За 10 години населението на България е намаляло с 590 000 души. В същото време броят на бедните пенсионери се е увеличил със 128 000 души, а на бедните деца с над 17 000.

Това обяви заместник-социалният министър Иван Кръстев на дискусия по доходите, организирана от фондациите „Солидарно общество“ и „Фридрих Еберт“.

Според Кръстев в страната няма адекватна политика за социалната закрила на най-уязвимите – пенсионерите и децата.

По последни данни разликата в доходите между най-богатите и най-бедните българи е над 8 пъти, като средно този показател за държавите от ЕС е 5,5 пъти, което прави страната ни рекордьор по неравенства. „Парадокс е, че в най-бедната страна социалното неравенство е най-голямо“, каза програмният директор на Фондация „Фридрих Еберт“ Пенчо Хубчев.

Инструменти за преодоляване на неравенствата са увеличението на минималната работна заплата и одобряването на механизъм за определянето й, промяна на данъчната система и въвеждане на необлагаем минимум, премахването на максималния осигурителен доход, както и прилагане на диференцирани ставки на ДДС за базови стоки, смята Мирена Филипова от Барикада.

Кръстев добави, че за 10 години – от 2010 до 2020 г. месечните помощи за отглеждане на дете са се увеличили с едва 5 лева.

На форума стана ясно, че 1,6 милиона българи са под прага на бедност, а близо половин милион души или 29 процента от наетите в страната са на минимална работа заплата. 

Виолета Иванова от Института за социални и синдикални изследвания на КНСБ припомни, че предложението на КНСБ е минималната работна заплата от 1 януари 2022 г да е 764 лв., което е нарастване със 17.5 на сто. КНСБ иска още последователното увеличение със 17.5 на сто през следващите 4 години.

В рамките на дискусията се появи спор доколко липсата на образование е причина за ниските доходи и лошата реализация , или обратното – лошият социален статус ражда неравенства, защото децата от бедни семейства нямат достъп до качествено образование.

Доц. Ирина Данаилова от УНСС посочи, че с повишаване на образованието, рискът от бедност сред заетите намалява, като сред бедните 65,7 на сто са с начално или без образование, а едва 2,4 на сто с висше. Тя цитира проучване, според което във всички етнически групи няма нито един човек с висше образование, самоопределил се като беден. По думите й в България има мит, че много хора са с висше образование, а данните сочат, че към 2019 г. относителният дял на населението между 25 и 64 години с висше образование, е 27 процента. Тя цитира данни, според които хората в България се включват в много малко формални и неформални обучения. Общо 1,6 на сто са българите на възраст между 25 и 64 г., които участват в обучение – при 27,6 на сто в Швеция, 24,6.

Над 500 хиляди са в момента работещите българи на минимална работна заплата, стана известно по време на форума. Това поставя страната ни на челни позиции по работещи бедни и прави неизбежна необходимостта от ускорено нарастване на минималното възнаграждение.