Отиде си Йосиф Сърчаджиев

Отиде си Йосиф Сърчаджиев - Zashtoto

Отиде си един от най-големите български актьори Йосиф Сърчаджиев. Актьорът е починал вчера, съобщи дъщеря му Ана Сърчаджиева пред БТА.

Опелото е било днес, в тесен кръг, по изрично желание на големия български актьор и режисьор, който е пожелал да бъде запомнен не с кончината, а с присъствието в българския културен живот.

Сърчаджиев е роден на 2 май 1945 г. в София, в семейството на проф. Стефан Сърчаджиев – дългогодишен режисьор в Народния театър „Иван Вазов“, и Анна Фаденхехт – дъщеря на юриста и политик Йосиф Фаденхехт.

Първите му театрални прояви са в организирания от него и двамата му братя, Богдан и Николай, домашен театър „101 дупки“ – на толкова места е скъсано пердето, което използват за „официална“ завеса. „Правехме и куклено шоу с куклите, които баща ни донесе от Чехия. Това ни помогна да увеличим цените на билетите. А когато дойде телевизията, бях между първите деца, които участваха в предаванията „на живо“, спомня си актьорът.

Първият филм, в който се снима Йосиф Сърчаджиев, е „Наша земя“ (1952) на баща му Стефан Сърчаджиев. На 16 години Йосиф Сърчаджиев участва във филма „Хроника на чувствата“ със сценарист Тодор Монов и режисьор Любомир Шарланджиев.

За пръв път се качва на сцената през 1960 г. в Народния театър, тогава е 15-годишен. Представлението е „Сирано дьо Бержерак“ на Едмон Ростан, а постановката е на Стефан Сърчаджиев. Завършва актьорско майсторство във ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“ (днес НАТФИЗ) през 1969 г. при проф. Моис Бениеш, Елка Михайлова и Апостол Карамитев.

Професионалната му кариера започва в Драматичния театър „Стефан Киров“ в Сливен, където работи от 1969 до 1972 г. Дебютира в пиесата „Слуга на двама господари“. От 1971 до 1973 г. работи в студията за игрални филми „Бояна“, а от 1973 до 1993 г. е в театър „Българска армия“.

Отиде си Йосиф Сърчаджиев - Zashtoto

Снимка: БУЛФОТО

През 1994 г. Сърчаджиев се оттегля от столичния театрален живот и се преселва в Синеморец. Започва работа в бургаския драматичен театър „Адриана Будевска“ (1994-2000). Сред партньорите му там е дъщеря му Ана Сърчаджиева. „Раздялата ми с Военния театър беше предизвикана от необходимостта за нещо ново. В Бургаския театър намерих тази нова територия“, споделя актьорът.

През 2004 г. получава тежък инсулт, но година по-късно се завръща на сцената, като се изявява предимно като режисьор.

Йосиф Сърчаджиев участва през 2013 г. в българския сериал „Дървото на живота“ по романа „Битието“ на Владимир Зарев. През 2014 г. той дебютира като режисьор в Народния театър с „Бащата“ на Аугуст Стриндберг. През 2016 г. поставя постановката „Госпожица Юлия“ на Аугуст Стриндберг, на сцената на „Театър 199“. През 2021 г. работи по пиеси в няколко столични театри – „Възраждане“, Малък градски театър „Зад канала“ и „Театър 199“.

Сърчаджиев е сред най-големите звезди на българското кино и театър. Има над 60 роли на театралната сцена, над 50 участия в игралното кино, 30 телевизионни постановки и повече от 100 радиопредавания. Сред емблематичните му филмови роли са в Умирай само в краен случай“ (1978), „Тайфуни с нежни имена“ (1979), „Приключенията на Авакум Захов“ (1980), „Хан Аспарух“ (1981), „Дяволско оръжие“(1982), „Бон шанс инспекторе“ (1983), „За къде пътувате“, „Време разделно“ (1988), „Жребият“ (1993), „Фатална нежност“ (1993), „Птицата“ (2003), „Аве“ (2011), „Ханът и империята“ (2019), „Януари“ (2021).

Йосиф Сърчаджиев е удостоен със званието „Народен артист“ (1984). Носител е на орден „Св. св. Кирил и Методий“ (огърлие) за особено значимите му заслуги за развитието на културата (2006).

Отиде си Йосиф Сърчаджиев - Zashtoto

Снимка: БУЛФОТО

Разтърсващият човек и демон Караибрахим – връх в актьорската му стихия

„Всички ми казваха: „Браво, Йоско!“ за играта на Караибрахим във „Време разделно“! Само аз си знаех какво ми е да вляза в тази трудна роля. Много гадно беше“, разказва в едно интервю Сърчаджиев. „В толкова тежък филм не бях снимал дотогава.

Най-потискащо беше, когато трябваше да направим епизода, в който Караибрахим тъпче храната по сватбената трапеза“, си спомня той. Актьорът дълго време не можел да забрави греховната сцена с тъпченето на хляба. „И в християнската, и в мюсюлманската религия не е прието да се стъпва върху хляб, както направих аз, защото това искаше ролята от мен“, споделя Сърчаджиев.

Отиде си Йосиф Сърчаджиев - Zashtoto

„С дълбока скръб и притихнали сърца научихме, че си е отишъл един от най-големите, най-ярките и незаменими стълбове на българския театър и кино – Йосиф Сърчаджиев“, гласи изявлението на Съюза на артистите в България. По изрично негово желание опелото му е преминало в тесен кръг, за да бъде запомнен не с кончината си, а с искрящото си присъствие в културния живот на България, съобщиха оттам.

„Съюзът на артистите в България изразява своите най-дълбоки съболезнования на семейството, близките и на хилядите му почитатели.
Светъл полет на голямата ти душа, Йосо! Поклон пред светлата ти памет!“, заявиха колегите му.

„Нашият живот е такъв. С любов да се срещаш към смъртта и да отиваш към онзи свят, който е най-красивото нещо. Оня свят. Не бойте се! Няма страшно. И това не е тъжно. Тъжното е реалността. А над реалността е красотата“, е философията за живота и смъртта на актьора, изповядани по повод премиерата на филма „Януари“ (2023).