Ако България не влезе бързо в еврозоната, има риск да влезе в опасен капан и задълго да си остане в „чакалнята за еврото“. Това каза пред БНР служебният финансов министър Росица Велкова пред БНР. Преди дни тя обяви, че се отказваме от приемането на еврото от 1 януари догодина и ще гледаме към 2025 г., защото не изпълняваме критериите, днес призна, че шансовете за 2024 г. не са напълно изгубени.
Оказва се, че има анализи, които прогнозират, че високата инфлация в България, която е един от препъникамъните, нас ще кротне през лятото. Тогава може да поискаме ЕК да направи и за нас същия компромис, който приложи за най-новия член на еврозоната – Хърватия, каза Велкова. По принцип инфлацията в страната кандидатка не трябва да е по-висока от средната стойност за трите страни от еврозоната, в които цените са най-стабилни. В случая с Хърватия са елиминирали трите държави с най-ниска инфлация и са приели, че тя отговаря на критерия за ценова стабилност. Според прогнозите има вероятност през юли, ако извадим от 3 или 4 страни с най-ниска инфлация, и ние да покрием инфлационния критерий, обясни финансовият министър, като направи уговорката, че ситуацията с цените е много динамична и очакванията са доста несигурни.
Другият препъникамък са четирите неприети закона – промени в Търговския закон, в Застрахователния кодекс и в законите за БНБ и за мерките срещу прането на пари. Велкова посочи, че всичко е в ръцете на следващото Народно събрание – ако то има политическата воля за бързо въвеждане на еврото, тези четири законопроекта могат бързо да бъдат приети. Тя напомни, че мозинството в предишния парламент очевидно не е имало такав воля – служебното правителство беше внесло например нужните промени в Търговския закон още през октомври, но депутатите така и не намериха време да ги приемат.
Ако има напредък в покриването на изискванията в идните месеци, София може да поиска от Брюксел през юли конвергентен доклад. Този документ, който показва доколко страната кандидат се е доближила до еврозоната, трябваше да бъде изготвен от ЕК през април, но служебното правителство само се отказа да го поиска.
Няма смисъл да искаме доклад сега, защото е ясно, че ще ни кажат „не“, поясни днес Велкова, която получи много критики за отлагането. Икономисти и финансисти припомниха, че перспективата за влизане в еврозоната бе сочена като голям плюс за страната ни във всички международни анализи, а отлагането ще повлияе зле, включително и в обзорите на агенциите за кредитен рейтинг. Ако перспективите за България като кредитополучател бъдат ревизирани надолу, това ще доведе до покачване на лихвите по заемите, които страната взима от международни пазари и партньори.
„Трите прибалтийски страни, които престояха в чакалнята за еврозоната между 7 и 11 години (най-дълго Литва), са искали конвергентни доклади и неведнъж са получавали откази. Ние преценихме, че в момента не сме готови и няма смисъл да опитваме. Но ако напреднем с изпълнението на изискванията и ако поискаме конвергентен доклад през юли и получим добра оценка, има шанс България да се присъедини към еврозоната от 1 юли 2024 г., смята ръководителката на държавните финанси. Тя посочи, че това би било прецедент, защото обикновено датата е 1 яунари, но не е невъзможно. Темата била сондирана с партньорите от ЕК.
В момента в Министерството на финансите усилено работят по държавния бюджет за 2023 и по макрорамката за периода до 2025 г. И новините не са добри. Росица Велкова призна, че за започналата година вероятно ще бъде заложен висок бюджетен дефицит – в рамките на 6%. Ако публичните разходи не бъдат свити, очертава се риск България да влезе в капана на непрекъснато сериозно превишение на приходите над разходите и в следващите години. Ако това се случи, ще излезе нова пречка към приемането ни в еврозоната, защото условието е бюджетният дефицит да не надхвърля 3%, призна министърът на финансите.
Източник: БНР, „Сега“