Без нови доставки, летният туристически сезон в Европа е застрашен. Някои европейски страни имат резерви само за 8 до 10 дни, преди да бъдат принудени да преустановят полетите, пише „Ел Мундо“.
🚨 JUST IN
— Mambo Italiano (@mamboitaliano__) April 2, 2026
On April 9, the last shipment of kerosene will arrive in Europe at Rotterdam, the last tanker out of Hormuz
CEOs of airlines like Ryanair and Lufthansa could be forced to cut summer flights
Either the war ends, or we’ll have to spend our vacations in the backyard https://t.co/0QQi8xmrAX pic.twitter.com/R3NrG7KIqD
Европейските летища ще се сблъскат със системен недостиг на реактивно гориво, ако Ормузкият проток не бъде напълно отворен отново в рамките на три седмици, предупреди и Financial Times, позовавайки се на Airports Council International Europe, който представлява над 600 летища и 95% от европейския въздушен трафик.
В писмо до европейския комисар по транспорта Апостолос Цицикостас организацията отбелязва опасенията на авиационната индустрия относно наличието на реактивно гориво, както и необходимостта от активно наблюдение и действия от страна на ЕС.
Положението с реактивното гориво в Европа е по-критична, отколкото се смяташе досега. При настоящите запаси – включително последните доставки, пристигащи по море от Персийския залив – керосинът може да свърши между втората и третата седмица на май.
В този сценарий стратегическите резерви на континента няма да са достатъчни, за да гарантират въздушните операции през лятото в няколко региона.
Само две страни имат аварийни резерви за 90 дни, докато повечето не биха могли да издържат на криза, продължаваща повече от 30 дни.
Някои държави всъщност биха имали достатъчни резерви само за 8 до 10 дни, според трима източници от ЕС, консултирани от Corriere della Sera.
Това е изключително чувствителен въпрос и поради тази причина властите избягват да правят публични изявления.
В Брюксел има надежда, че примирието между Съединените щати и Иран ще се запази, което би позволило възобновяването на танкерния трафик през Ормузкия проток.
„Рискът от недостиг на керосин в Европа премина от хипотетичен в реален за броени дни“, посочва един източник.
Друг добавя: „Освен NOTAM-ите (Notice to Airmen – критично важно съобщение, разпространявано по телекомуникационен път, което информира пилоти и авиодиспечери за временни промени или опасности в авиационната среда) от някои италиански летища, има и други европейски летища, които изпитват затруднения с доставките от дни, без да го оповестяват публично.“
Според събраната информация някои летища вече са наложили ограничения за товари – например максимум 5000 килограма на самолет – или са ограничили зареждането с гориво на частни самолети, за да дадат приоритет на търговските полети.
Европа зависи от Персийския залив за 43% от годишното си потребление на авиационно гориво.
Прекъсването на танкерния трафик в региона е причинило рязък спад в доставките точно преди пиковия период на търсене.
Ситуацията се изостря, защото европейските рафинерии вече работят с пълен капацитет, което предотвратява всякакво увеличение на производството преди лятото. Следователно май ще бъде решаващ месец.
Ако не пристигнат нови доставки, първо ще бъдат използвани стратегически резерви, а впоследствие може да възникнат прекъсвания на доставките на летищата в някои страни.
Сред най-уязвимите са няколко източноевропейски държави, както и някои по-малки в Западна Европа.
Съобщава се, че Италия разполага с резерви за между 30 и 60 дни. В изявления пред този вестник, президентът на Assaeroporti, Карло Боргомео, увери, че доставките са гарантирани „поне до края на май“.
„Ситуацията е много тревожна, особено защото в Брюксел изглежда няма чувство за неотложност или ясна стратегия“, предупреждава един от източниците. „Казаха ни, че стратегическите резерви са значителни, но само малка част от тях представляват авиационно гориво.“
Операторите на танкери предупредиха европейските власти, че повторното отваряне на Ормузкия проток не е достатъчно: те също трябва да намалят разходите за застраховане на плавателни съдове.
Освен това, дори когато доставките се възобновят, ще са необходими няколко седмици, за да достигнат товарите до Европа, поради времето, необходимо за преместване на корабите и завършване на маршрутите.
В случай на големи танкери, процесът може да отнеме до два месеца.
С липсата на доставки от Близкия изток и Азия, която запазва производството си за вътрешно потребление, единствената непосредствена алтернатива за Европа биха били Съединените щати. „Въпросът е на каква цена и при какви условия“, посочват източниците.
От началото на войната в Близкия изток цената на реактивното гориво в Северозападна Европа се е повишила до 1573 долара за тон. Преди войната тя е била 750 долара за тон.
В следващите дни Брюксел ще се опита да получи актуализирани данни за реално наличните резерви. „Европа се нуждае от план, който включва мерки за смекчаване и ясно определя как да се разпределя керосинът между страните“, заключават те.
