Мистериозни мъже в маски удрят бежанци по границите на Европа или ги връщат обратно в морето. След месеци на разследване Der Spiegel и други партньорски медии разкри коя е сенчестата армия, която стои зад тайните операции.
Ударите могат да се чуят, преди да се видят – звукът на твърди предмети, удрящи се по ръцете, краката и гърба, прониква в зеления гъсталак на хърватско-босненската граница. Хората крещят от болка, стенат и хленчат.
Силни мъже в тъмни униформи застават от хърватската страна на границата през този горещ юнски ден. Те пропъдиха афганистанци и пакистанци, дошли да търсят убежище в Европа.
Мъжете носят балаклави, единият е с черни слънчеви очила. На униформите им няма значки – никой не трябва да ги разпознава. На няколко метра встрани, покрит само с храсти и дървета, репортер седи потайно е заснема.
Видеоклиповете показват как тези маскирани мъже изгонват 22 бежанци от ЕС. Те връщат хората обратно в Босна и Херцеговина. Един от маскираните хвърля палката, за да се стовари върху краката на хората, така че те да се препънат в граничната река, където водата е до гърдите. Накрая заплашително вдига ръка и вика: „Върви! Махайте се в Босна!“
Правозащитниците често наричат действия като тези отблъсквания, незаконни депортации. Те нарушават законодателството на ЕС и Женевската конвенция за бежанците, която включва забрана за връщане.
Бежанците не трябва да бъдат застрашени от депортирането; след като са стигнали до европейска земя, трябва да им се даде възможност да кандидатстват за убежище. А побоят над беззащитни хора е забранен така или иначе.
НПО като „Мрежата за наблюдение на граничното насилие“ и медиите, включително SPIEGEL, събраха стотици изявления от бежанци, както и доказателства за актове на насилие по границите на ЕС.
Инцидентите не се ограничават само до границата с Хърватия. В Егейско море, според свидетели, маскирани мъже многократно изтеглят бежанците в морето и ги разпределят на надуваеми спасителни салове – в Хърватия те редовно бият търсещите закрила.
Кои са тези мистериозни войски, които малтретират хората по външните граници на ЕС? Кой ги е инструктирал да отблъскват бежанците с такава бруталност?
„Шпигел“ изследва външните граници на ЕС в Гърция и Хърватия в продължение на повече от осем месеца – заедно с европейските партньорски медии Lighthouse Reports, SRF Rundschau, ARD Studio Vienna, списанието ARD „Monitor“, „Liberation“, „Novosti“, RTL Croatia и Указател.
Участващите репортери бяха наоколо, маскирани като рибари. Те управляваха дронове над граничните райони и анализираха сателитни снимки и стотици други видеоклипове, които са изтекли до тях. Те разговаряха с десетки източници в агенциите за сигурност и проследиха цифровите следи на мъжете, позиращи с маските и палките си в Instagram и Facebook.
Изследването разкрива система. Специални части от Хърватия и Гърция, които иначе са тренирани да предприемат действия срещу хулигани и наркобосове, прогонват търсещите убежище от ЕС. Те работят предимно тайно – и на тях им се заплаща от европейските граждани.
Тъй като тези звена са тайни, досега почти не е имало публичен дебат относно техните действия, няма дори политически оправдания.
Управляващите в Загреб и Атина отхвърлят актовете на насилие като съчинени. Казват, че няма доказателства, особено за участие на държавата. Но тези доказателства вече са налични.
Назила бяга през по-голямата част от живота си. Момичето на 16 години, е родено в Афганистан и дълго време живее със семейството си в Иран.
Тя достигна лагер Мория на гръцкия остров Лесбос преди три години и родителите й най-накрая се осмелиха да поемат по балканския маршрут. Сега тя седи в тревата с малкия си брат Фарзин от босненската страна на границата. Тя казва, че ако намери нов дом, би искала да стане актриса.
