Честваме празника Въздвижение на светия Кръст Христов. Празникът Въздвижение на светия Кръст, наричан Кръстовден, е един от четирите празници през годината, посветени на Христовия кръст: Кръстопоклонна неделя (третата от Великия пост), Велики петък, 1 август и 14 септември.
Християните почитаме светия Кръст, защото той е бил, образно казано, жертвеникът, на който Иисус Христос се е пренесъл в жертва за изкуплението на цялото човечество.
Преди Неговото разпятие кръстът бил оръдие на позорна смърт, а след смъртта и възкресението на Спасителя той става символ на победата над смъртта и на надеждата за вечен живот с Бога.
С кръста се извършват всички богослужения и се дава Божия благодат на вярващите, затова го носим на гърдите си и го пазим като скъпо съкровище, дори да е направен от най-евтин материал.
Защото духовната му стойност е неизмерима.
Днешният празник Въздвижение на светия Кръст е установен във връзка с три събития в живота на Христовата църква: чудесното явяване на светия Кръст на император Константин Велики, намирането на Христовия кръст на Голгота, връщането на Неговия кръст от персийски плен.
Първото събитие е от октомври 312 г. Константин потеглил на битка срещу съперника си Максенций и Бог му помогнал: императорът видял на небето сияещ кръст и над него надпис: „С това ще победиш!“.
Наистина той удържал победа и постепенно се привързал към вярата в Христос.
Преди него и майка му Елена станала християнка.
След години света Елена отишла в Йерусалим и там посетила местата, където живял и пострадал Спасителят.
Така бил намерен и самият Христов кръст, зарит в земята. Тогава Йерусалимският архиепископ Макарий издигнал високо кръста, за да може многобройният народ да го види и да му се поклони.
Това станало в 326 г. и оттук води началото си, и името си този празник.
На този ден се спазва строг пост. Не се яде нищо с червен цвят (домати, червени чушки, ябълки).
Вярва се, че денят и нощта се „кръстосват“ (изравняват) и слънцето „опича гърба на есента“.
В много райони на страната тогава официално започва гроздоберът (затова празникът е известен и като Гроздоберник). Първите набрани гроздове се носят в църквата за освещаване и се раздават за здраве.
Селяните осветяват семената за бъдещата сеитба в черквата.
Извършва се водосвет за здраве и предпазване от зли сили. Домовете се поръсват със светена вода
На Кръстовден имен ден празнуват хората с имена Кръстьо, Кръстю, Кръстан, Кръстил, Кръстиян, Кристиан, Кристиян, Кънчо, Кръстина, Кръстинка, Кръстена, Кръстана, Кръстила, Кристина, Кристиана, Кристилена, Криста и Кана.
Източник: БТА