„Това е стъпката да се превърнем в най-голямата звукова компания в света.“ Думите бяха изречени през 2014 г. от триумфиращия Хенри Юшкевич, тогавашен изпълнителен директор на емблематичната фирма за електрически китари Gibson, след като обяви придобиването на аудио и видео отдела на Philips. Четири години по-късно компанията от Нешвил фалира и премина в ръцете на гиганта за рисков капитал KKR.
Неуспешната сделка с Philips, която струва на Gibson Brands 135 милиона долара, имаше много общо с дълга, довел до банкрута. Но продажбите на китари се бяха сринали в САЩ през последните 10 години според Music Trades. Washington Post обяви през 2017 г. „бавната смърт на електрическата китара“, а самият Ерик Клептън завърши пресконференция с опустошително „може би трябва да приемем, че китарата е свършена“, припомня „Ел Паис“.
Последните акорди на китари „Гибсън“
Възходът на хип-хопа и други музикални стилове, далеч от традиционните инструменти, беше причината, според много анализатори, да падат всяка година приходите на легендарните американски фирми за електрически и акустични китари като Gibson, Fender или Martin. Ето защо Юшкевич се опита да диверсифицира бизнеса на Gibson Brands, въпреки че продажбата на CD плейъри беше твърде прозаична за пуристите на марка, чиито инструменти са преминали през ръцете на безброй универсални музиканти като Led Zeppelin, Bob Marley, Slash или Noel Gallagher.
Не е изненадващо, че именно „Гибсън“ (компанията е създадена от Орвил Гибсън и няколко бизнесмени като Gibson Mandolin-Guitar Mfg. Co. Ltd. през 1902 г. като производител на мандолини) изобретява електрическата китара през 1936 г., когато джаз музикантът Чарли Крисчън поиска да усили звука ѝ. Оттогава името е неизменно свързано с историята на рока с емблематични модели като Les Paul. Запитан за значението на тази марка, Eнрике Бънбъри, заклет потребител на Gibson, отговаря: „Преди имаше по-голям избор по отношение на китарите. Но вече не пипам тези на други фирми. Les Paul е животно, идеално проектирано за рока. Безпогрешна е”.
„Гибсън“ беше твърде ценна марка, за да отпадне, поради което KKR я пое през 2018 г., въпреки че компанията в Нешвил имаше дълг от над 500 милиона долара. Новият собственик постави Джеймс Кърли начело на Gibson Brands, който малко преди това беше главен изпълнителен директор на Levi’s и демонстрира способността си да постигне квадратурата на кръга: че една вековна марка не губи нито йота от традицията си и, в същото време се превръща в нещо модерно и желано от всички, също и за новите поколения.
„В музикалната индустрия има много по-различна динамика от модата“, разсъждава той по телефона от офиса му в Нешвил за промяната в попрището си. „В модата всичко върви дяволски бързо и трябва да се съсредоточите върху бъдещето. В музиката е по-спокойно, трябва да балансирате между емблематичното минало и иновативното бъдеще”.
Нещо сантиментално
54-годишният канадец с дълга коса и рядка брада често носи тексаски дрехи и може да бъде объркан за китарист ветеран от легендарна рок група. А не за изпълнителния директор, който остави Levi’s на върха, с оборот от 4,6 милиарда евро. При бегло запознанство не може да се заподозре и колко запален е бил на младини, когато е минал през университетите в Харвард и Станфорд.
„Това е естествено. Израснал съм в много музикално семейство и цял живот съм свирил в групи„, казва той, обяснявайки за професионалния си обрат:
„Когато бях в Levi’s, прочетох в Rolling Stone, че „Гибсън“ е на път да фалира. Това ме засегна много, през уикенда започнах да свиря нон-стоп на китарата си Les Paul и на следващата седмица реших да се свържа с новите собственици на компанията. Имахме няколко интервюта и ми беше предложена позиция да възкреся марката. За мен това беше нещо сантиментално”.
Джеймс Кърли, шеф на Gibson Brands
Кърли пое по противоположен път от своя предшественик и реши да съсредоточи мускулите на компанията върху това, което прави най-добре: китари (притежава и Epiphone, по-достъпната гама, и Kramer, с по-енергичен звук). Спешно се наложи опростяване на диапазоните, така че Gibsons (от 1000 до 10 000 евро) да бъдат разделени на две колекции: Оriginal, вдъхновени от класически модели, и Моdern, при които е възможно да „играете с други материали, други повърхности и цветове … или дори да добавите още струни към тях“, обяснява Мат Кьолер, ръководител на разработката.
Във фабриката си в Нешвил те създадоха Custom Shop, нещо като лаборатория, където експериментират с нови прототипи и клиентът може да персонализира китарата си. Във фабриката в Бозман, Монтана, те продължават да правят акустичните „Гибсън“. „Върнахме се към занаятчийския процес и задълбочения контрол“, обяснява Кърли.
Много специализирани медии веднага похвалиха връщането на „Гибсън“ към качеството от ранните си години. Малко след това пандемията удари Съединените щати и предизвика неочаквано спиране на производството на „Гибсън“ и другите марки.
Но още по-неочаквано беше възстановяването на продажбите на китари. Компаниите, които не са борсово котирани, не са длъжни да публикуват своите финансови резултати, но въпреки това реакциите бяха единодушни. „Това ще бъде годината с най-голям обем на продажбите в историята на марката“, каза пред „Ню Йорк Таймс“ изпълнителният директор на Fender, основният конкурент на Гибсън.
Кърли се присъедини към тази еуфория. „Увеличаваме продажбите през всяка от тези три години, но последната беше много по-значима. По време на затварянето хората се възползваха от възможността да правят това, за което никога преди това не са имали време, като да свирят на китара”. Това се отразява и в огромния скок на броя на потребителите на приложението Gibson, замислено да учи как се свири на инструмента през мобилния телефон.
Заводите на Gibson Brands не само са се върнали към нормална дейност, но са удвоили капацитета си и са увеличили работната сила, за да отговорят на много по-високо търсене от очакваното. И компанията току-що се сдоби с фирмата за усилватели Mesa Boogie, за да даде на музиканта пълното изживяване.
„Тази пандемия ни остави повече въпроси, отколкото отговори“, заключава Кърли, „но също така даде да се разбере едно нещо с оглед на огромния процент млади купувачи, които имаме: китарите и рок групите няма да изчезнат“.
СНИМКА: Pixabay