Протестно шествие в малък град предизвика най-големите демонстрации в Куба през последните години. Правителството реагира с репресии, съобщава „Шпигел“.
Започна се в неделя сутринта в десет часа в Сан Антонио де лос Баньос, малко градче на 35 километра от Хавана. Стотици хора дефилираха по улиците. Те скандираха „Свобода, свобода!“ И „Patria Libre!“, „Свободно отечество!“ А също и „Нас не ни е страх“.
Правителството твърди, че протестите са реакция на честото спиране на тока, изтъква историкът и активист Каролина Бареро, която живее в Хавана. „Но това беше спонтанен израз на общо недоволство и протест срещу репресиите.“
Мъже и жени от всички възрасти и от всички сфери на живота се включиха в протестното шествие. Те документираха шествието с мобилните си телефони. Жителите стояха на покривите и подкрепяха, колите свиреха с клаксони от солидарност.
Новините за протестите бързо се разпространиха в социалните медии. Движението се разпространи в столицата, в Олгин в източната част на острова, в Матансас, Карденас и Камагуей.
Видеозаписите показват, че хиляди са излезли по улиците в цялата страна. Те извикаха „Долу диктатурата!“ И „Никога повече комунизъм!“
В Хавана те се разходиха до Малекон, известната брегова линия. Стотици се събраха пред наскоро обновения „Капитолио“, бившия парламент в центъра на столицата, който е по модел на Капитолия във Вашингтон.
Скандираха „El pueblo unido jamás será vencido!“ – „Обединеният народ никога няма да бъде победен!“, химнът на латиноамериканската левица, създаден в Чили при правителството на социалиста Салвадор Алиенде, убит при преврата на генерал Пиночет.
Ирония на историята е, че бойният вик на левицата сега може да въведе началото на края на социалистическото управление в Куба. „Никога не е имало толкова големи демонстрации срещу правителството,“ казва дисиденката Бареро. „Хората са загубили страха си.“
Самата Бареро беше арестувана преди няколко дни и временно отвлечена; сега тя е под домашен арест и полицията патрулира в дома й. Тя поддържа контакт с демонстрантите на улицата чрез телефон и интернет, а от апартамента си чува обажданията на демонстрантите. „Съседите ми съобщават, че цяла Стара Хавана е на улицата“, казва тя.
2021 г. може да бъде съдбоносна за Куба. През 1994 г. недоволни хора вече бяха протестирали срещу икономическите проблеми, мизерията и глада, обхванали социалистическия остров след разпадането на Съветския съюз. Но демонстрациите бяха ограничени до Хавана; те станаха известни като „Малеконасо“, защото бяха съсредоточени на известната брегова линия на Хавана.
По това време правителството нарече лежерно тежките години „специалния период“, „Período Especial“. Фидел Кастро ръководи страната през това време с желязна ръка. Той отпътува лично до Малекон, харизмата и авторитетът му гарантираха утихването на протестите и системата оцеля през следващите десетилетия. Правителството отвори острова за масов туризъм, за да генерира така нужната валута.
Тези, които не искаха да се примирят с перспективата за още десетилетия на социализъм и икономика на недостиг, се стремяха да избягат през морето. 1994 г. беше и годината на лодките бежанци. Хиляди се опитваха да стигнат до Флорида с претоварени плавателни съдове – салове и всичко, което плаваше.
Коронавирусната криза ескалира протестите
Днес страната отново преживява епоха на недостиг и трудности и в същото време режимът засили репресиите. Но този път тя е изправена пред масово движение, предимно млади хора, за които бягството вече не е опция. Те искат да свалят сегашната система.
Няколко фактора доведоха острова до най-лошата криза след революцията от 1959 г .:
– По време на мандата си бившият президент на САЩ Доналд Тръмп беше затегнал санкциите до такава степен, че на практика е невъзможно членовете на семейството на кубинците, живеещи на острова в САЩ, да осигурят на семействата си долари.
Противно на надеждите на кубинското правителство, президентът Джо Байдън досега почти не смекчава санкциите.
– С коронавирусната пандемия пресъхна най-важния източник на чуждестранна валута на правителството – туризмът. Хотелите на острова са до голяма степен празни, всеки чуждестранен турист трябва да се подложи на 2-седмична карантина.
Реакцията на Куба към епидемията първоначално бе давана дори за пример, разпространението на вируса изглежда бе удържано. Островът дори изпраща лекари в чужбина, за да помогнат в борбата с пандемията. Кубински учени сами разработиха ваксина.
