С какво Афганистан привлича толкова чуждестранни окупатори и свръхсили като Съветския съюз, САЩ, Китай? Този въпрос се задава на фона на сърцераздирателните сцени, които се разиграват повече от седмица на летището в Кабул, откакто талибаните овладяха и столицата на Афганистан.
Оказва се, че страната, която предимно се свързва като основен световен доставчик на опиум и хероин, притежава невероятни подземни богатства. Които, обаче, са недостижими, докато няма стабилна и предвидима власт
Защото за експлоатацията им са нужни години, за да се изгради необходимата инфраструктура за добив и транспортиране на суровините, които са известни от десетилетия, припомня „Шпигел“.
Това може да не е напълно невъзможен бъдещ сценарий; но и не особено вероятен към момента.
Богата бедна държава
Потенциалът на Афганистан наистина е голям. Сблъсъкът на няколко тектонски плочи е причинил хиляди вулканични изригвания в региона през последните милиони години, причинявайки гигантски количества метали да излязат на повърхността.
Те могат да бъдат доказани особено лесно чрез така наречените хиперспектрални измервания. От гледна точка на геолозите земята на Афганистан е сбъдната мечта.
Страната изглежда привлекателна и от гледна точка на бизнесмените. Американският геоложки орган USGS изчислява стойността на известните суровини на няколко трилиона долара.
Освен всичко друго, са доказани два милиарда тона медна руда и няколко находища на злато и въглища. Освен това в северната част на страната под земята лежат приблизително 1,6 милиарда барела суров петрол.
Според канадския мозъчен тръст Fraser Institute Афганистан също има 1,4 милиона тона редки земни минерали – това е приблизително шест пъти над световното годишно производство.
Тези специални метали като неодим, церий, итербий или диспрозий са почти незаменими за производството на смартфони или вятърни електроцентрали, хибридни автомобили или магнитно-резонансни томографи, лазерни материали или плазмени екрани.
Също толкова търсен е и друг афганистански природен ресурс: литий, основен компонент на батериите, например за електрически автомобили или преносими компютри.
Американските геолози изчисляват, че находищата са приблизително толкова големи, колкото тези в Боливия, основният доставчик на метала.
Във вътрешна бележка на Министерството на отбраната на САЩ Афганистан дори е посочен като „Саудитска Арабия за литий“.
Колкото и голям да е потенциалът, страната едва ли се е възползвала от него през последните няколко десетилетия.
Нито съветските окупатори през 80-те години, нито собственото им правителство, подкрепено от САЩ от 2001 г., не успяха да се доберат и да съберат пищните съкровища.
Ситуацията със сигурността беше твърде нестабилна, теренът – твърде непроходим, а пътната мрежа – твърде рехава и разкъсана.
Страната има само елементарна минна индустрия и до днес. Добивният сектор е частично контролиран от лидери на военизирани групи; Талибаните също използват отделни проекти, за да финансират своята съпротива.
На местата, където се добиват природни ресурси, условията на труд понякога са жалки. Например не е необичайно децата да се трудят във въглищните мини, които често се експлоатират незаконно.
В резултат на това, въпреки теоретично огромното богатство, населението остава бедно. През 2020 г. прогнозният брутен вътрешен продукт на глава от населението в Афганистан е около 581 долара.
Уплашени инвеститори
Винаги е имало опити за разширяване на афганистанската минна индустрия. Индийската група Afisco например иска да добива желязна руда в централната афганистанска провинция Бамиян.
Руската държавна компания „Газпром“ иска да разработва газови находища на афгано-туркменската граница.
И Китай си осигури производствените права за Мес Айнак, един от предполагаемите най-големи все още недокоснати медни находища в света, както и за нефтени находища в басейна на Аму-Даря в североизточната част на страната.
Но повечето от тези планирани проекти са задържани от години. И инвестиционните суми са скромни. Според изчисления на германския Институт за китайски изследвания на Mercator (Merics), Китай например е инвестирал само 4,4 милиона долара в Афганистан през 2020 г. – и не е направил нищо друго за сериозно напредване на предложените сделки със суровини.
Има достатъчно причини за колебанието. Инвеститорите се страхуват от отвличания и непредсказуеми местни бизнес партньори.
Германският Федерален институт за геонауки и природни ресурси (BGR) също вижда икономически рискове, свързани с това.
„Находищата първо трябва да бъдат проучени с големи разходи, за да може най-накрая да се прецени колко резерви има и дали е възможно икономическото им извличане“, изтъкна говорител. Но това изисква стабилна политическа среда – за години.
СНИМКА: БГНЕС