Говорителят на главния прокурор Сийка Милева атакува по темата с механизма служебния външен министър Николай Милков.
Ако България спешно не приеме законите за разследване на главния прокурор и за КПКОНПИ, тя може да бъде отделена от Румъния за влизане в Шенген, предупреди външният министър Николай Милков в интервю за БТА.
Ако служебният външен министър Николай Милков е поел някакви лични, неофициални ангажименти по отношение на приемането на т. нар. „законопроект за разследване на главния прокурор“, нека бъде достатъчно смел да излезе и да го каже пред цялото общество, обяви Милева в коментар, разпространен от държавното обвинение.
Николай Милков каза по-рано, че „приемането на два закона – за създаване на механизъм за разследване на главния прокурор и за реформа в антикорупционната комисия (КПКОНПИ), ще помогнат на България да получи „да“ за членство в Шенген“.
„Изненадана съм, че за пореден път представител на изпълнителната власт публично заявява пред обществото поредна неистина, обслужваща единствено политически интереси. Недопустимо е дипломат да твърди, че конкретни законови поправки, които касаят само и единствено вътрешнополитически въпроси, биха могли да са гаранция за членството на България в Шенген, освен ако не цели политически манипулации“, заявява още Милева.
Междувременно Конституционният съд отхвърли искането на ГЕРБ за тълкуване на основния закон, свързано с евентуално бъдещо разследване на главния прокурор. Искането бе тълкувано като опит за спасяване от разследване на Иван Гешев и за блокиране във времето на законопроектите за механизма за търсене на отговорност на главния прокурор, внесени от служебния кабинет и ПП-ДБ, съобщава „Сега“.
Изненадващо, в последния работен ден на миналото 48-ото Народно събрание и без обичайните хвалби, цялата парламентарна група на ГЕРБ-СДС сезира КС с искане да тълкува понятието „независимост на съдебната власт“. Въпросът бе дали освен независимост от другите две власти – законодателна и изпълнителна, понятието включва и независимост между трите органа на съдебната власт – съд, прокуратура и следствие.
В искането си до КС ГЕРБ обясняваше, че предстои парламентът да прави съдебна реформа, която ще засегне баланса между трите органа на съдебната власт. „За нас е важно да знаем къде е мястото на следствието в системата на органите на съдебната власт“, написаха депутатите до КС. На практика искането беше свързано с идеята на „Възраждане“ главният прокурор да се разследва от шефа на националното следствие. В момента директорът на националното следствие е зам.-главен прокурор, т.е. подчинен на главния.
Служебното правителство и париите от коалицията „Продължаваме промяната – Демократична България“ обаче застъпват виждането, че не следовател, а съдия с ранг на върховен, трябва да разследва обвинител №1, като преди това бъде назначен за прокурор. Именно този механизъм се иска от България и той е обвързан, както с влизане на страната в Шенген, така и за отпускане на милиарди по Плана за възстановяване.
Ако КС беше приел да тълкува искането на ГЕРБ, то прокарването на механизма за резследване на главния прокурор можеше да се обвърже с делото и да бъде забавено с месеци. Отделно от това можеше да създаде почва за нови спорове и възможности за блокиране на бързото приемане на проектите на ПП ДБ и служебното правителство.
С отклоняването на искането на депутатите от партията, КС на практика не дава възможност за лавиране, проточване и блокиране на приемането на механизма за разследване на главния прокурор по начина, предложен от ПП ДБ и служебният кабинет.
С пълно единодушие, висшите съдии отхвърлят искането за тълкуване, с аргумента, че вече подробно са разяснявали въпроса в няколко свои решения и не е необходимо да го правят отново.
В определението, КС припомня и решението си от 2009 г. за мястото на следствието. В него се казва, че следствието е най-тясно свързано с прокуратурата и включването на следователите към прокуратурата не е „прехвърляне“ към нея на нова дейност, а организационно рационализиране на разследващата дейност, която прокуратурата продължава да ръководи.
По нейно мнение, „твърдението на служебния външен министър за обвързаност на приемането в Шенгенското пространство на България и наказателната отговорност на главния прокурор е абсурдно“. „Те нямат никаква връзка помежду си. Шенгенското пространство позволява на гражданите на съответните държави да пътуват свободно между отделните държави членки без да преминават граничен контрол. Поради това и изискванията към държавите са свързани единствено и само със сигурността на границите и вътрешната сигурност, което е нещо съвсем различно“, заявява Милева и добавя: „Политиците напоследък не правят разлика между понятията наказателна отговорност, контрол и отчетност на главния прокурор, разграничението между които е пределно ясно. Отчетността и контролът са нещо съвсем различно от наказателната отговорност и не бива да се смесват. Противното означава липса на правни, а дори и на житейски и езикови познания“.
Приемането на България в Шенген и еврозоната, както и за отпускането на милиарди евро по Плана за възстановяване, на няколко пъти бе обвързвано от много европейски висши чиновници, както и от самата Европейска комисия, точно с приемане на специален механизъм за разследване на главния прокурор.
