Има един важен момент в католическата и протестантската етика, който я отличава от православната – в тази традиция се смята, че работата на човека е неговият разговор с Бога, всъщност молитва. В православната традиция всичко е различно, отбелязва Юлия Лемарк, руски сценарист, режисьор и продуцент в коментар за gazeta.ru.
Всяка година вземам няколко студенти, за да ги подготвя за прием във ВГИК (Всеруски държавен институт по кинематография). Създаваме творчески папки, усъвършенстваме текстове, анализираме филми, за да преминем през изпитите в творческия университет.
Най-важният съвет, който давам на бъдещите студенти, остава същият: никога не казвайте, че сте се подготвяли. Всичко, което казвате, пишете, снимате, трябва да бъде вдъхновение, нито повече, нито по-малко.
Същият съвет работи и при преговорите с продуцентите: ние не се позоваваме на книги със сценарии, на изпитани във времето схеми, на това как са създадени сцени в класическите филми.
При преговорите трябва да се създаде впечатлението, че всички идеи, които предлагате, са ви донесени от слезли от небето „ангели“.
Просто ви е дошло решението. На никого не е хрумнало, но на вас е хрумнало. Вие сте самороден диамант! Вие сте талант! Вие можете буквално всичко без подготовка!
Защо това работи и не само във филмовия бизнес? Факт е, че в нашия манталитет не се толерират прекалено работливите и усърдните. Ние обичаме и ценим гениите.
И колкото и да казват, че 80% от таланта се състои от работоспособност, ние упорито смятаме работохолиците за занаятчии, за разлика от истинския талант, който просто си го имаш и не изисква подготовка.
Което, между другото, е една от причините да нямаме нормални творчески синдикати, филмовите компании да търсят безкрайно идеи не от професионалисти, а от начинаещи и самородни хора, което в крайна сметка води до хаос в цялото ни кино.
Има един важен момент в католическата и протестантската етика, който я отличава от православната. В тази традиция се смята, че работата на човек е неговият разговор с Бога, всъщност молитва. Ако пекар пече хляб, той говори с Всевишния в този момент. И начинът, по който се получи хлябът му, показва колко продуктивен е бил този диалог. Трудът по своята същност се превръща в духовна практика.
В православната традиция всичко е различно. Духовното е отделно, а светското е само за себе си. Хората, които разговарят с Бога, са монаси и безумни юродиви. Не и хора на труда.
И този нюанс засяга целия ни манталитет. Дори една война, наситена с праведен гняв, в нашата традиция се възприема повече като богоугодно дело, отколкото като труд.
Дори героите от нашите приказки не се надяват на работа, а на щастлива случайност. Лежат на печката и съзряват – не действат, не учат, не работят – просто си лежат там (33 г. лежал на печтата приказният руски богатир Иля Муромец – бел. ред.).
Но после стават и изведнъж, въпреки атрофиралите мозъци и мускули, показват блестящи резултати. Героите на нашите приказки са глупаци, слабаци, начинаещи, дошли от нищото и направили невъзможното.
Тази година бях на голяма конференция за бизнесмени. Моргенщерн (руски рапър – на снимката по-горе) се изяви на сцената. Той излезе, направи нарочно евтина презентация и се похвали, че е получил сума с шест нули, за да излезе и да каже глупости.
„Платихте пари, за да ви кача на x ..” – каза шоуменът и изглеждаше невероятно готин в очите си. И публиката в залата беше във възторг. Ето го – нивото! Това не се дава на простосмъртните.
Предприемачът и видеоблогър Игор Рибаков се качи на сцената след гения. Той имаше страхотна презентация със скъпи графики и живи вложки на екрана, както и обмислен костюм, за да завърши образа, визията.
Той говори за неща, които са необходими и полезни за всеки бизнесмен. Зад представянето му стоеше уважението към публиката и добрата подготовка. Но публиката беше разочарована. „Претрудил се е“, мърмореше публиката, „някак си прекалено се престарава. Но не върви, разбира се. Не „хваща“. Юродивият безумец отново надмина трудолюбивия професионалист.
У нас политиците се уважават не за работа, а за случайни прояви на гениалност – някой паднал от мост в река, някой псувал на майка при преговори с посланици, някой извършил откровени глупости, размахвайки ръце. Ние обожаваме това! То е уникално! Истинско.
Но когато човекът се е подготвял за програмата, занимавал се е с ораторско майсторство, за да се представи добре, изучавал и е залягал над книги – тези са някак никакви. Претрудили се. Престарали се. Пък и щом толкова се престарават, значи тук има нещо нечисто. Съмняваме се, когато нещата са предварително подготвени. Току-виж са и подозрителни.
Затова ако си трудолюбив, не си го признавай. Нека всички мислят, че всичко ви се е получило лесно. Просто такъв сте се родили.
Можете да бучите и да разпускате в продължение на дни, а след това да вземете душ и да скочите директно във всяка една кариера – дори да пуснете филм, дори ракета.
И всичко това дори без да дойдете в съзнание. Защото вие сте талант. А учението и трудът са за недодяланите занаятчии.