Днес е събота преди месопустна неделя. Този ден се нарича „задушница“, защото в него си спомняме за душите на всички починали и се молим Бог да им дари вечен покой.
Свързва се с утрешното (в месопустна неделя) спомняне за Страшния съд при Второто Христово пришествие, когато всички ще бъдем съдени от Бог.
Църквата е определила съботата за ден на покойните, затова Задушница винаги се пада в шестия ден от седмицата.
Близките на починалите посещават гроба им, свещениците четат молитви за упокои на душите, прелива се вино, прекадява се с тамян, раздава се на присъстващите жито и храна за “Бог да прости мъртвите души“.
В храмовете се отслужва заупокойна света литургия и се правят панихиди. Православната църква говори и непрекъснато напомня за смъртта като за една велика поука – част от живота, или по-точно – част от преминаването от временния във вечния живот, в очакване на всеобщото Възкресение.
Църковният календар определя три Задушници през годината. Първата е днес – преди Великия пост, нарича се още „Голяма задушница“, преди Неделя на Месни заговезни, когато с Евангелско четене се припомня картината на Страшния съд. На този ден за последен път преди началото на поста е позволено да се яде месо. Великият пост започва от понеделник 18 март, веднага след сиропустната неделя – „Сирни заговезни“ (17 март).
Втората Задушница е в съботата преди църковния празник Петдесетница, нарича се още „Черешова“ и тази година се пада на 22 юни.
Третата е Архангелова Задушница – на 2 ноември и се отбелязва в съботния ден преди големия празник на Св. Архангел Михаил (8 ноември).
Църквата на днешния ден чества паметта на светите 40 мъченици и на двама светци от град Силистра.
Светите 40 християнски мъченици били войници в град Севастия (днес Сивас в Източна Турция) в отбрана част от римската войска в IV век. Когато император Лициний започнал гонение срещу християните, тези войници веднага били заловени и затворени от управителя Агрикола.
Отначало той ги похвалил за добрата им служба и им обещал пари, и повишения, ако се отрекат от вярата си. Но един от войниците му отговорил: „Ако ние не вредим на държавата, като следваме Евангелието, а по-скоро й помагаме с нашата изрядна служба, защо ни обвинявате за вярата ни, която създава добри хора и води до похвални дела?“. Агрикола разбрал, че няма да успее да ги убеди и затова заповядал да ги изтезават.
После в мразовитата зимна нощ ги хвърлили в студените води на едно езеро. Изтезанието било ужасно, но мъчениците не склонили да се отрекат от вярата си.
Само един от тях се пречупил, но веднага го заменил един от стражите, който се присъединил към безстрашните мъченици.
На сутринта всички били в безпомощност от премръзването, затова ги извадили от водата и ги доубили.
Това станало в 320 г. Скоро след смъртта им започнали да почитат подвига им.
А цар Иван Асен ІІ построил в Търново храм в тяхна чест по случай победата си на този ден – 9 март 1230 г.
Днес се почита паметта и на двама светци, свързани с град Силистра. Единият е мъченик Исихий Доростолски, римски войник християнин от IV век, убит в града заради вярата си в Христос.
Света Димитра е родена в Силистра в 1810 г. След поредната руско-турска война семейството й се изселило в Бесарабия. Там тя се омъжила за руски военен, но той загинал в Кримската война.
Тогава Димитра станала монахиня и по-късно създала манастира „Въведение Богородично“ в Киев. Развила широка благотворителна дейност, подслонявала в обителта и ранените от войните.
Починала на 9 март 1878 г.