За 20% от работниците в Германия коронавирусът не е заплаха, а конспирация

анти ваксина антиваксър протест

СНИМКА: БГНЕС

Те не смятат коронавируса за опасен, подозират тайни интереси зад него и често пренебрегват правилата за дистанция и хигиена. Ново проучване показва въздействието на митове за конспирация сред работната сила в Германия, съобщи АФП.

Според него почти една пета – 20%, от работната сила в Германия споделя съмнения относно опасността от корона пандемията и вярва в историите за заговор.

Изследването установи и връзка между ниските доходи, образователното ниво и възприемането на митовете за конспирация.



За проучването свързаната със синдикатите фондация „Ханс Бьоклер“ оцени текущо проучване на работната сила сред повече от 5000 служители и търсещи работа.

Участниците бяха анкетирани от края на юни до средата на юли 2021 г., след като вече бяха интервюирани през април, юни и ноември 2020 г. и януари 2021 г.

Резултатът: 18 % от работната сила през лятото на 2021 г. „до голяма степен“ се съгласи с конспиративни истории за пандемията от коронавирус, като същевременно се усъмни и в опасността от вируса.

57 % от анкетираните отхвърлиха тези нагласи, малко под една четвърт не бяха сигурни.

Повече от 90 процента от запитаните, които са съгласни с твърдението, че настоящите ограничения на гражданските свободи представляват „заплаха за демокрацията“, също биха могли да си представят, че зад пандемията стои елит, „който иска да създаде нов световен ред“.

Или елит, който използва пандемията „за налагане на интересите на богатите и могъщите“.

Такива възгледи бяха особено разпространени сред хората с ниски доходи или ниски квалификации. По-младите респонденти също се оказаха по-склонни да се съгласят с подобни твърдения.

Същото важи и за тези, които все още не са имали коронавирусна инфекция в непосредствена близост. Имаше и повишена готовност да се вярва в истории за заговори в Източна Германия, както и сред хора, страдащи финансово от пандемията.

Според авторите на изследването е особено проблематично, че с повишената вяра в конспиративните митове, желанието за участие в рисково поведение се увеличава значително.

Например 52 процента от тези, които заявяват, че не се придържат към препоръчаната физическа дистанция и правилата за хигиена, се съгласяват с конспиративни разкази.

Цели 80 процента от хората, които „при никакви обстоятелства“ не са искали да бъдат ваксинирани, изразиха съмнения към коронавируса и подкрепиха митовете за конспирация.

Вярата в подобни истории е висока и сред хората, които „са склонни да не искат да бъдат ваксинирани“.



Авторът на изследването – социологът от фондация „Ханс Бьоклер“ Андреас Хьоверман, оценява резултатите от проучването като впечатляващо доказателство за това „колко важен е факторът на недоверие при взимане на решението за ваксинация“.

Скептицизмът и конспиративните теории представляват „голям недостатък“ в борбата срещу пандемията. Проблемът е не само в ниската готовност на групата да се ваксинира, „те също се държат особено безотговорно, така че има висока вероятност да заразят както себе си, вероятно също и другите“.

Експертът призова да се вземе предвид по-сериозно връзката между възприемането на конспиративните теории с икономическото положение на засегнатите.

По-добро „финансово облекчаване на финансовите последици, причинени от кризата, съответно по този начин и загубата на контрол“, би могло да възвърне доверието у тези хора. И те да предадат усещането, че са „чути и представени политически с техните финансови нужди и притеснения“.

В същото време дезинформацията трябва да продължи да се отслабва или опровергава от държавните и научните институции.

Оставете коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *