Мартин Улф: САЩ при Тръмп са по-скоро проруски, отколкото проевропейски

Мартин Улф: САЩ при Тръмп са по-скоро проруски, отколкото проевропейски - Zashtoto

Считан за един от най-влиятелните журналисти на международната сцена и един от най-авторитетните гласове в анализа на геоикономиката, британецът Мартин Улф, който публикува своите проницателни анализи на страниците на Financial Times, коментира в интервю на Силвия Роман за испанския в. EL MUNDO ключови аспекти на настоящия глобален политически момент.

Мартин Улф: САЩ при Тръмп са по-скоро проруски, отколкото проевропейски - Zashtoto

Мартин Улф, 76 г., роден в Лондон, кавалер на Ордена на Британската империя (СВЕ)

EL MUNDO: Всяка сутрин в Европа закусваме с това, което президентът на САЩ Доналд Тръмп е казал или направил през нощта. Сякаш е вездесъщ и всичко е минавало през него. Спомняте ли си нещо подобно в дългата си кариера?

Мартин Улф: Разбира се, Тръмп е навсякъде, говори през цялото време и винаги се намесва. Но в действителност той не може да контролира всичко и не чете. Толкова много неща се случват зад кулисите с неговите подчинени.

Но това, което мисля за Тръмп, е, че неговата воля и уникалният му начин на поведение са в центъра на театъра на тази администрация.

И в този смисъл мисля, че никога не е имало политик като него в Съединените щати. Със сигурност не и през моя живот.

Вероятно най-близкият в много отношения – в отношението си към съюзниците си, във външната политика, в параноята си – беше Ричард Никсън, когото си спомням.

Живеех във Вашингтон, когато беше президент. И той, разбира се, наруши закона, почти беше импийчнат и подаде оставка.

Кризата с Никсън от 1971 г. беше най-близкото нещо до тарифната политика на Тръмп.

А по отношение на личността си той беше много доминиращ. Така че мисля, че той е фигурата, която най-много прилича на Тръмп.

Въпреки че мисля, че Никсън беше значително по-умен и по-добре информиран по-специално за външната политика.

И направи някои много важни неща, като например отварянето към Китай.

Но да, със сигурност мисля, че Никсън е фигурата, която най-много прилича на Тръмп, която съм виждал.

EL MUNDO: В отношенията му с Китай обаче е много различно…

Мартин Улф: Е, това беше отдавна. Тогава за Никсън основният враг беше Съветският съюз. Те смятаха, че ако успеят да отделят Китай от Съветския съюз, това ще отслаби СССР съюз и значително ще укрепи Съединените щати.

По онова време Китай беше много слаба и много, много бедна страна. И се оказа, че са били прави: отдалечаването на Китай от Съветския съюз към Съединените щати отслаби СССР драстично.

А Китай, от своя страна, се разви далеч отвъд всичко, което някога са си представяли.

Това не беше план, защото това се случи през 70-те години на миналия век и те не можеха да си представят днешния Китай.

Така че успехът на този проект (разцеплението между тогавашния Китай и разпадналия се СССР – бел. ред.), по някакъв начин, се оказа проблем.

Това ни води до сегашните отношения, 50 години по-късно, когато Китай се превърна в противник.

Но интересното – едно от многото обърквания на тази администрация на Тръмп – е, че те сякаш нямат много ясна представа какво мислят за Китай.

В предишната администрация на Тръмп, в Стратегията за национална сигурност от онова време, Китай беше ясно представен като един вид враг номер едно. Той беше конкурент и стратегически съперник.

Сега Китай не е представен по този начин. Езикът на новата Стратегия за национална сигурност не е особено враждебен към Пекин.

Една от изненадите на тази администрация е, че тя е по-малко враждебна към Китай, отколкото очаквахме. Тръмп изглежда не смята Китай за наистина значителна заплаха.

EL MUNDO: А Русия? Защото през тези 50 години преминахме от СССР към Русия…

Мартин Улф: Тръмп има много благоприятно мнение за Русия, това е ясно. Всъщност единствената част от света, към която Съединените щати са по същество враждебни, е Европа.

Което, меко казано, не е това, което очаквахме. Не е чак толкова изненадващо, но не е и това, което очаквахме.

Администрацията на Тръмп смята, че Европа е опасна, защото има същите възгледи и нагласи като опозицията в Съединените щати по отношение на върховенството на закона и имиграцията, и дори по въпросите на пола.

Те смятат, че Европа е културен враг. Ето защо са враждебни към Европа.

EL MUNDO: До каква степен това чувство се дължи на Тръмп, или за някой член на неговата администрация, или за вселената на MAGA?

Мартин Улф: Това правителство е един вид коалиция от много различни елементи и те не образуват интегрирано цяло.

Има Тръмп, който е своеобразен, непостоянен и много егоцентричен индивид.

Той обича да сключва сделки, няма грандиозна стратегия и обича да увеличава властта си.

Но след това има базата на MAGA, културните воини и технологичните братя (tech bros).

Така например, враждебността към имиграцията е това, което чувства MAGA, но „технологичните братя“ – не.

Така че това е постоянно дърпане на въже и кой печели във всеки един момент зависи от това какво мисли Тръмп в този ден.

Мисля, че най-добрият паралел в историята е това, което се случи в Римската империя, защото думата на императора винаги е била окончателна – стига да е жив и да му е позволено да живее.

Но той не можеше да контролира всичко и имаше много влиятелни фигури.

Провинциалните губернатори правеха много неща, които той не можеше да контролира, и имаха различни интереси.

Но от време на време императорът се намесваше и казваше: „Това ще направим.“

Склонен съм да мисля, че Тръмп е по-скоро като Нерон. Това е неговата личност.

