На 1 януари православната ни църква отбелязва както Обрезание Господне. Обрезанието е старозаветно свещенодействие започнало в началото на второто хилядолетие преди Христа.
Въведено е от праотеца Авраам като знак на завета между Бога и богоизбрания народ, но се явява и като предобраз на светото Кръщение.
Тази година Обрезание Господне съвпада с неделята преди Богоявление, когато православните християни се подготвят за празника Кръщение Господне.
На първи януари се чества паметта на св. Василий архиепископ на Кесария Кападокийски, който починал в същия ден. Свети Василий Велики е бил знаменит църковен учител, християнски мислител, философ.
Днес се почита и паметта на светия мъченик Василий Анкирски, който заради своята вяра в Христа бил подложен на жестоки изтезания.
На този ден се приканват всички православни християни да вземат молитвено участие в честванията. Първи януари е познат още като Васильовден, Василица или Сурваки и се празнува в цялата страна.
Архиерейската света Василиева литургията в патриаршеската катедрала „св. Александър Невски“ в София започна в 10 часа, тя бе оглавена от Западно- и Средноевропейския митрополит Антоний, след нея последва тържествен молебен за новата година.
Свети Василий е роден в град Кесария Кападокийска около 350 г. от н.е. в знатно християнско семейство. При формирането на неговия характер дейно участие вземат майка му Емелия и баба му Макрина.
Те възпитават малкия Василий и неговия брат Григорий в християнските ценности.
По-късно Василий и неговият по-малък брат Григорий учат в Кесария. В това училище Свети Василий се запознава с Григорий Богослов – негов приятел и съидейник.
След това младият Василий продължава своето обучение в Атина, където учи с бъдещия император Юлиан Апостат. Негови учители са прочутите за времето си лектори Химерий и Прохерезий.
След като завършва своето обучение Свети Василий Велики се установява близо до град Неокесария при река Ирис. Там той създава скромно монашеско общежитие.
Малко след това към него се присъединява и неговият верен приятел и сподвижник Григорий Богослов. В този манастир те създават своя правилник на монашеския живот, който векове наред е използван в православната църква.
Свети Василий си остава един от най-видните апологети на източната църква.
Народната традиция свързва празника на свети Василий Велики с обичая сурвакане. Въпреки тази малка съществена разлика с коледарските групи, на Васильовден се събират млади мъже, които обикалят къщите през нощта и сурвакат техните стопани.
На самия празник минават и групи от деца, които също сурвакат стопаните на къщите. Самото сурвакане се явява един вид продължение на коледарските благословии. Както коледарите и сурвакарските групи си имат водач и човек, който изпълнява ролята на магарето и прибира парите и другите дарове.
Както коледарите носят със себе си криваци, така и сурвакарите на Васильовден носят дряновици, украсени с пуканки, сушени плодове и вълна. В някои места вместо дряновица се използва и крушевица, т.е. клонки от крушево дърво, отбелязва БНР.
Имен ден имат Васил, Василка, Василия, Василена, Веселин, Веселина, Весела, Василий, Василина, Васияна, Васо, Влада, Властин, Властина, Властомир, Влайко, Ваца, Въло, Въла, Въто, Царена, Царил, Царила.