Докато Назила говори, тя се занимава с пръстена си. Последната среща с мъжете с качулки е била преди два дни. Досега, казва Назила, тези мъже са прихващали семейството отново и отново, когато се опитват да преминат границата.
Мъжете ритнаха брат й и им откраднаха парите и мобилните телефони.
„Ако им кажете, че няма да се върнете в Босна, те се ядосват“, казва Назила. Не й беше позволено да кандидатства за убежище.
Журналистите, участващи в това изследване, заснеха части от отблъскването на Назила и нейното семейство. Изображенията на дрон показват два бели микробуса на едно от най-известните места за сблъсък и пропъждане.
Търсещите убежище наричат мястото „Три води“: граничната река Корана се разделя тук на три реки. Шестима униформени, както показват снимките, разтоварват заловените бежанци като добитък от едно от возилата. Поне един от мъжете слага балаклава. След това придружават бежанците към Босна.
Хърватските власти твърдят, че бежанците са разиграли сцените. Че са се намазвали с черешов сироп, за да фалшифицират кървящи рани. И че понякога те просто са бити от главорези от босненската страна.
Но разследващите репортери са документирали общо единадесет незаконни отхвърляния на видео. Всички те са извършени далеч от официалните гранични пунктове.
Хърватия – операция „Коридор“
Отблъскванията очевидно поне частично се извършват от хърватската интервенционна полиция – държавна единица, която докладва на Министерството на вътрешните работи.
Това се разбира от анализ на видео материала – тънмносините униформи, мъжките ватирани долни якета, диамантената форма на ватиране, запечатаните вертикални ципове острани, мъжките палки „тонфа“, с характерната им кръстосана дръжка: те са част от официалното оборудване на отрядите за интервенция на Хърватия.
Освен това шестима интервюирани хърватски офицери също са убедени, след преглед на снимките, че маскираните мъже са хърватски полицейски служители за пряка намеса.
Всички интервюирани полицаи искат да останат анонимни от страх за тяхната безопасност. Но по-нататъшните записи от акции през май подкрепят тяхната оценка. Снимките показват полицай в действие, този път без маска. На гърба му е ясно четливо: „Interventna Policija“, Интервенционна полиция.
Обикновено тези екипи държат настрана хулиганите и провеждат набези. Полицейските служители преминават специално обучение, в което, наред с други неща, се научават как да използват палката.
Нивото на управление на звеното се състои отчасти от ветерани от войната, които се биха срещу сръбските войски през 90-те години. Някои от мъжете се показват в Instagram и Facebook с десни екстремистки и фашистки символи, други позират с оръжия и балаклави на границата.
Членовете на интервенционната полиция получават допълнителни заплати за специалната си работа срещу мигрантите на границата, обикновено стотици евро на месец, според няколко хърватски служители.
По време на назначенията си те са настанени в хотели, включително в здравен курорт Топуско. На границата те работят с други звена на хърватската полиция, които познават по-добре терена.
Действията, твърдят служители, се ръководят от високопоставени полицаи в столицата Загреб, които са подчинени на Министерството на вътрешните работи. Нейното име: „Операция Коридор“.
Горан Новак, чието истинско име е различно, е част от „Операция Коридор“. Полицаят от интервенционните сили не иска да чете истинското си име в медиите по понятни причини.
Той казва, че неговото звено редовно е използвало насилие срещу търсещите убежище. „Когато открием мигранти в гората или другаде, те обикновено лежат на земята, притеснени“, казва Новак.
Един от офицерите в неговото подразделение често ги пресичаше и ги удряше с палка по краката. Централата в Загреб решава дали ще бъдат отхвърлени обратно.
Друг полицай е още по-откровен: Разбира се, отблъскванията са незаконни, всеки полицай знае това. Но инструкцията идва от самия връх, от Министерството на вътрешните работи.
Насилието на хърватските части срещу бежанци е публична тайна за босненските полицаи. Босненски граничар безброй пъти е срещал ранени и кървящи хора, които са били малтретирани от хърватска страна.
