работна заплата и данък върху доходите на физическите лица в размер на 15 на процента; данък върху доходите на юридическите лица в размер на 15 процента и данък добавена стойност в размер на 15 процента.
По закон Министерският съвет внася проекта на държавния бюджет в Народното събрание, не по-късно от два месеца преди началото на бюджетната година.
Стремителният ръст на цените на енергийните източници, който се наслагва върху и без това критично рисковата ситуация, свързана с пандемията и неочакваното ускорено нарастване на цените на стоки и услуги от първа необходимост, налагат бързо да се предприемат амбициозни мерки за оцеляване на населението, без оглед на всякакви рестрикции и стремеж към икономии, се заявява в становище на КНСБ.
За овладяване на ситуацията КНСБ предвижда предприемане на спешни и незабавни мерки и такива с краткосрочен характер, за да не станем свидетели на взривяване на социалния мир или други непредвидими събития.
От синдиката предлагат пакет от спешни мерки в сегашната кризисна ситуация. КНСБ иска да се разработи легално определение, в т.ч. да се определят и критерии, за „енергийна бедност“ и да се подготвят бързо промени в действащата нормативна база за целево енергийно подпомагане. Аналогичен подход е необходим за гарантиране правото на минимум вода за питейни нужди и битово потребление, смятат от синдиката.
Да се подготви проект за национална краткосрочна (догонваща) стратегия за качествено и ускорено нарастване на доходите от труд до 2024 г., с оглед влизането на България в Еврозоната, която да включва темп на нарастване на минималната работна заплата 17,5 на сто годишно и 12,5 на сто за средната, настояват от синдикалната организация. Според предложението, минималната заплата от началото на следващата година трябва да е 764 лв.
Със Стратегията да се заложи ежегодно средно нарастване на минималната заплата със 17,5 процента, така че в 2025-2026 г. минималната работна заплата да достигне „заплатата за издръжка“, което означава семейство с едно дете, получаващо две минимални заплати, да може да покрива всички необходими разходи за издръжка на живота, се иска още в пакета, предложен от КНСБ.
С постановление на Министерския съвет да се установи нов размер на минималната работна заплата за страната от 1 ноември – 700 лв. Подобна мярка ще допринесе и за приходи в осигурителната система, смятат от КНСБ. От 1 декември 2021 г. КНСБ иска да се въведе и прилага 460 лв. официална линия на бедност, при спазване методиката, която държи сметка и за натрупаната инфлация.
КНСБ предлага, въз основа на линията на бедност от 460 лв., да се прилага базов доход за определяне на месечните парични помощи по Закона за социалното подпомагане на ниво от 20 процента от линията – 92 лв., и на тази основа да се прилагат утвърдените в правилника за прилагане на Закона за социалното подпомагане диференцирани коефициенти още от декември т.г., за да се разшири кръгът на подпомаганите и да се омекоти ударът от инфлацията, както и да се посрещнат новите цени на енергийните източници с очакван ръст до 30 процента от началото на 2022 г.
Да се предвиди ежегодно нарастване с по пет процентни пункта на дела от линията на бедност за съответната година, който формира базовия доход на хората, подпомагани парично по закона, докато базовият доход стане равен на самата линия на бедност, съответно на изисквания на ЕК, настояват още от КНСБ.
Конфедерацията иска подпомагането по оперативната програма за храни да се разшири, като се включат и всички пенсионери с лична пенсия плюс добавката от 120 лв., до 600 лв. включително. За целта да се адаптират/преразпределят количествата на продуктите.
Рязко да се разшири обхватът на целевото енергийно подпомагане, и респективно да се коригира месечната стойност на помощта за втората половина на отоплителния сезон – месеците януари, февруари и март 2022 г., съобразно новите цени на ел. енергия. Тази помощ да се дава без подоходен тест за достъп по отношение на семействата/домакинствата, в които има напълно обездвижени и изцяло на легло възрастни/деца, искат от КНСБ.
За времето на карантина и/или домашно лечение от COVID-19 на деца до 14 г. включително, както и домашно лечение от COVID-19 на хора над 60-годишна възраст, за подпомагане разходите за отопление да се предвиди помощ.
Промяна и в командировъчните
Конфедерацията иска да се повиши сумата за дневни пари на командирован в страната работник/служител от 20 лв. на 35 лв. Размерът на дневните не е актуализиран от 2008 г. и на практика не може да покрива нормално хранене поне два пъти дневно на командированото лице, посочват от синдиката.
Конфедерацията настоява да се предвиди повишение на всички приходни параметри на бюджета на Държавното обществено осигуряване – минимален осигурителен доход за самоосигуряващи се и земеделски стопани и тютюнопроизводители – ниво на минимална работна заплата – 760 лв., максимален осигурителен доход – поне 3600 лв.; минимални осигурителни доходи по икономически дейности – ръст с 12,5 на сто; вноската за безработица да се увеличи с 0,5 на сто.
На пенсионерите с пенсии за осигурителен стаж и възраст под линията на бедност от 460 лв. да се изплаща добавка през социалното подпомагане до нивото на линията на бедност или подходът, предложен от служебното правителство с актуализацията на бюджет 2021., искат от КНСБ. Да се отмени таванът на пенсиите за осигурителен стаж и възраст, а размерът на минимално обезщетение за безработица да се установи на 21,80 лв. на ден, настояват още от КНСБ.
АИКБ се обявява против административното увеличаване на минималната работна заплата за страната в период на криза и посочват като най-неприемливи заплащането от предприятията на първите три дни от обезщетенията за временна нетрудоспособност; заплащането от предприятията на отпуск за времето на ползване на отпуск по майчинство, както и допълнителното възнаграждение за прослужено време, т. нар. „класове“, определяни административно от Министерския съвет и нарушаващи, според Асоциацията, принципа „равно възнаграждение за равен труд“.
От АИКБ искат да бъде преустановено увеличаването на размера на минималната пенсия, откъснато от реалните разчети. Нещо повече – трябва да бъде премахнат институтът на минималната пенсия и размерът на пенсията трябва да се определя единствено съобразно осигурителния принос на лицето, а подпомагането на нуждаещите пенсионери с ниски пенсии да е задача на системата на социалното подпомагане, посочват от Асоциацията.
АИКБ смята, че размерът на максималния осигурителен доход не трябва да се променя до момента, в който средният осигурителен доход в България не достигне 1500 лв., и апелира за въвеждане на прогнозируемост на размера на максималния осигурителен доход, като той се фиксира на двукратния размер на средния осигурителен доход за страната.
Бизнесът иска намаляване на администрацията
АИКБ би подкрепила преструктурирането и редуцирането на бюджетите на министерствата и ведомствата и смята, че правителството трябва да положи още по-големи усилия за засилване и развиване на прилагането на програмното бюджетиране. Увеличението на финансирането за бюджетните разпоредители, особено за заплати на държавната администрация, трябва да бъде еднозначно свързано с постигането на определени цели и конкретни резултати, смятат работодателите и изтъкват, че добре структурираните програмни бюджети на министерствата и ведомствата са гаранцията за ефективност на бюджетните разходи.
АИКБ настоява за формулиране и финансиране на политики за въвеждане на електронно правосъдие, електронно здравеопазване, електронно образование, киберсигурност, цифровизация на кадастъра, изграждане на единна входна точка за подаване на годишните финансови отчети, издаване на нови лични документи, съдържащи квалифициран електронен подпис и въвеждане на национални схеми за електронна идентификация и т.н., както и за изпълнение на „пътната карта“ с фиксирани в нея конкретни дейности, изпълнители, отговорни институции и срокове за реализирането им.
Източник: БТА
