20% още не са решили за кого ще гласуват на 29 октомври, влизаме в решаващата фаза на кампанията. Това казва в интервю за „24 часа“ социологът от „Тренд“ Димитър Ганев.

„Има голяма разлика от 2019 г. Тогава в София имаше двама кандидати, олицетворяващи разделението “статукво – промяна”, което половин година по-късно стана централно в българската политика. Изборите в София за пръв път го показаха. От една страна, имахме кандидат на статуквото – Йорданка Фандъкова, от друга страна, на промяната – Мая Манолова. Заради това ново тогава разделение сини и червени се наредиха от едната страна на барикадата. На втория тур електоратът на ДБ гласува за Манолова, а избирателите на БСП подкрепиха районни кметове на ДБ. Битката се представяше много повече като политическа, отколкото като конкуренция за управление на София, и идеята беше да се нанесе удар на управлението на Борисов. Даваха се, помните, сравнения от други държави – пробив в Будапеща при Орбан, пробив в Истанбул при Ердоган“, коментира Ганев.

„Разделението “статукво – промяна” обаче приключи през юни тази година, след като протестиращите и тези, срещу които бяха протестите, направиха “сглобката”. Затова кампанията на Терзиев и Хекимян няма този политически заряд – на централно ниво те са заедно. И дебатът в София сега е за тротоари, улици, бюджети, детски градини и прочее. През 2019 г. за много малко от тези неща ставаше дума. Онова беше политическа битка, а сега е битка кой ще обещае по-убедително повече градинки и ще оправи повече тротоари“, добавя анализаторът.

Той оценява и шансовете на кандидатите за кмет в битката за София 11 дни преди вота.

„Кандидатите на ПП-ДБ и ГЕРБ като че ли трудно излизат от твърдите партийни ядра. В същото време Ваня Григорова успява да надгради в кампанията доста над подкрепата на БСП и левицата, която на последните избори беше около 50 000 души. Това не се дължи само на кампанията и на това, че е различно лице. Софийската битка е и национална, защото има символно значение. На национално ниво имаме правителство, което се подкрепя от няколко партии под табела “сглобката” и то не е особено популярно, но и няма сериозна алтернатива. “Възраждане” е твърде крайна, за да бъде такава. Президентът пък няма как да е алтернатива, тъй като няма партия и не се явява на избори. Така Ваня Григорова остава единствената, през която може да минава някаква протестна енергия за наказателен вот, и затова тя бележи ръст в кампанията. Разбира се, ПП-ДБ и ГЕРБ тръгват от много по-високи позиции. ПП-ДБ имаха 190 хиляди гласа на парламентарните избори в София през април, ГЕРБ имаха 120 хиляди, а БСП – 50 хиляди. Да, електорална промяна за тези 6 месеца има, но тя със сигурност не е революционна. За Ваня Григорова няма да е лесно да преодолее толкова много гласове, за да може да застраши сериозно Терзиев и Хекимян, без да го изключвам като възможно развитие„, коментира още той.