Той е сигурен, че интервенционната полиция е отговорна за това. „Имало е случаи, в които са били толкова много групи, че всеки е трябвало да отиде в болницата.“ През зимата понякога намира хора замръзнали до смърт в снега. По принцип, казва граничарят, това е изтезание.
Гърция: „Никой не минава“
Когато гръцката брегова охрана потегли, Джуниър Амба очакваше най-лошото. Там те седяха в оранжевия спасителен сал, неговата бременна съпруга и той, бежанци от Демократична република Конго, през нощта в Егейско море. Маскирани мъже ги оставиха там, каза той месеци по-късно.
Часове по-рано, на разсъмване на 21 април, двамата пристигнаха на гръцкия остров Самос. Снимки и показания свидетелстват за тази част от тяхната история.
Отначало, казва Амба, те са се крили по хълмовете от полицията. Но силите за сигурност бързо я хванаха и я върнаха в морето заедно с още 26 търсещи убежище.
Амба казва, че се е страхувал за живота си на разклатения спасителен сал. Мъжете дори не биха им дали спасителни жилетки. Само часове по-късно турските граничари спасиха търсещите убежище.
При друг опит Амба и съпругата му стигнаха до Самос. Този път те успяха да се регистрират в бежанския лагер. Амба вече има нова цел. Той иска да изправи пред съда мъжете, които според него са го оставили в морето. Гръцки адвокат вече е завел дело, едно от обвиненията: „изтезания“.
През последните няколко месеца Егейско море се превърна в бойно поле. 15 видеозаписа, направени от търсещи убежище и турската брегова охрана, показват доколко ескалира насилието.
Мъже с балаклави бутат бежански лодки с куки и предупредителни изстрели във водата. Бреговата охрана изтегля бежанците на оранжеви спасителни салове към Турция и ги пуска в морето, както описва Амба. Това е особено опасна и коварна форма на отблъскване. политика.
Разследващите медии докладват за кампаниите от около година. Вече няма съмнение, че те произлизат от кораби, собственост на гръцката брегова охрана, колкото и правителството да го отрича. Но кои точно са мъжете, които, също като в Хърватия, често крият лицата си? И кой е наредил действията?
Човек, който иска да знае това, седи в механа в пристанищен град в слънчев пролетен ден. Предполага се, че мъжът се казва Янис Алексиу, доскоро той е работил за гръцката брегова охрана на висок пост, не иска да се публикува истинското му име.
В миналото, казва Алексиу, отблъскванията са били единични случаи в Егейско море. Турската брегова охрана засича повечето лодки в резултат на сделката, която канцлерът Ангела Меркел беше сключила с Турция.
Но от март 2020 г. турците едва спираха бежанците. Следователно консервативното правителство на премиера Кириакос Мицотакис взе по-строги мерки, казва Алексиу.
Оттогава специалните части са отговорни за освобождаването на търсещите защита обратно в морето с помощта на спасителни салове. На видеоклиповете той несъмнено може да идентифицира специалните сили.
Командите, за които говори Алексиу, са MYA и KEA. Те са елитните части на бреговата охрана. Офицерите носели балаклави, така че никой да не ги разпознае.
Обикновено тяхна цел са контрабандистите на наркотици, сега те връщаха бежанците обратно в морето. „Заповедите се предават само устно“, казва Алексиу. Няма писмени документи. Целта е да можете да отречете достоверно всичко. „Инструкциите идват отгоре, от политици. Това е просто престъпно.“
Други двама офицери от бреговата охрана, единият от които все още е на активна служба, потвърждават информацията на Алексиу. Те обвиняват и специалните сили за отблъскванията. „Заповедта е: Никой не може да мине“, казва един от полицаите.
Гръцкото правителство все още не е отговорило на подробен списък с въпроси от „Шпигел“. Досега то винаги е отричало връщаният и отблъскванията на бежанците.
