България се върна към астрономическото часово време в 4.00 ч. местно време на 31 октомври, когато часовниците се връщат с един час назад, съобщиха от Българския институт по метрология.
2021 г. трябваше да бъде последната година, в която времето се сменя от лятно часово време към астрономическо часово време, но България все още не е взела решение дали да се откаже от превъртането на часовниците.
Европейският парламент през 2019 г. определи, че през тази година стрелките ще спрат да се въртят , но преговорите зациклиха, след като държавите членки трябваше само да определят по кое време ще се движат.
Според допитване проведено у нас, 51% от българите искат да бъде въведено лятно часово време, въпреки че психолози изказаха мнение, че по подходящо за нашите географски ширини е астрономическото време.
По чия идея местим стрелките?
Често се твърди, че първият, предложил лятното часово време, е Бенджамин Франклин със свое писмо до редактор на вестник „Парижки журнал“ през 1784 г.Това предложение обаче било по-скоро с хумористичен нюанс и всъщност предлагало парижани да стават и да си лягат по-рано.
За пръв път сериозно е предложено от Уилям Уилет в „Пилеене на дневна светлина“, публикувано през 1907 г. Той не успява да убеди британския парламент да го приеме, въпреки наличието на значително лоби.
Идеята за лятно часово време за пръв път се осъществява на практика от правителството на Германия по време на Първата световна война в периода 30 април – 1 октомври 1916 г. Скоро след това Великобритания последва примера, като отначало въвежда лятно време от 21 май до 1 октомври 1916 г. На 10 март 1918 г. Конгресът на САЩ установява няколко часови зони и официално въвежда лятното часово време, но законът не намира отзвук и скоро е отменен.