Турският президент Реджеп Тайип Ердоган ще участва днес в церемония, на която ще положи основния камък за първия от шест моста в рамките на проекта „втори Босфор“. Новият „Канал Истанбул“ ще свързва Мраморно с Черно море.
Ердоган обяви „Канал Истанбул“ още през април 2011 г. Оттогава се води спор за проекта, който самият турски президент определя като „луд“. Въпреки огромната критика от опозицията, учени и част от населението, основният камък за проекта ще бъде положен чрез изграждане на мост.
Припомня се, че изграждане на подобен канал, макар и през друг район, е планирано още по времето на султан Сюлейман Великолепни, който е живял през 16 век. Проектът е проектиран от архитекта Синан. В по-ново време бившият министър-председател Бюлент Еджевит представи предложение за канал през 1994 г. Всички предишни опити се провалиха по различни причини. И дори сега има широко разпространени икономически, екологични и политически проблеми.
Сегашният нов канал се планира да бъде дълъг 45 километра, широк най-малко 275 метра и дълбок около 21 метра. Капацитетът на пропускателната способност ще достигне от 160 до 185 кораба на ден.
Ердоган заяви, че проектът ще струва 13 милиарда долара, част от които ще бъдат отпуснати от държавния бюджет. Властите вярват, че „новият Босфор“ ще носи около 8 милиарда долара годишно благодарение на транзитните плащания.
Маршрут от кв. Кючюкчекмедже
Бяха обмислени пет маршрута за прокарване на канала и в крайна сметка се избра маршрут от истанбулския квартал Кючюкчекмедже на Мраморно море, където се намира старото летище „Ататюрк“, през резервоара „Сазълдере“ и до Дурусу близо до новото международно летище на Истанбул. Дължината на новия канал е около 45 километра („истинският“ Босфор е дълъг 60 километра).
С дневен капацитет от около 185 кораба, т.е. около 67,5 хиляди кораба годишно, „Канал Истанбул“ би надминал „истинския Босфор“, през който преминават днес по 43 хиляди кораба на година.
Неясни оценки на разходите и срока на строежа
Няма точни оценки на разходите за изграждане на Истанбулския канал, цифрите варират от 13 до 20 милиарда долара, въпреки че турските власти официално залагат на по-ранното изявление на Ердоган, в което той обяви сумата от 13 милиарда долара. Предполага се, че ще се изгражда на базата на публично-частно партньорство, докато част от финансирането ще бъде отпуснато от бюджета.
Според публикуваните по-рано изчисления се планира „новият Босфор“ да носи около 8 милиарда долара годишно, главно чрез транзитни такси. Би било неправилно да се сравнява с доходите от експлоатацията на „истинския Босфор“, тъй като повечето съдове и кораби, благодарение на Конвенцията от Монтрьо за Черноморските проливи от 1936 г., преминават безплатно през Босфора, като понякога плащат само такси за пилотаж, теглене, медицински услуги, навигационни и спасителни операции. Междувременно поддръжката на инфраструктурата струва много пари.
Времето за изграждане на новия канал също остава неясно. Първоначално турските власти искаха да започнат работа през 2020 г. и да приключат през 2026-2027 г., но сега графикът ще бъде преразгледан. До началото на строителството на канала турските власти създадоха уебсайта Kanal Istanbul, на който обещават да предоставят пълна и актуална информация за проекта.
Има ли нужда от „нов Босфор“
Според ръководството на турската република Босфорът е силно претоварен и част от 43-те хиляди кораба, преминаващи през него годишно, носят опасни товари. В същото време навигацията по Босфора не е лесна, има многопосочни течения и завои на 45 градуса (максималният завой е 80 градуса), както и оживено движение на фериботи на град Истанбул, с перпендикулярен курс на курса на транзитни кораби. Това е особено опасно при мъгла или буря.
В същото време времето за изчакване преди разрешение за преминаване през Босфора може да бъде до една седмица, което води до високи разходи за корабособствениците. С помощта на „Канал Истанбул“ турските власти се надяват да разрешат тези проблеми.
Инфраструктура на „Канал Истанбул“
Проектът за създаване на канала предвижда изграждането на контейнерни пристанища на входовете на канала от Мраморно и Черно море, логистичен център, зона за отдих на Черно море, както и изграждане на луксозни жилищни комплекси на брега на новия канал.
Според слуховете парцели по трасето на бъдещия канал вече са закупени от известни хора, включително лица от кралските семейства на страните от Персийския залив. И дори Бил Гейтс. Предвижда се изграждането на два модерни „умни града“ с нискоетажни сгради и общо население от около 500 хиляди души. Освен това новият канал ще бъде оборудван с цялата необходима инфраструктура, като вълноломи, кейове, фарове, станции за поддръжка на кораби и така нататък.
Увреждане на околната среда
Турските власти твърдят, че са извършени най-задълбочените проучвания в различни области и са избрани оптимални решения за строителство с минимални щети за околната среда, населението и историческите паметници.
Управляващите отговориха и на опасенията на противниците на новия проект за канал, че той ще лиши Истанбул с неговите над 15 милиона жители от достатъчно запаси от питейна вода. Според властите „Канал Истанбул“ ще отклони от мегаполиса само около 3% от настоящия обем на запасите от прясна вода, но тази загуба обещават да бъде компенсирана след изграждането на новия резервоар „Мелен“.
Критиките към канала
Проектът предизвика много възражения и противоречия в турското общество. Най-вече споменатите вече опасения, че поради проекта най-големият град в Турция – Истанбул, ще се сблъска с недостиг на питейна вода. Критикуват се и високите разходи за изграждане на канала в момент, когато страната преминава през продължителна икономическа криза.
Мнозина, особено опозицията, предлагат по-добри разходи за подобряване на живота на хората. Освен това остава известна неяснота по отношение на съответствието на турските власти с разпоредбите на Конвенцията от Монтрьо след откриването на новия канал. По-специално, това беше посочено в сензационното писмо на пенсионираните турски адмирали, публикувано през април тази година. Десетте адмирали бяха арестувани след публикуването на писмото.
СНИМКА: Pixabay