El Pais: Кризата с мигранти в Испания е от полза за враговете на ЕС

El Pais: Кризата с мигранти в Испания е от полза за враговете на ЕС - Zashtoto

Испания трябва да поиска подкрепата на европейските партньори, когато суверенитетът на държава членка е под въпрос, независимо дали поради конвенционални или хибридни заплахи, отбелязва Пол Морияс в коментар за мадридския в. El Pais, озаглавен „Геополитиката играе в кризата в Сеута“.

El Pais: Кризата с мигранти в Испания е от полза за враговете на ЕС - Zashtoto

Дали това е поредната геополитическа криза? Влизането на десетки хиляди мигранти в Сеута от границата с Мароко е ясен пример за превръщането на миграцията в инструмент; поредният в арсенала от хибридни заплахи, който включва дезинформация, саботаж на критична инфраструктура и намеса в изборните процеси.

Чрез действие или бездействие, държави извън Европейския съюз многократно са използвали социалния и политически конфликт, породен от феномена на миграцията, за да дестабилизират Съюза и да насърчат конфронтация между неговите държави членки.

Това направи Беларус, когато улесни влизането на стотици мигранти и бежанци от Близкия изток и Северна Африка в Полша през август 2021 г.

А Мароко направи същото сега, като охлаби граничния си контрол със Сеута, с много по-голям брой пристигащи, отколкото преди.

В случая с Беларус няколко европейски държави и САЩ тогава (2021 г.) изразиха солидарността си с Полша, твърдейки, че това е атака срещу техния суверенитет и териториална цялост.

Руската заплаха вече беше на устата на всички, нахлуването в Украйна предстоеще след няколко месеца.

Но сега Италия, Финландия, Швеция и Франция вече свързват подобно явление с вътрешната политика на Испания, а не с международните фактори, свързани с тази криза.

Те посочват неотдавнашния процес на регуларизация, насърчаван от правителството, а някои дори стигнаха дотам, че да поискат спиране на участието на Испания в Шенген, ограничавайки свободното движение като превантивна мярка, нещо, което не е предвидено в Договорите.

Предвижда се въвеждането на временен контрол, както вече беше въведено по време на миграционната криза от 2015-2016 г., въпреки че мащабът на събитията не е сравним.

Оттогава научихме, че най-добрият европейски отговор включва солидарност между държавите членки, укрепване на европейската гранична агенция Frontex и сътрудничество със страните на произход, както се вижда от завръщането в Мароко в рамките на часове от повечето новопристигнали в Сеута.

Повече от опасенията за запазване на европейската рамка, това, което обедини много страни този път, за съжаление е провеждането на избори, на които радикалната десница ще насърчи налагането на разделение и поляризация чрез дебата за имиграцията.

Вицепрезидентът на САЩ Джей Д. Ванс побърза да се изкаже как „глобалистките политики на радикалната левица са позволили нахлуването в Запада“.

Чиста хипербола в навечерието на междинните избори през ноември, които ще дадат началото на културните войни, които други патриотични сили също ще водят през 2027 г., започвайки с Марин льо Пен на френските президентски избори.

Мароко знае, че миграционният натиск е инструмент, с който разполага. Може би там не са харесали неотдавнашното сближаване на Испания с Алжир, включително посещението на премиера Педро Санчес (казусът с независимостта на Западна Сахара, за която Кралство Мароко претендира, че е неразделна част от територията му, а Алжир е ключов играч, като от десетилетия подкрепя и подслонява Фронта „Полисарио“, което води до тежко дипломатическо напрежение между Алжир и Мароко – бел. ред.).

И може би Мароко е било подложено на натиск от Съединените щати и Израел, с които поддържа добри отношения, на фона на сблъсъците (на САЩ и Израел – бел. ред.) с Испания след войните в Газа и Иран.

По-тревожно е, че до изявленията на председателя на Европейския съвет Антонио Коща, изразяващи подкрепата му за Испания в тази криза, много от изявленията на държавите-членки са били в полза на разкола.

Именно това е привлекателно за съседните страни, които имат капацитет да експлоатират миграционния феномен, и за обявените врагове на идеята за (обединена) Европа, като Путин, Тръмп и Нетаняху.

Испания трябва да продължи да търси сътрудничеството на своите европейски партньори в тази криза.

Ситуацията в Сеута не е резултат от неотдавнашния процес на регуларизация (През 2026 г. чрез кралски указ испанското правителство одобри историческа мащабна кампания за легализация, която позволява на стотици хиляди мигранти да получат законно право на пребиваване и работа – бел. ред.).

Но няма да е от голяма полза да се спираме на факта, че тази хибридна атака беше извършена с одобрението на най-радикалните гласове в американската администрация, точно както беше преди нахлуването в Полша, подтикнато от Лукашенко и с благословията на Путин.

Мнозина в Европа вече избягваха конфронтация със Съединените щати по време на злополучната търговска сделка (между ЕС и САЩ – Евросъюзът се примири с 15% мито върху износа си) и пред заплахите на американците да отслабят НАТО.

Защитата на Европа остава в ръцете на Вашингтон, така че страхът от загуба на американския защитен чадър вероятно би довел до подобна реакция днес.

Усилията на правителството трябва да се съсредоточат върху изискването за реципрочност, в случай че суверенитетът и целостта на държава членка бъдат поставени под въпрос, независимо дали чрез конвенционални или хибридни заплахи.

Това е, което датчаните ще очакват, когато Тръмп отново предяви претенции към Гренландия или когато балтийските и скандинавските страни призоват за продължаваща подкрепа за Украйна.

Нека не позволяваме на патриотичните сили да присвоят европейския дискурс в полза на своите национални приоритети.

Само единството пред лицето на външните заплахи ще спаси Европа от геополитическите сътресения, породени от великите сили.