Сирни заговезни е, прошка се иска, прошка се дава

Сирни заговезни е, прошка се иска, прошка се дава - Zashtoto

Днес отбелязваме Сирни Заговезни. В навечерието на Великия пост на този ден младите искат и получават прошка от възрастните.

Сирни Заговезни (Прошка, Прочка, Сирни поклади, Поклади, Сирница, Ората) е важен зимно-пролетен празник в народния календар. Многобройните му названия са свързани с типичната за празника обредност.

Чества се винаги в неделя, 49 дена (седем седмици) преди Великден. Това е последният ден преди Великия пост, в който могат да се ядат храни, които произхождат от животни, като сирене, мляко, яйца и т.н. (месото вече е преустановено след Месни заговезни); след Сирни заговезни се допуска храна само от растителен произход.

Преди празника, през седмицата между Месни и Сирни заговезни, наречена Сирна неделя, се изпълняват различни обреди и обичаи, много от които идват от езическите времена.

Народната традиция повелява да се палят и прескачат големи огньове, за да се гонят злите сили.

До вечерята на Сирни заговезни трябва да завърши обичаят „прошка“, изпълняван през цялата Сирна неделя. По-младите обикалят по-стари роднини и близки – свекър, свекърва, тъст и тъща, кумове, по-възрастни братя и сестри, и искат прошка и целуват ръка на домакините, като изричат традиционни реплики: „Прощавай, мале, тате…“. „Просто да ти е (традиционна разговорна форма на „простено да ти е“), Господ да прощава“ е задължителният отговор.

Затова празникът е познат още и като Прошка (в някои райони на западните територии, населени с българско население, го наричат „Прочка“). Без прошка не може да се заговее.

На празничната трапеза има винаги млечни и яйчени продукти: баница със сирене, варени яйца, халва с орехови ядки.

Прието е да се извършва обичаят „хамкане“ (ламкане, ласкане): на конец (кълчищен, червен или мартеница), окачен на греда на тавана над трапезата, се завързва сварено обелено яйце, парче бяла халва или въглен.

Конецът се завърта в кръг и всеки член от семейството, главно децата, се опитва да хване яйцето (халвата, въглена) с уста. Следват обредни действия и гадания: конецът, след наричания, се пали и по начина на горене се гадае. Яйцето и въгленът се запазват с лечебна цел.

С водата от варенето се мият лицата на другия ден (Чисти понеделник) за предпазване от бълхи и мухи; черупките се изхвърлят на улицата пак против бълхи.

Заговезнишкият огън е основен елемент от празника, разпространен навред, в различни варианти. Вечерта се палят огньове (клади) и след като прегорят, се прескачат от мъжете. Според народните вярвания кракът на когото е минал през огъня става неуязвим за змийско ухапване.

На места към пръчка привързват слама, палят я и я въртят в кръг, другаде палят мехове със слама, вдигнати нависоко, някъде отнасят главня от огъня у дома; има и други регионални разновидности (Паликош и под.). Всичко е свързано с очистителната сила на огъня. Около него се играят хорà и се пеят песни, но в стари времена само мъжете са се събирали там.

Неделята след Месни заговезни е последният ден, в който всички решили да следват Великия пост по Православния календар вкусват млечни продукти, риба и яйца.

Затова на Сирна Неделя, преди да пристъпят към същинското лишение от животинска храна, вярващите се освобождават от стаявани обиди към ближните си и дават прошка на всички, които са ги наранили с постъпки или тежки думи и искат прошка.

На вечернята в храмовете, православните си разменят т.нар. „братско целуване“ с думите „простено“ – „прости“ и така с освободена съвест навлизат във Великия пост.

В дните на поста духовните наставници приканват миряните към по-чести молитви, покаяние и смирение, които дават добри плодове, но само ако от все сърце са простили и прощават на всички.

Прошката, за истински отдадените на християнските добродетели, се отъждествява с безкрайната Христова любов към човека.

При християнската любов прошката се дава, дори когато не е поискано извинение, защото „любовта всичко прощава“. В посланието си към коринтяните св. апостол Павел казва, че тя не иска нищо от своя страна и прощава, понеже е любов, а християнската любов е безкористна.

В ежедневието, където надделяват материалното и егоизмът, не е лесно да простиш на тези, които са те наскърбили съвсем целенасочено. Затова свещениците съветват вярващите да освободят душата си от обидата и като добри християни да простят и да поискат прошка, макар и само в мислите си.

Според Свещеното писание, даването на прошка от Бога е съпътствано с възраждане и преобразяване на човешката душа.

Самата Църквата на този ден припомня изгонването на Адам и Ева от Рая и лишаването им от божествената храна, за да покаже колко пагубни и вредни за спасението и духовния живот са лакомията, непокорството и незачитането на Бога.

Въпреки това, Създателят показва любовта си, като изпраща Своя единороден Син, който да изкупи стореното от тях, без да има вина.

Със страданията си на кръста Иисус Христос дава пример като прощава на своите мъчители и убийци, докато изпитва нечовешки мъки и страдания.

Много са и примерите в житията на светиите как мъчениците за Христовата вяра се молят за тези, които ги измъчват. Затова се счита, че християнството е религия на всеопрощението.