Тази вечер е Сирни заговезни – последната неделя преди Великия пост, в която се ядат блажни храни (млечни, яйца и риба), защото от утре започва Великият пост, завършващ в навечерието на Великден – Възкресение Христово. Празникът се отбелязва в неделя, известна и като Сирни поклади, точно 7 седмици преди Великден. Тази година Сирни заговезни отбелязваме на 17 март.
Но за вярващите хора нещата винаги имат две измерения – телесно и духовно. Телесното измерение на днешния ден е прекратяването с блажната храна за седем седмици напред. А духовното измерение е дадено от Иисус Христос.
Както свети Йоан Предтеча, така и Спасителят Христос започват проповедите си с основния призив: покайте се, защото се приближи небесното царство, Божието царство! Покаянието е в основата на християнския живот. Не случайно в гръцката дума за покаяние се съдържа идеята за „промяна на мисленето“. Как мога да стана друг, нов човек, без да променя мисленето си? Ако продължавам да мисля и да действам по досегашния си модел на мисъл и поведение, аз не съм истински християнин, не съм последовател на Иисус Христос. По този въпрос няма и не може да има две мнения.
Телесната, физическата промяна може да настъпи с промяната на храните (да са постни), облеклото (да е скромно, а не предизвикателно), действията си (въздържание в семейния живот и в отношението към околните).
А духовната промяна трябва да започне от възприемане на друга мисловна нагласа, която се нарича покаяние: да приема, че в поведението ми наистина има много пропуски и нередности, които трябва да се постарая да изправя.
За това е нужно да поискам прошка от всички, с които общувам или които дори от разстояние съм засегнал с нещо (дума или действие), а и аз да дам прошка на всички, които смятам, че са ме засегнали, колкото и егоизмът да ми диктува друго поведение. Това означава да си християнин, да живееш като християнин.
Затова днес се събират млади и стари, кумове и кумци, приятели и близки, за да си кажат от сърце: „Прошка давам! Моля за прошка!“ или кратичкото „Простено, прости!“. И да се постараем тези думи да направим свой модел на действие в семейството и обществото.
Празникът се отбелязва в неделя, известна и като Сирни заговезни или Сирни поклади, точно 7 седмици преди Великден. Тази година Сирни заговезни отбелязваме на 17 март.
Традиционно се организира изобилна вечеря, където се събират близките роднини и семейството, придавайки на тази вечер особено значение, подобно на Бъдни вечер.
На масата се поднасят разнообразни ястия като сирене, яйца, вита баница, печена риба, бяла халва с орехи или фъстъци, вино и ракия. Преди да започне вечерята, традицията е да се проведе церемония на взаимна прошка, където най-младите членове на семейството първи просят прошка от най-възрастните, като започват от дядо/баба, баща/майка и т.н. След това възрастните просят прошка от младите.
В края на вечерята, в православната традиция, хората се опрощават взаимно, включително и със свещеника. На церемонията се използват черни или тъмно виолетови тъкани, които символизират покаянието и скръбта.
На Сирница е обичайно кумците да посещават кумовете си, а кръщелниците – своите кръстници, като им даряват погача или баница и вино.
Последните години към тези дарове се добавят и лимони или портокали. Обикновено тези посещения се правят следобед преди семейната вечеря.
Кумците/кръщелниците също искат прошка, а кумовете/кръстниците ги приемат, дават прошка и им подаряват яйца или други малки подаръци.
По време на вечерята, ако някой кихне на масата, баща му го дарява с дребни монети или му обещава да му подари първото родено агне или яре.
Популярен обичай на Сирница е след приключване на вечерята да се проведе, т. нар. „хамкане“.
Всички сядат в кръг с ръце, поставени отзад на гърба, а най-възрастният член на семейството връзва на тавана или на точилка парче от бялата халва или варено яйце и го завърта.
Останалите се опитват да хванат парчето с уста. След края на играта конецът се запалва толкова пъти, колкото са членовете на семейството, като всеки път се нарича на един от тях и според това как гори конецът се предсказва какво ще се случи с този човек през годината.
Сирни Заговезни са един от най-вълнуващите празници в нашата култура, облечен с мистерия и вяра. Този ден е известен със своите древни обичаи и ритуали, сред които е и паленето на огън, известен като сиреници.
Тази традиция се счита за мощен обред за изгонване на злите духове и пречистване на околната среда.
Хората вярват, че огънят притежава всемогъща сила, която може да защити от злото и да донесе здраве и късмет.
Поради това паленето на огън на Сирни Заговезни е не просто обичай, а вярващите го считат за своеобразен обред, който им придава сила и защита.
На празника хората се събират около огъня и го прескачат вярвайки, че по този начин се отърват от негативната енергия и привличат късмета си.
Някои области практикуват и въртенето на факли от слама, което, според вярванията, помага да се изгонят бълхите и други вредители.
Освен сирениците, хората палят и други видове огнища, като например ойлалия – запалено каче с катран, оратници – разцепени дървета със слама, и оруглици – кошове намазани с катран.
Тези огньове също имат своя символика и се считат за част от ритуалното очистване на околната среда.
В допълнение към паленето на огън, децата и младежите извършват и други ритуали, като например очистване на нивите. Те вярват, че чрез този обред ще привлекат голям берекет и плодородие за годината.
Сирни Заговезни ни пренасят в миналото, показвайки ни връзката с природата и вярата в нейната сила.
Този празник не само съхранява нашата традиция, но и ни напомня за важността на вярата и общността в нашия живот. Той е време за събиране, за единство и вяра в магията на обичаите и ритуалите.
На Сирни Заговезни домакинската работа е забранена, както е на повечето големи християнски празници, като се допуска работа единствено свързана с обредите и ритуалите, както и полагане на усилия в кухнята, за да се приготвят вкусни обредни ястия.
Почистването на къщата и домакинската работа трябва да се извършват ден преди празника, на който също не се работи в градината, на полето, в домашната работилница и какъвто и да е вид тежък труд, който не е пряко свързан с традициите и обичаите за големия християнски празник.
На Сирни Заговезни не може да се откаже даването на прошка, когато е поискана такава. Дори все още да таите обида в душата си, прошка не се отказва на глас, а традиционният отговор е „Простено да ти е! Господ да прощава“, а не „Прощавам ти“.
