САЩ засилват натиска върху европейските си партньори да отделят военни ресурси за обезпечаване сигурността на Ормузкия проток. Според информация, получена от SPIEGEL, генералният секретар на НАТО Марк Рюте е информирал европейските столици, че президентът Тръмп очаква конкретни ангажименти от Европа през следващите няколко дни за разполагане на военни кораби или други военни сили.

Няколко европейски дипломати, които бяха информирани след срещата на генералния секретар на НАТО с Тръмп, определиха искането на Тръмп като равносилно на ултиматум.

Берлин също сигнализира за общата си готовност да участва в съвместна мисия в пролива през последните дни. Германското правителство обаче твърди, че трябва да бъдат изпълнени няколко критерия, като например силен мандат на ООН и трайно прекратяване на огъня или дори договорено примирие.

Освен искането за подкрепа в Ормузкия проток, Тръмп оказва значителен натиск върху партньорите от НАТО с допълнителни заплахи.

Според съобщения в американски медии, той в момента съставя списък с европейските партньори от НАТО, които са го подкрепили във войната срещу Иран или са му се противопоставили.

Тръмп, чиято еднообразна тактика – да плаши и после да отстъпва, уж получил исканото в поредната си „сделка“, вече губи тежест на международната сцена, сега се заканва да изтегли американските войски от страните, които са му се опънали открито да помагат в незаконната война на САЩ и държавата Израел. От което най-много всъщност ще пострадат самите Съединени щати и техните интереси и влияние в глобален мащаб.

Испания вероятно ще бъде в челото на този списък; нейното правителство дори отказа на американските военновъздушни сили правото на прелитане на изтребители и самолети-цистерни.

Междувременно Германия не е наложила ограничения върху използването на основните си бази от САЩ. Въпреки това Тръмп определи германското правителство като противник на войната, главно заради набралата популярност фраза, че военната кампания „не е нашата война“.

Макар цитатът да произлиза от министъра на отбраната Борис Писториус, Белият дом веднага го приписа на канцлера Фридрих Мерц, който винаги е заемал по-дипломатична позиция.