На 20 декември църквата почита паметта на свещеномъченик Игнатий Богоносец, а денят е известен като Игнажден. Това е един от големите християнски празници.
На Игнажден (20 декември) се правят ритуали за плодородие, здраве и благоденствие, като най-важно е „полазването“ – първият гост (полазник) трябва да влезе с пълен кош (съчки, орехи, жито) и да имитира мътене пред огъня, благославяйки за добър приплод, а в дома не бива да се дава нищо назаем, за да не излезе берекетът. Приготвя се постна трапеза, а жените не работят тежка домашна работа, за да се раждат лесно децата.
В Източна България на Игнажден е първата коледна вечеря. Трапезата е изцяло постна. Празникът се свързва със зимното слънцестоене и се смята за началото на Новата година.
Нарича се още Млада година, Нов ден, Млад месец, Полаз или Полазовден. Най-характерен за празника е обичаят „полазване“.
От това кой ще влезе пръв в къщата на Игнажден се гадае каква ще бъде и следващата година. Ако „сполезът“ е добър, то и в къщата през цялата година ще има благоденствие и успех във всичко.
Когато сполазникът влезе в двора, той поздравява с новата година и преди да влезе в къщата взима от дръвника някоя пръчка. С нея разбърква огнището и пожелава: „Колко искрици, толкова яренца (агънца, теленца, кончета)“.
В много села сполазникът най-напред сяда върху донесените от него пръчки или слама и поседява така известно време. Това се прави, за да мътят квачките през годината и да дойдат по-скоро годежници, т.е момци за момите.
На този ден, който от стопаните излезе пръв от къщата, обезателно когато се върне, трябва да внесе пръчки, които слага зад вратата.
След това стопаните замесват тесто за колаци. От замесеното тесто откъсват малко и на някоя греда правят от него кръст — да бяга всяко зло. Правят толкова колаци, колкото са членовете на семейството.
С днешния Игнажден започват коледните и новогодишните празници в народния календар. Хората са вярвали, че този ден носи магическа сила. Празникът е изключително интересен и важен в народната обредност, защото се свързва с различни гадания и обреди каква ще е новата година. Ключова роля в празника има т. нар. полазник – първият гост, който в този ден ще влезе в къщата. Затова Игнажден е известен още като Полазовден. Обредните действия на празника са свързани с добруване и здраве на хората, богата реколта по нивите и плодовитост на животните, разказа в интервю за БТА етнографът Динка Ангелова.
В миналото хората не са ходили на работа на Игнажден, чакали са вкъщи кой ще дойде. Вярвали са, че този първи гост носи специален заряд и ако в дома ти влезе добър и имотен човек означава, че годината ще бъде добра и плодородна. Ако полазникът обаче е лош човек било истинска трагедия, вярвало се, че и годината ще бъде трудна и лоша. Затова някои по-хитри стопани предварително си уговаряли добър, заможен човек да влезе първи, за да внесе берекета за къщата.
Някъде пък било важно първият гост да е жена. За самия полазник пък да го поканят било въпрос на чест. Посрещали го като много желан гост, обясни етнографът.
Характерна обредност е, че хората вземали от дръвника паднали трески и съчки, внасяли ги в къщата. Когато влезел полазникът, хвърлял треските в огнището, за да има плодородие в тази къща. Канели го да седне на трапезата, гощавали и дарявали го като скъп гост – с риза, с пешкир.
Наричали каква да бъде годината. От трапезата не бивало да се става, за да не стават кокошките от полога и да се излюпят повече пиленца. В някои села на Игнажден пък се правело захранване на кокошките. Когато стопанката отидела да им хвърля зърно, заграждала с мъжки пояс мястото, където ги храни – за да не бягат кокошките, да си останат в двора.
Според народните вярвания на Игнажден не се дава нищо назаем, за да не излезе богатството и плодородието от къщата.
„Не бива да се дава най-вече огън, жар или сол. Сега на нас сигурно малко странно ни звучи това, но ако се замисли, това са били основните неща, които поддържат живота в семейството в това далечно време. Ако няма огън в огнището, ако няма жар – няма топлина, няма живот. А солта е най-ценният продукт, който в миналото хората са пазели като очите си. Затова в самите вярвания присъстват тези толкова важни елементи от живота на хората“, обясни етнографът.
„Трапезата за Игнажден задължително трябва да е постна. Питата, която се прави, не трябва да има украса. В някои региони се правела и т.нар. първа кадена вечер. В огнището се слагал коладника – дървото, обикновено крушово или дъбово, което традиционно се слага на Бъдни вечер.
Според народните песни и вярвания от Игнажден до Коледа е времето, в което Божията майка се мъчи, за да роди Бога или новото слънце, както можем да го наречем. Това е времето за приготовления, за посрещане на най-големия зимен празник – Коледа, Рождество Христово“, подчерта Динка Ангелова.
Свети Игнатий е роден в град Антиохия, Сирия. Името му е латинско (съответства на Огнян), но според запазени сведения той е с източно потекло.
Смята се дори, че е юдеин, тъй като на младини общувал с някои апостоли – Петър, Йоан и Павел, който вероятно го е кръстил.
Свети Игнатий бил епископ на църквата в Антиохия в продължение на 40 години. Мъдро, с много любов и голяма загриженост ръководел паството си, без да жали сили.
А християните нарекли своя епископ Богоносец, защото той самият казвал, че носи Бога в сърцето си.
В записа на мъченичеството му се казва, че Игнатий бил „апостолски мъж във всичко“ и „грижливо управлявал църквата в Антиохия“, като я превел през гоненията на император Домициан.
Той пръв въвел пеенето на богослужебните песни от два хора (антифонно), което после било прието и от другите църкви.
Осъден на смърт при император Траян, свети Игнатий бил изпратен за изпълнение на наказанието в Рим.
Свети Игнатий умрял мъченически през 107 г. в Рим, разкъсан от зверове в цирка.
На този ден имен ден празнуват: Игнат, Иго, Игната, Искра, Искрен, Пламен, Пламена, Пламка, Пламина, Огнян, Огняна, Светла, Светлин, Светлина, Светослав, Светослава.
