С изказванията си Тръмп и подчинените му Ванс (горе вдясно) и зареклият се да спре пиенето Хегсет (под него) върнаха в Европа мрачните спомени от Мюнхен-1938 и пакта Сталин-Хитлер

Президентът на САЩ Тръмп и неговите последователи похищават понятието за демокрация и го изкривяват в стила на фашистката пропаганда. Те излагат на опасност Европа и застрашават гордото наследство на САЩ, се казва в статия на германския историк Андреас Виршинг* като гостуващ автор на Der Spiegel.

САЩ са на път да извършат тройно предателство: към демокрацията, към Европа и към самите себе си. Това стана ясно след изявленията, направени миналата седмица от американския триумвират от президента Доналд Тръмп, неговия вицепрезидент Джей Ди Ванс и министъра на отбраната Пийт Хегсет.

Първото предателство е това към демокрацията. Да оставим настрана очевидните лицемерия като помилването на жестоки престъпници, които искаха да заличат демократичния изборен резултат, като щурмуваха Капитолия.

Или осъждането на предполагаемата „цензура“ в Европа, като същевременно се забранява достъпът на либерални медии до Белия дом (като американската агенция АР – бел. ред).

По-сериозни са твърденията на Джей Ди Ванс, че заплахата за европейските демокрации не идва нито от Китай, нито от Русия, а „отвътре“, а именно от демократичните партии: пренебрегват се гласове, анулират се легитимни изборни резултати, цензурират се мнения, издигат се защитни стени срещу легитимните опасения на хората.

Това, което добре познаваме от американската предизборна кампания и от европейските десни екстремисти, сега се превръща в официална политика на американското правителство.

То похищава понятието „демокрация“, изкривява значението му, превръщайки го в противоположност на фашистката пропаганда. Която изгражда „вътрешен враг“ и твърди, че „западните ценности“ трябва да бъдат защитени чрез разрушаване на тяхната сърцевина.

Това е езикова политика (т. Нар. „новговор“) с почти оруеловски мащаби (от името на автора на антиутопията „1984” Джордж Оруел – бел. ред.), която иначе е позната само от тоталитарните диктатури: истината се превръща в лъжа, а лъжата – в истина.

Второ, американците са на път да извършат предателство спрямо Украйна и по този начин спрямо Европа. „Сделката“ с Путин през главите на украинците и на европейците ще напомни за най-мрачните дни на XX век.

Политиката, обявена от министъра на отбраната на САЩ Хегсет в Брюксел, прилича на смесица от „Мюнхен 1938“ и пакта Хитлер-Сталин .

Мюнхенската конференция от 1938 г. е акт на умиротворяване, при който Великобритания и Франция отстъпват Судетската област – част от Чехословакия – на нацистка Германия с фалшивата надежда, че това ще запази мира.

Тя се превърна в олицетворение на предателството спрямо по-малките нации и неспособността за решително противопоставяне на агресията.

Пактът Хитлер-Сталин на свой ред подпечата разделянето на Източна Европа на сфери на влияние през август 1939 г.

И двете споразумения, също и „сделки“, бяха за сметка на народите и държавите, които бяха сведени до беззащитни жертви на циничната политика на властта.

Знаем какви бяха катастрофалните последици от тази политика – и кой може да ни гарантира, че подобна политика няма да доведе отново до катастрофа?

По онова време САЩ, разбира се, се притекоха на помощ на Европа в името на демокрацията и свободата.

От друга страна, ако утре правителството на САЩ направи това, което обявява днес, то заплашва да продаде демокрацията и свободата на Европа на руския диктатор. По този начин то ще стане съучастник в престъплението.

Трето, САЩ са на път да предадат себе си и своята история. Вече два века и половина Америка, като първата модерна демокрация в историята, подкрепя надеждите за свобода в Европа и света.

Банално е, че практиката не винаги е следвала идеалите. Тъмните зони на американската история се простират от робството до Гуантанамо, от фашистките тенденции през 30-те години на миналия век до маккартизма през 50-те години на миналия век, от интервенциите в Гренада и Ирак, които нарушават международното право, и далеч отвъд тях.

Социалното неравенство и ежедневният расизъм са част от нея.

Но американската демокрация винаги се е отличавала с това, че е инициирала критична самооценка и процеси на учене, давала е възможност за свобода и честна игра, плурализъм и стремеж към щастие, както и конкретна помощ за конкретни нужди.

Ето защо част от историческата идентичност на САЩ е, че те са се превърнали във фар за надеждите на милиони хора по света: надежди, които също са се материализирали милиони пъти чрез имиграцията.

Всичко това в момента е поставено на карта. Това е предателство, което не само застрашава международната репутация на Съединените щати, но и разклаща вътрешната структура на нацията – чрез маневрите на Доналд Тръмп, наподобяващи преврат.

Днес европейците се сблъскват с горчивите последици от своето разединение и нехайство.

Това важи с особена сила за германците. Защото всичко това не е дошло от нищото.

Американското искане за „споделяне на тежестта“ в политиката за сигурност например, т.е. за справедливо разпределение на тежестите и отговорностите в отбранителната политика, е на половин век и колко предупредителни гласове бяха пренебрегнати оттогава!

Сега всички казват, че е вече дванадесет без пет и остава съвсем малко време за разработване на обща европейска политика за сигурност.

Но ние спешно се нуждаем от съответните действия. Това включва огромни инвестиции в сектора на отбраната.

Което обаче може да бъде постигнато само ако традиционните пречки бъдат отхвърлени в интерес на всички.

Трябва да се увеличат необходимите финанси и дългосрочните европейски програми за въоръжаване, както и да се създадат необходимите стимули.

За германците това означава също, че трябва сериозно да преразгледат националните регулации и суверенни права.

Общата европейска отбрана не е възможна без ангажимента на най-голямата европейска икономика.

Затова и германците трябва да приемат вътрешно мисълта, че зоната им на комфорт окончателно се е изпарила и трябва да се определят нови приоритети.

* Андреас Виршинг, роден през 1959 г., е професор по съвременна история в Мюнхенския университет „Лудвиг Максимилиан“ и директор на Института за съвременна история Мюнхен-Берлин. Той провежда задълбочени изследвания върху Ваймарската република и националсоциализма. Книгата му „Демокрация и глобализация. Европа след 1989 г.“ е публикувана през 2015 г. През 2018 г. той е съставител на сборника „Ваймарски условия? Исторически уроци за нашата демокрация“.