Ще замлъкнат ли оръжията благодарение на помощта на Китай? Китай изглежда е изиграл ключова роля за постигането на прекратяване на огъня в Близкия изток. Той се смята за съюзник на Иран и е приятелски настроен към Пакистан, страната посредник. Пекин не може да си позволи продължителна война в Близкия изток, отбелязва Франческо Колини в „Шпигел“.
Това бяха думи на признание, които вероятно не дойдоха лесно от устата на американския президент: След обявяването на посредничеството на Пакистан за прекратяване на огъня между страната му и Иран, агенция AFP попита Доналд Тръмп дали Китай е допринесъл, може би с решителен натиск върху Техеран.
Неговият отговор: „Чух, да. Да, те го направиха.“
Каква рядка похвала от Вашингтон!
„Постоянно призоваваме страните да прекратят военните действия възможно най-бързо и да разрешат споровете чрез политически и дипломатически средства“, каза говорителката на Министерството на външните работи на Китай Мао Нин, привидно скромно.
Като добави, че Пекин „активно е работил за постигането на тази цел“.
В действителност страната ѝ не пропуска възможност да се представи като глобален миротворец.
Зад това се крият сурови факти: Китай има интерес да действа като посредник в Близкия изток и разполага със средствата да го направи.
Трима ирански дипломати описаха пред „Ню Йорк Таймс“ как Китай е оказал натиск в последния момент върху Иран да приеме споразумението за прекратяване на огъня с Вашингтон.
Народната република поиска „гъвкавост“.
🚨 BREAKING
— GBX (@GBX_Press) April 10, 2026
Chinese President Xi Jinping:
"We have no intention of dominating the world.
We seek to liberate it from those who believe it belongs to them." pic.twitter.com/iCCB9nia0U
Влиянието на Китай
Китай отдавна е нещо като икономически защитник на Иран, тъй като Пекин изкупува почти целия петролен износ на Техеран.
Едва ли друга държава е допринесла за поддържането на повърхността на засегнатата от санкции иранска икономика през последните години, както Народната република.
Петролът от Иран представлява около десет процента от общия внос на Китай.
В политически план отношенията са също така небалансирани. Често изолиран в международен план, именно по инициатива на Пекин Техеран беше приет в Шанхайската организация за сътрудничество и групата държави БРИКС.
Благодарение на Китай, режимът на Иран не е напълно изолиран.
Действа ли Пакистан като посредник на Китай?
Народната република също така упражнява значително влияние върху Пакистан, страната посредник за преговорите.
Някои наблюдатели смятат, че зад внезапната дипломатическа мощ и влияние на южноазиатската държава стои ръката на Китай.
Пекин и Исламабад наричат отношенията си „приятелство за всякакви времена“ – най-високото отличие в китайския дипломатически жаргон.
Пакистан е ключов член на любимия проект на Си Цзинпин, инициативата „Един пояс, един път“, а Исламабад получава милиарди китайски заеми.
Той е и близък военен партньор. И двете страни споделят съперничество с Индия.
Още в края на март Пекин и Исламабад представиха петточков план за прекратяване на конфликта в Иран.
Въпреки че Пакистан е ядрена сила, той може би никога не е бил толкова изявен на световната сцена, колкото е днес.
Въпреки това, степента на независимите действия на Пакистан е неясна: участието на Исламабад се подкрепя и от фактори, по-малко свързани с Пекин, като например добрите му отношения с Иран и позицията на пакистанския премиер Шехбаз Шариф пред Доналд Тръмп.
Как Китай печели от войната с Иран
Независимо от степента на китайско влияние, възниква въпросът какво би мотивирало Китай да убеди приятелска страна като Иран да сключи сделка с неговия заклет съперник.
Намесата на Китай може да изглежда противоречива на пръв поглед – особено след като Пекин всъщност печели политически от войната между САЩ и Иран: САЩ са въвлечени в конфликт срещу регионална сила в Близкия изток и следователно изтеглят свои сили от Източна Азия в региона.
Това разширява пространството за маневриране на Пекин пред собствения му праг, особено по отношение на Тайван.
В някои отношения Пекин дори печели от глобалния енергиен шок.
Докато десетки държави се борят да си осигурят петрол поради блокадата на Ормузкия проток, Китай може да разчита на огромни запаси от петрол и газ.
Към това се добавят и огромните инвестиции на Китайската народна република във възобновяеми енергийни източници – както като потребител, така и като производител.
Всеки, който иска да премине към вятърна или слънчева енергия днес, трудно може да избегне китайските технологии – а Пекин ги произвежда в изобилие.
Освен това, има огромни щети за имиджа на Вашингтон: в сравнение със САЩ под ръководството на хаотично действащ президент, Китай може да се представи като мирна, предвидима сила – без да мръдне пръст.
Нестабилността в Глобалния Юг е нежелателна
Натискът на Китай върху Иран въпреки това предполага, че войната има и недостатъци за Пекин.
Китайската народна република, която все още се смята за развиваща се страна, обича да се представя за лидер на Глобалния Юг.
Блокадата на Ормузкия проток засегна тежко доста страни от тази група, включително важни партньори на Пекин в Азия и Африка, като Пакистан, Кения и Танзания, включени в любимия проект на лидера Си – инициативата „Един пояс, един път“.
Политическата нестабилност, причинена от покачващите се цени в Глобалния юг, би била трън в очите на Пекин.
Отношенията на Китай със значително по-богатите държави от Персийския залив вероятно също са изиграли роля.
Пекин поддържа тесни връзки със Саудитска Арабия, Катар и Обединените арабски емирства.
Фактът, че ракети от друг партньор на Китай, а именно Иран, са ударили Персийския залив, едва ли е зарадвал ръководството в Пекин.
Дали Китай сега ще се издигне трайно и ще се превърне в централен играч в Близкия изток, остава малко вероятно дори след тази седмица.
Иран, от друга страна, отново усети пълната мощ на динамиката на властта на Пекин: Когато говорителката Мао Нин бе запитана за отношението към призива на иранския посланик в Китай – ООН, заедно с Русия и Пекин да гарантират сигурността на Иран в бъдеще, тя бе изключително дипломатична и неясна: „Надяваме се, че всички страни ще разрешат споровете си чрез диалог и преговори.“
