Шведският премиер: Путин разчита европейците да станат нетърпеливи и да се разединят

Шведският премиер: Путин разчита европейците да станат нетърпеливи и да се разединят - Zashtoto

Улф Кристерсон, на 61 години, управлява Швеция от 2022 г. Той е лидер на либерално-консервативната Умерена партия. Бившият експерт по финанси и социална политика ръководи правителство на малцинството, толерирано от десните националисти „Шведски демократи“. Кристерсон се смята за икономически либерален и поддръжник на строга имиграционна политика. Във външната политика той се застъпваше за присъединяването на Швеция към НАТО. Кристерсон е женен и баща на три дъщери.

В интервю за Максимилиан Поп и Зерафин Райбер от „Шпигел“ той обяснява защо сътрудничеството в политиката има смисъл, как се е променила позицията му по отношение на имиграцията – и как Европа трябва да се справи с Русия.

ШПИГЕЛ: Господин премиер, посетихте федералния канцлер (на Германия) тази седмица. По време на предизборната кампания вие и Фридрих Мерц дадохте почти идентични обещания да „въведете реда в страните си“. Сродни души ли сте?

Кристерсон: В известен смисъл, да. И двете страни имат свои болни точки: В Швеция въпросът за НАТО беше чувствителен, в Германия – ядрената енергия. С Мерц споделяме прагматизъм.

Силните индустриализирани държави се нуждаят от стабилно лидерство и фискална политика – не всяко искане за разходи може да бъде изпълнено веднага.

Някои проблеми обаче се различават: в Швеция престъпността от банди е значително по-сериозна.

ШПИГЕЛ: Общото между вас двамата е натискът отдясно. В Германия „Алтернатива за Германия“ (AfD) расте, докато в Швеция управлявате с мълчаливото одобрение на „Шведските демократи“. Какво означава това за работата в правителството?

Кристерсон: Много демокрации преживяват поляризация – както отдясно, така и отляво. Опасността се крие по-малко в самите крайности, отколкото в стесняването на пространството за дебат.

В Швеция един партиен лидер дори подаде оставка заради отровената атмосфера. Моят отговор на това: решаване на проблеми и добро управление.

От 90-те години на миналия век правилата на парламентаризма в Швеция изискват сътрудничество: правителството встъпва в длъжност, ако не се формира активно мнозинство срещу него.

Четири партии бяха тясно свързани по ключови въпроси – вътрешна сигурност, енергетика, миграция, външна политика и политика за Украйна.

От това изградихме жизнеспособна платформа: три партии управляват, четвъртата официално сътрудничи.

ШПИГЕЛ: Четвъртата партия е националистическата партия „Шведски демократи“. Критиците казват, че те изпълняват програмата си, въпреки че не са в кабинета.

Кристерсон: Това е странно предположение. Ние си сътрудничим в области, където споделяме една и съща посока – не напълно, но съществено.

Ограничена миграция като предпоставка за интеграция. Ядрена енергия като необходима част от енергийния микс. Последователна борба срещу бандитската престъпност.

И безусловна солидарност с Украйна. Като оставим настрана Украйна, предишното правителство беше в патова ситуация именно по тези въпроси.

ШПИГЕЛ: Вашата партия се класира едва на трето място. Това прави ли управлението по-трудно?

Кристерсон: Управлението никога не е лесно. Често преговаряме до късно през нощта за важни детайли. То протича по-гладко от очакваното; досега не е имало коалиционни кризи.

ШПИГЕЛ: В други страни десноцентристките партии са маргинализирани чрез сътрудничество с крайната десница.

Кристерсон: Изборите се решават от гражданите и всяка страна е различна.

Убеден съм, че политиката трябва да решава проблемите. Всеки, който избягва разрешими проблеми, действа безотговорно.

Бяхме наясно с напрежението – моят либерален коалиционен партньор и „Шведски демократи“ не са естествени съюзници. Ето защо умишлено избягваме области с големи различия, като например въпроса за ЕС.

