На Сирни Заговезни искаме и даваме прошка

църква свещи

Тази вечер е Сирни Заговезни – последната неделя преди Великия пост, в която се ядат блажни храни (млечни, яйца и риба), защото от утре започва Великият пост, завършващ в навечерието на Великден – Възкресение Христово.

Сирни Заговезни, известен още като Прошка, е един от най-значимите празници в българския народен календар. Той се отбелязва седем седмици преди Великден и бележи началото на Великия пост. През 2026 година Сирни Заговезни се пада на 22 февруари.

За вярващите хора нещата винаги имат две измерения – телесно и духовно. Телесното измерение на днешния ден е прекратяването с блажната храна за седем седмици напред. А духовното измерение е дадено от Иисус Христос.

Както свети Йоан Предтеча, така и Спасителят Христос започват проповедите си с основния призив: покайте се, защото се приближи небесното царство, Божието царство!

Покаянието е в основата на християнския живот. Не случайно в гръцката дума за покаяние се съдържа идеята за „промяна на мисленето“. Как мога да стана друг, нов човек, без да променя мисленето си?

Ако продължавам да мисля и да действам по досегашния си модел на мисъл и поведение, аз не съм истински християнин, не съм последовател на Иисус Христос. По този въпрос няма и не може да има две мнения.

Телесната, физическата промяна може да настъпи с промяната на храните (да са постни), облеклото (да е скромно, а не предизвикателно), действията си (въздържание в семейния живот и в отношението към околните).

А духовната промяна трябва да започне от възприемане на друга мисловна нагласа, която се нарича покаяние: да приема, че в поведението ми наистина има много пропуски и нередности, които трябва да се постарая да изправя.

За това е нужно да поискам прошка от всички, с които общувам или които дори от разстояние съм засегнал с нещо (дума или действие), а и аз да дам прошка на всички, които смятам, че са ме засегнали, колкото и егоизмът да ми диктува друго поведение. Това означава да си християнин, да живееш като християнин.

Затова днес се събират млади и стари, кумове и кумци, приятели и близки, за да си кажат от сърце: „Прошка давам! Моля за прошка!“ или кратичкото „Простено, прости!“.

И да се постараем тези думи да направим свой модел на действие в семейството и обществото.

Трапезата на Сирни Заговезни е богата и разнообразна, отразявайки богатството на българските кулинарни традиции. Всеки от тези ястия носи със себе си символика и смисъл, свързани с празника и неговите обичаи.

Традиционни ястия за трапезата на Сирни Заговезни са баницата със сирене, питки и погачи, пълнени чушки с ориз, сарми с ориз или булгур, риба, млечна супа с фиде, плодове (тиква, ябълки, круши и др.) и сладкиши (баклава, кекс, палачинки, курабии), както и сирене, кашкавал, кисело мляко, варени яйца, мед, халва, орехи.
Трапезата се вдига рано – вярва се, че така ще се осигури плодородие през годината.
Традиционен е и обичаят „хамкане“ за Сирни Заговезни – с червен конец се връзва сварено яйце, парче халва или сирене, и децата се опитват да го захапят с уста.

Източник: Проф. Иван Желев (БТА)