Доналд Тръмп е брилянтен агитатор и ужасен политик. Неговата почти магическа способност да усеща настроенията на американския народ, дори по време на първия му мандат, рязко контрастира с неспособността му да управлява Белия дом дори що-годе правилно. С други думи, не бива да подценяваме таланта на Тръмп да се прострелва в крака, пише в коментар кореспондентът на Der Spiegel във Вашингтон Рене Пфистер.
Вероятно Тръмп нямаше да бъде свален от поста си, ако не беше превърнал коронавирусната пандемия в гигантски предизборен спектакъл с ежедневни пресконференции и изкусно инсценирано възкресение от болничното легло.
Това, което американците искаха, беше президент, който да ги преведе през кризата със здрава ръка, а не артист, който драматично да свали маската си на балкона на Белия дом, след като се възстанови от инфекцията.
В крайна сметка избирателите прецениха, че възрастният Джо Байдън е значително по-малко стресиращ от обладания от синдром на дефицит на вниманието и хиперактивност президент Тръмп.
Може би една от най-големите слабости на Тръмп е, че той вярва в собствената си бомбастична реторика.
Той успя да се завърне, защото американците бяха недоволни от икономическото положение на страната. И видяха в Камала Харис не зората на нова и разнообразна Америка, а по-скоро продукт на една елитарна партия, която е загубила връзка с тревогите на обикновените американци.
Тръмп обаче тълкува исторически малката си изборна победа като мандат за културна революция у дома и епохална промяна в чужбина: Министерствата се разформироват, университетите се тормозят, а партньорите по света се отчуждават.
Много американци вече са объркани. Тръмп им обеща началото на нова и златна епоха. Но досега програмата му е била преди всичко една: зрелищно неуспешна.
Митата на Тръмп не създадоха нови работни места, а вместо това доведоха до рязък спад на фондовия пазар.
А имперските апетити на президента не създадоха нови щати за САЩ, а вместо това само подхраниха гнева на онези, които би трябвало да са щастливи, че скоро ще станат американски граждани.
Когато вицепрезидентът Джей Ди Ванс посети Гренландия в петък, той бе посрещнат толкова топло, колкото съдебен изпълнител в дома на просрочен длъжник.
В Канада идеята за превръщането на страната в 51-ия щат на САЩ събуди такава национална гордост, която преди това се наблюдаваше само в движението на Тръмп „Да направим Америка отново велика“.
Във всеки случай в момента е по-вероятно Елзас да стане германски, отколкото Канада да стане част от Съединените щати.
Американският президент в момента изпитва това, което всеки управник рано или късно научава: че сляпата лоялност и компетентността рядко вървят ръка за ръка.
Питър Наваро влезе в затвора заради отказа си да предостави документи за щурма на Капитолия на ръководената от демократите конгресна комисия. Сега той е главният търговски съветник на Тръмп и отговаря за политика, която едва ли би могла да бъде по-хаотична.
Пийт Хегсет даваше приятелски интервюта с Тръмп по Fox News, а сега, като министър на отбраната, винаги е с джобно квадратче със звезди и райета към много тънко скроените си костюми.
Той публикува плановете за въздушна атака в чата на „Сигнал“, които по покана на администрацията на Тръмп беше позволено да прочете и журналист от списание „Атлантик“.
Един неописуемо смущаващ инцидент, който засега няма никакви последствия.
Разпространената теория за успеха на Тръмп е, че той е преодолял законите на политическата гравитация. „Сигналгейт“ изглежда потвърждава това.
В епохата преди Тръмп никой президент не би могъл да позволи на съветник по националната сигурност и министър на отбраната да останат на поста си, докато споделят тайни военни планове в чат група.
Ако някой искаше да напише сатира за глупостта на трупата на Тръмп, не би могъл да изфабрикува по-добър скандал.
Но ако се вярва на про-Тръмп телевизиите и подкастите, истинската същност на скандала не била шокиращата небрежност при боравенето със секретна информация.
По-скоро това било нежеланието на демократите и левите медии да признаят военния успех в разбиването на хутските милиции, които така сериозно нарушават корабоплаването в Червено море.
В този смисъл Тръмп е създал своя собствена медийна ехо камера, в която той сам определя как да изглежда реалността.
Всеки скандал и всеки неуспех могат да бъдат интерпретирани като зловещ заговор, целящ да навреди на Съединените щати и на техния велик президент.
Само че не съм сигурен дали тази теория е действително вярна. Тръмп несъмнено е успял да създаде нов медиен свят, в който поддръжниците на „MAGA“ вярват само на Шон Ханити от Fox News или на подкастъри като Стив Банън, бившия главен съветник на Тръмп.
Но колебаещите се гласоподаватели по средата, без които не могат да бъдат спечелени нито едни избори в САЩ, са прагматични до мозъка на костите си.
Когато първата разплата с администрацията на Тръмп се състои на изборите за Конгрес след по-малко от две години, едно нещо ще бъде трудно: да се убедят точно тези американци, че вината за високите цени в супермаркета и рязко спадналия борсов портфейл е на партия (Демократическата), която нито оглавява Белия дом, нито има мнозинство в Сената и Камарата на представителите.
От тази гледна точка поемането на управлението на САЩ от политически клоуни като Хегсет или фанатици като Наваро представлява и възможност за демократите: Те задълбочават недостатъците на един президент, който по време на първия си мандат все пак беше заобиколен от професионалисти, които го разубеждаваха за най-големите глупости.
Вярно е, че не е много обнадеждаваща перспективата, че най-добрата надежда за срив на движението „MAGA“ е най-могъщият човек в света сам да се дискредитира.
На Тръмп му остават още четири години на поста, през които той може да унищожи много неща – не на последно място и самата американска демокрация.
Но за опонентите на президента пътят към властта започва с хладен анализ на една понастоящем доста неприятна реалност.
