Защитните плексигласови екрани и стени срещу коронавируси, са предназначени да намалят риска от инфекция в барове, ресторанти или фризьорски салони, но чувството за сигурност е измамно, предупреждават учените.
Те са на маси в ресторанти, офиси и училища, на рецепции в хотели, пред касата в супермаркета и в спортното студио: прозрачните защитни стени са навсякъде във всекидневието на коронавирусната пандемия.
По този начин бариерите, които ограничават обхвата на вируса и предпазват от инфекция, се превърнаха в печеливш бизнес.
Само в Съединените щати търсенето на плексиглас се утрои по време на пандемията, а продажбите на производителите нараснаха до 750 милиона долара, съобщава Bloomberg.
По света се появи нов пазар за милиарди долари и забележим брой онлайн магазини внезапно започнаха да предлагат бариери срещу коронавирус и в Германия, съобщава „Шпигел“.
„Защита срещу инфекция“ е обещанието. Сега някои учени пораждат съмнения.
Изследователи на аерозоли от САЩ и Великобритания стигат до единодушното заключение в нови проучвания, че от защитните стени има малка полза в повечето случаи.
При определени обстоятелства те дори увеличават риска от инфекция.
Експериментите показват, че бариерите блокират желаните въздушни потоци и създават нежелани. В супермаркетите например е доказано, че плексигласът пред касиерите насочва вирусите в посока към колеги и клиенти.
„С натрупването на стени от плексиглас в класна стая, това пречи на правилната вентилация на помещението“, казва Линси Мар, един от водещите световни експерти по предаване на вируси, цитиран от New York Times.
„Аерозолите се забиват там и се натрупват, за да могат в крайна сметка да се разпространят по масата“, казва професорът от Вирджинския технически университет.
Обикновено в офиси, супермаркети или класни стаи с нормална вентилация издишаните частици ще бъдат заменени с чист въздух след 15 до 30 минути.
Плексигласът или други пластмасови бариери обаче промениха циркулацията толкова много, че ще се създадат „мъртви зони“, в които след това вирусите ще се концентрират силно.
Стените обикновено предпазват само когато човекът отсреща киха или кашля – поради което бюфетите често са били оборудвани със защита още преди пандемията.
„Бариерите са особено проблематични, когато хората остават за дълъг период от време, например в офиси или класни стаи“, изтъква Катрин Ноакс от Университета в Лийдс.
Частиците могат да бъдат представени като цигарен дим. „Докато защитните стени предпазват от слюнка, димът се носи около тях след известно време.“ Така че човекът от другата страна просто печели малко време.
„Въздушните потоци в стаите са много сложни“, казва Ричард Корси от Калифорнийския университет. „Всяка стая е различна по отношение на подреждането на мебелите, височината на стените и таваните или позицията на рафтовете с книги. Всички тези неща оказват влияние върху въздушния поток“.
За да се използват разумно бариерите, първо трябва да се консултират експерти.
Ето защо препоръката на учените е: вместо плексиглас, училищата и работодателите трябва да инвестират във въздушни филтри HEPA, да подобрят вентилацията и да носят маски в офисите и класните стаи. Всички тези методи са доказали, че намаляват съществено риска от инфекция.
СНИМКА: Twitter