„Гладни сме“
Но беше късно: Нова вълна от зарази удари страната с пълна сила. „В болниците липсват ръкавици, маски и лекарства“, съобщава дисидентката Бареро. „Хората умират като мухи, няма дори успокоителни, които да облекчат болката им.“ Правителството отчаяно се опитва да ваксинира всички жители. Но то вероятно е загубила надпреварата срещу вируса.
Кризата с вируса и затягането на санкциите допринесоха за задълбочаване на добре познатите проблеми – кубинската държавна икономика е неефективна и не може да достави на острова достатъчно ежедневни стоки, а правителството се противопоставя демократизирането на политиката.
Валутната реформа в началото на годината „доведе до жестока инфлация“, според Бареро. Кубинците, които нямат долари или евро, вече не могат дори да получат основна храна. Видеоклиповете показват, че в неделя на някои места е имало изолирани взломове на държавни магазини. „Гладни сме!“, викаха демонстранти.
Ново поколение излиза на улицата
Когато миналата година се формира ново дисидентско движение „Движение Сан Исидро“ (Movimiento San Isidro), правителството реагира с арести и репресии и бързо оттегли предложението за диалог. „Сан Исидро“ започва като движение на художници и интелектуалци, но бързо се утвърждава сред по-бедните класи. Носи името на работнически квартал в Хавана.
Популярни рап музиканти записаха протестите в Сан Исидро. Те променят известния боен вик на Фидел Кастро „Patria o muerte“ (отечество или смърт) в „Patria e vida“ (отечество и живот). За целта те съставят музикален видеоклип, който се разпространява в интернет на острова и бързо се превръща в химн на новото протестно движение.
„Това е ново поколение, което сега излиза на улицата“, казва дисидентката Мария дел Кармен Арес Мареро, която живее в изгнание в Германия от 1990 г. и организира спонтанна демонстрация на солидарност пред Бранденбургската врата в Берлин в неделя. „Това, което се случи в неделя, е крайъгълен камък в борбата срещу диктатурата.“
Общността в изгнание беше също толкова изненадана от народния бунт, колкото и режимът. Президентът Мигел Диас-Канел пристигна набързо до Сан Антонио де лос Баньос и, подобно на Фидел Кастро през 1994 г., се опита да ограничи протестите само със своето присъствие. Но той е партиен бюрократ и няма чара и авторитета на покойния революционен лидер. Нямаше какво да се види или чуе от бившия президент Раул Кастро, който наскоро се отказа от председателството на комунистическата партия и официално се пенсионира.
Президентът Диас-Канел опита да потуши революционна плам по примера на Фидел Кастро, но неуспешно
Следобед държавната телевизия спря програмата си за обръщение от президента Диас-Канел. „В Куба улицата принадлежи на революционерите“, заяви той, но вече имаше хиляди противници на режима, излезли там в цялата страна.
Държавният глава обвини САЩ в подбуждане към „контрареволюция“ в Куба и обвини Вашингтон за „провокациите“. „Бяхме честни, прозрачни, ясни и всеки момент обяснявахме сложността на настоящите моменти на нашите хора“, увери ги той.
На улиците в работническите квартали на Хавана се появиха черните униформи на агенти от спецалните сили
В същото време обаче режимът засили репресиите. Прикрити с цивилно облекло служители от Министерството на вътрешните работи, които принадлежат към мощната секретна служба, заплашват демонстрантите с пистолети, съобщава дисидентката Дел Кармен Арес Мареро, която е в пряк контакт с много хора в Куба. В Камагуей, град в централна Куба, имаше много ранени, включително жени.
В Хавана площад „Революция“, който е заобиколен от квартали на работническата класа, е пълен с полицаи и цивилни отряди, въоръжени с дървени бухалки, съобщи наблюдател в неделя вечерта. Улиците бяха осеяни със счупени стъкла и камъни след очевидно ожесточени сблъсъци там.
В неделя правителството спря интернет за осем часа на целия остров, затруднявайки комуникацията, но той отново заработи късно вечерта. На видеозаписите се вижда как демонстранти хвърлят камъни по полицаи и стоят върху преобърнати коли, една от които прилича на полицейска кола. Други видеоклипове показват ранени демонстранти, за които се смята, че са били ударени от гумени куршуми.
Междувременно президентът Диас-Канел призова всички „революционери“ в телевизионното си обръщение да се противопоставят на „контрареволюционерите“. Малко след това многобройни привърженици на правителството сформираха протест в Хавана. „Това е позиция на конфронтация, той подбужда кубинците срещу кубинците и блокира всеки диалог с правителството,“ казва противничката на режима Бареро. А живеещата в изгнание Де Кармен Арес Мареро се страхува, че може да има гражданска война.
СНИМКИ: БГНЕС