Анализ на OCCPR показва, че две електроцентрали свързани с Христо Ковачки са подали фалшиви данни за емисиите си през последните 3 години.
Сърцето на ТЕЦ Бобов дол представлява горещо, тъмно, шумно хале. Буци въглища лежат разхвърляни по пода сред локви вода и масло изтичащи от остарелите инсталации, които пазят спомена за епохата на СССР – времето, в което тук е гъмжало от работници строящи една от най-големите въглищни електроцентрали на България.
Когато OCCRP посети централата през юли 2020, въздухът беше наситен с гъст въглищен прах, който караше репортерите ни да кашлят през предпазните си маските срещу COVID-19. Няколко работници обслужваха огромната пещ и генераторите на съоръжението. В изпълнения със сажди въздух и изпепеляващата жега те се трудеха без никакви предпазни маски.
Бобов дол, който се намира във въгледобивен район на около час с кола югозападно от София, е само една от над дузината мини, елестрически и отоплителни централи свързвани с името на Христо Ковачки. „Енигматичният“ магнат зае позицията на ключов играч в българската енергетика сред вълна от приватизационни сделки в първото десетилетие на века, изграждайки мрежа от въглищни предприятия, които се смята че в момента контролира чрез кухи фирми в Обединеното кралство и Кипър.
С преминаването на Европа към по-чисти енергоизточници, много от тези предприятия се оказват все по-остарели, неефективни и затънали в дългове. Цените на емисиите допълнително вдигат експлоатационните им разходи.
Две от електроцентралите свързани с Ковачки обаче са намерили незаконен начин да спасят финансовото си положение. Според официални данни анализирани от OCCRP, ТЕЦ „Бобов дол“ и още една въглищна централа свързана с него – „Брикел“ – са подали занижени отчети за въглеродните си емисии през подследните три години, като по този начин са си спестили най-малко 26,630 милиона евро.
Данните са била заверени от компания, основана от 27-годишен собственик без предшестващ опит във верификацията на емисии. Въпреки това в рамките на няколко месеца тя се е сдобила с 12 клиенти, всички свързани с бизнесмена Ковачки.
Почти нищо от парите, спестени от ТЕЦ Бобов дол чрез фалшифицираните данни за емисиите, изглежда не е инвестирано в подобряване ефективността на електроцентралата, която през 2009 беше обявена за една от най-мръсните в Европа.
Васил Васев, кмет на съседното Големо село, казва че по данни на Изпълнителната агенция по околна среда (ИАОС) емисиите на серен диоксид от електроцентралата понякога достигат стойности почти двойно по-високи от максимално допустимите в ЕС. Според доклад на Грийнпийс публикуван тази година, ТЕЦ „Бобов дол“ често е превишавал максимално допустимите нива на емисии от серен диоксид и други замърсители, което е нанесло сериозна вреда на качеството на въздуха и водата в района.
Според работници условията на труд в електроцентралата са толкова лоши, че те не се чувстват в безопасност, а миньорите от мината, която захранва съоръжението, са се вдигали на протести заради условията на труд в последните години. Местните хора вече наричат града „Робов дол“ заради експлоатацията, на която са подложени жителите му.
Бивш служител в електроцентралата разказа през OCCRP, че е пострадал от изгаряне, след като кракът му пропаднал в необозначена дупка на работното място. „Дупката беше пълна с горещи въглени“, обясни той, като настоя да остане анонимен. „Не можех да се оплача, защото се страхувах да не си загубя работата, а имаше риск и баща ми да загуби своята.“
Според друг работник, който също помоли за анонимност за да запази работата си, „липсата на инвестиции и почти нулевата поддръжка правят ТЕЦ „Бобов дол“ все по-опасен.“
Директорът на електроцентралата Любомир Спасов призна, че районът, в който се добиват и използват въглища, може би се замърсява, но отрече условията на труд да са толкова лоши, колкото се твърди, като допълни, че „работната среда е по-добра в сравнение с много други места.“
ЦЯЛОТО РАЗСЛЕДАНЕ – ВИЖТЕ ТУК.