Eврокомисията е поискала от служебното правителство разяснения за наложените ограничения, въведени срещу фирмите около Делян Пеевски и Васил Божков на базата на американския Закон „Магнитски“, съобщава „Биволъ“.

МВнР и Министерството на финансите трябва да отговорят, какви са правните основания за тези ограничения. „Биволъ“ публикува и документите за това.

От ЕК са изпратени въпроси до Постоянното представителство на България към ЕС в Брюксел, с което искат обяснения и за това как ограниченията на МФ кореспондират с принципа на екстериториалност, към който се приспада и американският закон „Магнитски“.

Служебният министър на финансите Асен Василев е казал пред сайта, че в запитването от ЕК нямало „нищо притеснително“.

Според „Биволъ“ кореспонденция, касаеща отношенията София – Брюксел и София – Вашингтон, демонстрира, че служебният кабинет на Стефан Янев очевидно не е успял или не е пожелал да обсъди санкциите по Закона „Магнитски“ и действията на правителството в този смисъл, със структурите на ЕС.  Тъй като законът „Магнитски“ е на САЩ, той се отнася за ограничения от „трета държава“.

Това означава, че тепърва ще се изяснява дали ограниченията върху компаниите на санкционираните български лица Делян Пеевски и Васил Божков , са достатъчно добре правно оформени предвид законодателството на ЕС, което в много от случаите има проритет пред националното. Интересното е, че бюрокрацията все още забавя работата на институциите – ЕК чака официалния отговор на София вече почти три седмици и едва тези дни предстои тя да бъде изпратена.

Писмото е пратено на 29 юли от Михаил Келлер, политически сътрудник в Главна дирекция „Финансова стабилност, финансови служби и капиталови пазари“ (DG FISMA) към Европейската комисия.

Келлер пита за „черния списък“ с 21 физически и 33 юридически лица от България съгласно решението на Министерски съвет Nr. 441 от 4 юни 2021 г.: „Както и други страни, включително Кипър, Франция, Люксембург и територията на Нидерландия“.

„Разбрахме, че публичните институции в България са се разпоредили да се преустановят връзките със съответните лица и компании, а българските банки са помолени прекъснат транзакциите им“, пише представителят на ЕК. „Такова едностранно действие вследствие на санкции от трета държава е сериозен повод за безпокойство от страна на Европейската комисия“.

В тази връзка ЕС моли за „детайли“ относно:

• Целта на предприетите мерки съгласно Решението 441;
• Правното основание на мерките и тяхното съответствие с Общата Външна Политика през призмата на Становището на ЕК от 8 ноември 2019 г.;
• Съответствието на мерките с политиката на ЕС за отхвърляне на екстериториалното приложение на санкции от трети страни.

Предстои да стане ясно, какъв е отговорът на българските власти.