СНИМКИ: БГНЕС
Румънското правителство бе свалено с вот на недоверие, което предизвика политическа криза в Букурещ след като управляващата коалиция се разпадна, а парламентът свали доверието си от премиера Флорин Чицу.
Неговото правителство на малцинството изкара само 9 месеца на власт. Сега след вота на недоверие Чицу може да остане на премиерския пост временно максимум 45 дни, съобщи Ройтерс.
Според резултатите от гласуването 281 от общо 466 депутати и сенатори се обявиха срещу правителството на либерала Чицу.



Сред тях бяха гласовете на еко-либералната USR, който беше в управлението допреди четири седмици, и крайнодясната малка партия AUR. Нямаше гласове против вота на недоверие, тъй като управляващата партия и нейните съюзници го бойкотираха.
Политическата криза идва в разгара на драматична ситуация с коронавирусната пандемия – само 28% имунизирано население, и предизвиква опасения за дълга фаза на нестабилност и изоставане в реформите.
Това би трябвало да повлияе и на използването на 29,2 милиарда евро от пакета за помощ на ЕС за пандемията, издействан от правителството на Чицу.
Докато на Чицу временно е разрешено да продължи да управлява правителството, той може да действа само в ограничена степен. Например, няма право да издава спешни наредби. Първоначално не беше ясно дали ще има предсрочни избори.
Голямата социалдемократическа партия PSD иска да подкрепи преходно правителство на технократи. Следващите редовни избори са през 2024 г.
Кризата беше предизвикана от разпадането на коалицията на Националната либерална партия (PNL) на Чицу и по-малката еко-либерална партия USR – на власт от декември 2020 г.
Голямата опозиционна социалдемократическа партия PSD предложи вота на недоверие. По-рано Чицу провокира разпадането на коалицията, като за няколко месеца освободи двама министри на USR.
Той бе обвинен от коалиционния партньор в липса на воля за реформи, клиентелистка икономика, нарушаване на коалиционните споразумения и авторитарен стил на лидерство.
Чицу наскоро стана председател на неговата партия PNL – с подкрепата на президента Клаус Йоханис.
