Опитът на Кремъл да замрази Европа, за да извие ръцете на Запада да направи отстъпки по отношение на Украйна, струва скъпо на „Газпром“, пише Moscow Times.
В края на 2022 г. компанията, позиционираща се като „национално богатство“, беше принудена да похарчи почти половината от паричните резерви по сметките, за да компенсира загубите от прекратяване на доставките за европейски клиенти и да плати увеличени данъци в бюджета.
След като посрещна войната с „парична възглавница“ от 2 трилиона рубли (над 23,1милиарда евро), към края на 2022 г. „Газпром“ вече разполагаше само с 1,1 трилиона рубли (12,7 милиарда евро) под формата на пари и парични еквиваленти, следва от финансовите му отчети по Международните стандарти за финансова отчетност (МСФО).
Въпреки че приходите на “Газпром“ дори се увеличиха с 14% до 11,7 трилиона рубли (135,1 милиарда евро) поради високите цени на газа, всички останали финансови показатели паднаха с двуцифрен процент. Нетният доход, отнасящ се към акционерите, намалява с 41%; оперативната печалба – с 20%.
През втората половина на годината, когато почти всички европейски страни бяха последователно изключени от руския газ, „Газпром“ регистрира нетна загуба от 1,2 трилиона рубли (13,8 милиарда евро), според доклада.
Причината за това е увеличението на данъците, посочва анализаторът на „Финам“ Сергей Кауфман: изправени пред недостиг на събрана рента от суровини и необходимостта да финансират войната с Украйна, руските власти наредиха на „Газпром“ да плати 1,25 трилиона рубли допълнителни данъци за добив на минерали. Но компанията нямаше приходи, за да финансира спасяването на бюджета.
Получил 2,193 трилиона рубли паричен поток от оперативна дейност за годината, „Газпром“ ги изразходва почти напълно за капиталови инвестиции (2,192 трилиона рубли).
В резултат на това свободният паричен поток на компанията – тоест разликата между постъпленията по сметките и изходящите потоци – де факто се нулира, а предвид намаляването на краткосрочните депозити, той стана напълно отрицателен – минус 172 милиарда рубли.
Няма перспективи за подобряване на ситуацията за Газпром. „През следващите години компанията може да се изправи пред сериозна заплаха за финансовата си стабилност“, предупреждава старши анализаторът на Alfa Bank Никита Блохин. През втората половина на годината нетният дълг на „Газпром“, който не е покрит със средства в сметките, се утрои и достигна границата от 4 трилиона рубли. И това е „критично“ ниво, смята Блохин.
След като загуби европейския пазар, където до агресията в Украйна отиваше 80% от износа на газ, „Газпром“ остана без алтернатива: Китай, според плана за експлоатация на газопровода „Силата на Сибир“, ще купи 22 милиарда кубически метра тази година – 7 пъти по-малко от вноса на ЕС преди войната.
Опитът на руските власти да се споразумеят за изграждането на тръбата „Силата на Сибир-2“ и за увеличаване на доставките с 6 пъти завърши с фиаско: китайският президент Си Цзинпин отказа да подпише нов договор за газ по време на посещението си в Москва, а месец по-късно той даде зелена светлина за изграждането на нов газопровод от Туркменистан вместо руския.
Руският президент Владимир Путин разчита на Турция, където по негова идея ще бъде създаден нов „газов хъб“. Но никой не иска да инвестира в него: турските власти обявиха през март, че нямат пари за такъв амбициозен проект, а този месец Унгария, потенциален получател на газ от хъба, също се отказа да участва с финансиране.
„Нямаме цел да инвестираме в акции на турска енергийна инфраструктура“, каза унгарският външен министър Петер Сиярто в понеделник.
В края на 2022 г. „Газпром“ загуби половината от износа на газ: продажбите му за страни извън ОНД – 100 милиарда кубически метра – станаха най-ниските от последните години на СССР.
Тази година, според прогнозата на Комисията по енергетика към Държавния съвет, износът на газ отново ще намалее наполовина и ще достигне едва 50 милиарда кубически метра.
В същото време износът за Европа и Турция ще намалее до 28 милиарда кубически метра, три пъти спрямо 2022 г. А общият му обем може да бъде най-ниският от средата на 70-те години на миналия век.