Поне присъствието на елитните части в Егейско море се записва и във видеоклипове. Бежанците и турската брегова охрана заснеха през юни как гръцките сили спряха търсещите убежище малко преди остров Кос.
Буквите OEA се виждат на униформите на поне трима мъже. Съкращението означава една от работните групи на елитното подразделение KEA. По-късно турската брегова охрана трябваше да спаси бежанците от водата.
Брюксел: с пари от данъците за пропъждането
Илва Йохансон отговаря за миграционната политика в Комисията на ЕС от 2019 г. Шведката е социалдемократ и в речите си обича да подчертава, че държавите от ЕС имат право на защита на границите, но че трябва да спазват законодателството на ЕС.
Досега обаче исканията на Йохансон бяха до голяма степен игнорирани. В допълнение към случаите в Гърция и Хърватия, има и съобщения за връщане на румънската, испанската, италианската и австрийската граница.
Литовското правителство настоява практиките да бъдат легализирани. А Полша предпочете да оставя да гладуват онези, които търсят закрила в граничната зона с Беларус през последните няколко седмици, отколкото да ги пусне.
Систематичните акции не само застрашават продължаващото съществуване на Женевската конвенция за бежанците. Те поставят под въпрос и представата на Европейския съюз като общност от конституционни държави.
Следователно Йохансон настоява за така наречения независим механизъм за наблюдение от месеци. Според плана организациите на гражданското общество трябва да контролират националните служители по външните граници на ЕС.
Този механизъм за наблюдение вече съществува в Хърватия; екип на Йохансон преговаряше за това в продължение на месеци. Но механизмът е само частично независим. Хърватските организации, които отговарят за контрола, трябва да имат право да контролират на границата в по-голямата си част само след предварително обявяване. Най-малко две от петте одобрени организации също получиха пари от хърватското правителство.
При поискване Европейската комисия обяви, че хърватското правителство е отговорно за подбора на организациите в механизма за наблюдение. Начинът, по който механизмът се прилага на практика, е от голямо значение, се казва в изявление, човек иска да провери това внимателно.
Гръцкото правителство далеч не желае сериозно разследване. Дори механизмът за наблюдение на Йохансон не е желан в Атина. Няма никаква причина за това, казва министърът на миграцията Нотис Митарачи. Що се отнася до защитата на границите, управляващите не се нуждаят от съвети от неправителствени организации.
Ако Европейската комисия наистина искаше да сложи край на отблъскванията, за държави като Хърватия и Гърция биха могли да се намалят значително парите за защита на границите.
Но досега еврокомисията така и не успя да задвижи това. През последните няколко години Брюксел прехвърли повече от 422 милиона евро на Атина и повече от 110 милиона евро на Загреб.
Германското правителство достави на Хърватия термокамери и превозни средства с повишена проходимост. Вътрешният министър Хорст Зеехофер отбеляза, че няма „абсолютно нищо, което да налага критика“ относно работата на хърватските власти.
Европейските данъкоплатци също плащат за отблъскванията на границите. ЕС плаща за настаняването на служителите на „Операция Коридор“ в „Топ-Терме Топуско“, както се вижда от публично достъпни документи.
Той също така плаща на граничните служители извънреден труд и надбавки. Дори ватираните долни жилетки на интервенционната полиция биха могли да бъдат финансирани с пари от ЕС, поне на официалния портал на ЕС има търг за такива якета, за който Брюксел е платил еквивалента от около 380 000 евро.
Комисията на ЕС заявява, че не знае, че оборудването, финансирано от ЕС, се използва за нарушаване на закона. Ако това все пак се случи, плащанията могат да бъдат спрени и наложени санкции.
Това може да засегне и Гърция. ЕС е платил за много от оранжевите спасителни салове, на които сега гръцките специални сили разполагат бежанци, за да ги отблъснат обратно в морето.
Гръцкият производител Lalizas спечели съответния търг през 2016 г. Всяко отблъскване със спасителен сал струва на Европа поне 1590 евро. Но реалната цена е значително по-висока.