Отличници: БНБ е изтеглила от обращение почти 95% от левовете

Отличници: БНБ е изтеглила от обращение почти 95% от левовете - Zashtoto

Почти 95 процента от цялата левова циркулация е изтеглена от обращение към полугодието. В циркулация остават около 800 млн. в еврова равностойност. Тези данни изнесе Илия Лингорски, член на Управителния съвет (УС) на Българската народна банка (БНБ), пред телевизия „Нова“.

Илия Лингорски посочи, че с това централната банка е изпълнила своите цели. 

Той уточни, че отвъд достигнатия 95-процентов хоризонт от БНБ вече нямат заложени други цели.

Според представителя на централната банка присъединяването на България към еврозоната е била винаги голямата цел на страната, определяйки членството ѝ в Икономическия и валутен съюз като добра новина.

Илия Лингорски беше категоричен, че България ще служи за пример на бъдещи държави членки на еврозоната по две причини: за изключително гладко и успешно, по думите му, излизане от паричен режим на валутен борд, и второ – самият процес на смяната на лева с еврото премина и логистично, и структурно по-гладко от очакванията, както се изрази той.

Относно осъществения преход към еврото, представителят на БНБ посочи, че съгласно плановете на Централната банка изтеглянето на 90% от левовата парична маса е било заложено да стане до средата на тази година, като това ниво, според Лингорски, е било изпълнено още към първото тримесечие.

Позовавайки се на съвместно изследване на Европейската централна банка (ЕЦБ) и на БНБ Илия Лингорски посочи, че приносът на еврото за инфлацията в страната възлиза на едва 0,4 процента.

„Инфлацията в България се дължи основно на вътрешни, а не на външни фактори или на въвеждането на еврото в страната“, отбеляза Лингорски.

Той посочи, че от 2020 година насам вътрешните фактори са с много по-голямо значение и тежест от външните по отношение на изменението на ценовите равнища.

Макроикономистът уточни, че под вътрешен фактор се разбира връзката между ценовите равнища и възнагражденията в частния и публичния сектори.

Той обясни, че това се дължи на отчитания от 2021 година насам много по-голям ръст на вътрешното частно потребление, в резултат на покачването на доходите.

„Прогнозата показва, че през следващите години растежът на доходите ще продължи да изпреварва инфлацията за един относително по-дълъг период от време по подобие на последните години“, добави Илия Лингорски.

По изнесени от макроикономиста данни, ако средният растеж на частното потребление и неговия принос към брутния вътрешен продукт в еврозоната е средно под 2 процента през последните 6 години, то в България е близо 8 процента за миналата година.

„И тази тенденция продължава да бъде устойчива,“ отбеляза Лингорски.

Външните фактори също влияят, предвид силната зависимост на националната икономика и финансова система от вноса на енергийни ресурси, която зависимост прави страната уязвима на ценови шокове при сътресения в международната среда.

БТА припомня, че изнесените в началото на този юли от Евростат данни за инфлацията към юни показаха, че България е с втория най-висок годишен ръст на цените в еврозоната от 5,3 процента, изпреварена само от Литва с показания от 5,5 процента, при среден показател за инфлацията в блока от 2,8 процента.