„Шведски демократи“ са много колебливи относно по-нататъшната европеизация, докато либералите са очевидно проевропейски настроени. Нашият подход е яснота относно общата основа – и дисциплина да не се преразтяга рамката.

ШПИГЕЛ: Вашето правителство бележи скъсване с либералната имиграционна политика. През 1989 г., като млад консерватор, се застъпвахте за „неограничена имиграция“. Как се промени мнението ви?

Кристерсон: Чрез реалността. Идеята за отворени граници е привлекателна, но не работи.

Шведската социална държава се основава на значително участие на работната сила, високи данъци и силно социално осигуряване.

Имиграцията винаги е съществувала, но мащабът ѝ бе огромен: 325 000 търсещи убежище за осем години.

Още в средата на 90-те години на миналия век се застъпвахме за ограничена миграция, за да осигурим либерален модел на интеграция.

По онова време това се смяташе за расистко. Днес го обсъждаме по-прагматично: Имаме най-ниското ниво на имиграция от 1985 г. насам – не защото сме против имиграцията, а защото интеграцията трябва да успее.

Тези, които идват, трябва да научат шведски, да придобият квалификации и да се преместят там, където има свободни работни места.

ШПИГЕЛ: Дали Европа представлява достатъчно единен фронт срещу Русия?

Кристерсон: На ​​24 февруари 2022 г. бях в Хелзинки, близо до агресора. Чудехме се дали Западът ще се обедини.

В ретроспекция отговорът е: Да, така е. Европа и трансатлантическата общност са обединени.

26 от 27 държави-членки на ЕС подкрепят Украйна. Ето защо обичам да говоря за ЕС минус – заради Унгария – и ЕС плюс: ЕС с Великобритания, Норвегия, Канада и други партньори.

ШПИГЕЛ: Виктор Орбан опасност ли е за ЕС?

Кристерсон: Уважавам вътрешните процеси, но не съм съгласен с политиката на Орбан.

ШПИГЕЛ: Той многократно е обиждал вашата страна и е блокирал присъединяването на Швеция към НАТО.

Кристерсон: Мога да го преживея. ЕС не е перфектен, но трябва да го ценим.

ШПИГЕЛ: Какво мислите за хибридната война на Путин, например чрез дронове?

Кристерсон: Русия не е по-трудна за разбиране, отколкото преди инвазията. Мнозина е трябвало да приемат Путин по-сериозно, особено в Германия.

Москва агитира директно и чрез посредници, за да сее несигурност. Във войната в Украйна Кремъл разчита на нашето нетърпение и че ще си кажем: „Тази война не може да бъде спечелена.“

Или: „Тези пари ни трябват за социални програми.“

Той се надява времето да работи в негова полза – и че няма да използваме замразените руски активи.

ШПИГЕЛ: Какво трябва да произтича от това?

Кристерсон: ЕС трябва да замрази руски активи и да ги използва за Украйна.

Освен това трябва да следим отблизо руската дезинформация – тя е насочена специално към чувствителни групи, като рускоезичната общност.

Путин разчита, че европейските демокрации ще станат нетърпеливи и ще се разединят. Не трябва да се поддаваме на това.

ШПИГЕЛ: Милиардите за Украйна ще помогнат само ако не изчезнат в корумпирания украински държавен апарат. Застрашава ли корупцията при президента Зеленски сигурността на Украйна?

Кристерсон: Мисля и се надявам, че Киев приема това много сериозно. Говорих за това и с Фридрих Мерц.

Корупцията е добре познат проблем. Само ако Украйна я ограничи, тя може да се присъедини към ЕС – и само тогава ще се запази легитимността на помощта.

Ако европейските данъкоплатци ще продължават да подкрепят Украйна, корупцията е неприемлива. Заявих това ясно на президента Зеленски, когото много уважавам. Това трябва да е възможно сред приятели.