Нерон винаги е искал да бъде смятан за много, много велик артист. А Тръмп иска да бъде смятан за велик миротворец.

И, вижте, това е хубаво нещо. Едно хубаво нещо за Тръмп е, че иска мир. Не иска война. Това ми харесва.

EL MUNDO: Тръмп не харесва войната, но флиртува много с нея в Карибите…
Мартин Улф: Защото Венесуела е важна от електорална гледна точка. Нямам представа какво планира да направи по отношение на Венесуела, но предчувствието ми е, че няма да нахлуе там.

Ако беше мащабна война, те (САЩ) щяха да спечелят, очевидно.

Но тогава щеше да се наложи да окупират страната и да я управляват. Венесуела не е малка страна и това е наистина сериозен ангажимент. Трябва да имате план за след това, а те нямат такъв.

EL MUNDO: Използва ли Тръмп външната политика, за да отклони американската общественост от икономическата ситуация?

Мартин Улф: Икономиката в Съединените щати не е лоша. Но не е и страхотна. Пазарът на труда е слаб. Не е катастрофа, но е слабо.

Заетостта и безработицата вероятно щяха да бъдат значително по-зле, ако не бяха депортирали толкова много имигранти.

Но икономиката не е много силна, със сигурност не е по-силна, отколкото когато пое поста от Байдън.

Освен това инфлацията е доста висока. Несъмнено митата са част от това.

Тръмп даде много ясно обещание: че ще намали цените, а не инфлацията, което е безумно обещание.

Няма лесен начин да се намалят цените, след като те са се повишили. Така че, въпреки че обещанието беше безумно, изглежда, че неговите привърженици са го приели насериозно и, разбира се, сега то не е спазено.

Напротив, цените са се повишили. Оттук и оплакванията. Това обещание не е спазено.

EL MUNDO: И сега това се отразява на популярността му…

Мартин Улф: Тръмп казва, че това е най-силната икономика в историята и всички виждат, че това не е така. Ето защо популярността му е спаднала.

И това може да повлияе на републиканците на междинните избори, което ги е уплашило.

Републиканците губят доверие в Тръмп. Контролът им над Конгреса отслабва. Можете да го видите в някои от неговите поведения. Така че ще бъде интересно да видим как ще реагира на това.

Може да направи нещо травмиращо у дома или в чужбина, за да накара хората да си помислят, че отново е поел контрола.

Мисля, че решимостта му да постигне мирно споразумение в Украйна се дължи отчасти на това. Той трябва да покаже, че постига прекрасни неща.

EL MUNDO: Тъй като споменавате Украйна, как гледате на ключовия момент, пред който е изправена Европа?

Мартин Улф: Има много висящи въпроси. Първият е дали Тръмп и Путин ще постигнат споразумение, което американците считат за приемливо и вярват, че могат да го наложат на Украйна и Европа.

Това е ключът. Ако бъде постигнато такова споразумение, въпросът е: какво би направила Европа?

Изправени сме пред изключителни предизвикателства. Европейците не са се сблъсквали с подобни проблеми при наличието на по същество враждебни Съединени щати, Съединени щати, които очевидно са по-скоро проруски, отколкото проевропейски. Няма прецедент.

EL MUNDO: Дали ние, европейците, също показваме истинското си лице със срещи на върха като тази в четвъртък, където не сме в състояние да дадем зелена светлина на споразумението с МЕРКОСУР и използването на руски активи за предоставяне на заем на Украйна?

Мартин Улф: Тези два резултата бяха много разочароващи. Те показват, че ЕС остава сбор от тесногръди, егоцентрични нации, неспособни да видят отвъд непосредствения си интерес и да възприемат по-широка визия.

ЕС – всъщност самата идея за свободна Европа – е под атака.

Той трябва да демонстрира способността си да създава нови приятели и да се защитава от стари врагове.

Споразумението с МЕРКОСУР (Mercado Comum do Sul – Mercosur, е най-голямото междудържавно обединение в Южна Америка, обединява 250 милиона население, в него са Аржентина, Бразилия, Парагвай, Уругвай и Венесуела, асоциирани членове са Чили, Боливия, Колумбия, Еквадор и Перу – бел. ред.), беше възможност за създаване на нови приятели.

Използването на руски активи за подпомагане на брутализираната му жертва беше възможност за второто.

Провалите на ЕС показват, че, за съжаление, той не е в състояние да отговори на нуждите на времето.
EL MUNDO: И така, накъде сме се запътили ние, европейците?

Мартин Улф: Европа винаги има проблема с колективното лидерство. Фрагментирането на Европа е големият проблем.

Сега трябва да кажа, че лично аз бях много разстроен от Брекзит. Бих искал Обединеното кралство да бъде част от ЕС.

Продължавам да пиша в негова подкрепа.

Вярвам, че в света, в който живеем сега, Европа стои сама и ако Европа се разпадне, великите сили на света ще я разкъсат.

Така че се надявам европейците да намерят начин да си сътрудничат и да приемат, че има някои неща, за които една държава не може да се справи, и други, за които може.

Европейското сътрудничество – няма да кажа единство, а наистина интензивно сътрудничество – е необходимо между държавите.

Важно е да помним, че в глобален контекст всички европейски държави са малки.

Навлизаме в свят, в който след 20 или 25 години ще има три велики сили: Съединените щати, Китай и Индия.

Така че, ако европейските държави не си сътрудничат, те изобщо няма да имат значение. Това е реалността. И аз искам Европа да има значение, защото тя представлява нещо. Европа трябва да се обедини, защото ако не го стори, Европа няма да има значение.