На 24 декември празнуваме един от най-светлите християнски празници – Бъдни вечер. В различните краища на страната той е наричан с различни имена – Суха Коледа, Крачун, Малка Коледа, Детешка Коледа, Мали Божич, Наядка.
Православната църква чества Свети преподобномъченица Евгения. Имен ден празнуват: Евгени, Евгения, Жени, Благороден, Благородна, Малчо, Мален, Малена, Малин.
Въпреки разнообразните наименования на празника, всички са единодушни, че в полунощ, според православната църква, в една пещера около Витлеем се е родил Иисус Христос.
Тогава в небето пламнала необикновена светлина и се е явил ангел, който съобщава на намиращите се близо пастири добрата вест. Съществуват и народни вярвания, според които божата майка се замъчила на Игнажден и на Малка Коледа родила млада бога, но за това съобщила на другия ден.
Интересен факт е, че въпреки липсата на информация за конкретната дата на рождението на Исус Христос, през VI век Църквата решава празникът да бъде на 25 декември, за да се премахне почитането на персийското божество Митра.
Според народния календар и обичаи на Бъдни вечер започва празничната коледна обредност. Нарича се още Малката Коледа. По традиция на Бъдни вечер на трапезата се слагат седем или девет постни ястия.
Празникът е строго семеен и още от ранната утрин започва подготовката за бъднивечерската трапеза, около която са съсредоточени основната част от обичаите и обредите, характерни за Коледа, разказа пред БНР етнографът от ловешкия исторически музей Силвия Вутева:
„Мъжете отиват с колата в гората още рано сутринта и трябва да я напълнят догоре и на върха да сложат клон от плодно дръвче, което да отсекат и да се нарече бъдник, което е готово за бъднивечерския огън.“
Силвия Вутева допълни, че вечерята на Бъдни вечер се нарича още кадена.
„Което показва това, което свързва етнографските и народните ни обичаи с църковния календар. Прекадява се от най-възрастния мъж или от бабата. Най-важното при обредната вечер е, че се меси специалния обреден хляб боговица. Представлява голям кръгъл хляб с пластична украса от самото тесто“, добави Силвия Вутева.
Ястията на самата трапеза са съобразени с християнската традиции заради постите. Според традициите трапезата тази вечер трябва да е тържествена, тъй като това е последният ден от четиридесетдневните коледни пости, които са започнали на 15 ноември. Ястията трябва задължително да са постни и да са нечетен брой – 7 (колкото са дните в седмицата), 9 (колкото трае бременноста при жените) или 11.
Приготвят се празнична пита с късмети, варено жито, варен боб, сарми с ориз или булгур, ошав, баница с тиква и други като всяко ястие има важна за българина символика.
На трапезата също могат да се сложат чесън, орехи, мед, кромид лук, запазени от лятото пресни плодове, вино и ракия.
Съществува обичай под масата да се разстеле слама, напомняща за Витлеемските ясли, в които е родила Дева Мария. Също така в миналото до трапезата са се поставяли различни предмети: ремъка на ралото, напълнена с житни зърна ръкавица, паничка с пясък, кесия с пари, сито с житни зърна и вързани за него с червен конец босилек и чесън, сърп.
Вечерята на Малка Коледа започва рано, за да узреят житата и всеки трябва да опита от всички ястия на масата, за да му върви през годината. Трапезата задължително трябва да е кадена.
Това се извършва от най-възрастния член на семейството, който минава и прекадява с тамян най-напред масата, след това цялата къща, двора и обора. Така според народните вярвания се прогонват злите и нечисти сили от дома.
Друга традиция гласи, че след като всички са седнали никой не може да става от мястото си докато не свърши вечерята, за да лежат квачките върху яйцата и да измътят пиленца. Такова право има само най-старият като дори той трябва да се изправя приведен, за да се превиват житата от зърно. На масата се оставя едно празно място – за мъртвите.
„Яденетата са седем или девет – варен боб, варено жито, пълнени чушки, сарми, ошав, трапезник, паничка с мед, лук и чесън, задължително за предпазване и за здраве. На трапезата се слагат още сурово жито и царевица. На практика всичко което семейството произвежда“, поясни Силвия Вутева.
Друг неотменен символ от трапезата за Бъдни вечер е питата с късмети. Какво се слага в питката зависи от човека – понякога се слага сребърна пара, а понякога дрянови клонки, различни варива и семки, символизиращи плодородието и здравето.
Според вярванията на българите хлябът е безкръвна жертва и с него можем да умилостивим по –висшите от човека сили.
Формата на питата е винаги кръгла, за да символизира безконечността, цикличността в живота и се украсява с форми от тесто изобразяващи кръстове, узрели класове, рало, орач, животни или плодове – символи за благополучие и плодородие.
Според традицията питката се замесва рано сутрин с най-хубавото и бяло брашно и понякога с нов клас и с мълчана вода (докато младите моми носели водата с менци от чешмата те не продумвали и думичка). От това тесто се правят и краваите, които по – късно се дават на коледарите.
На вечерята питата се разпределя от най – стария човек в семейството. Първото парче се определя за Богородица и починалите, следващото – за къщата, а останалите – за членовете на семейството. Раздаването става от дясно на ляво – посоката на живота в разбиранията на българина.
Друг обичай е след края на вечерята всеки човек на масата да си избере орех и да го разчупи, ако те останат цели и са бели и едри, човекът ще е здрав и ще му върви през годината.
В миналото семейството не заспивало до полунощ, защото хората вярвали, че тогава небето се отваряло и ако в този момент си намислиш желание то със сигурност ще се сбъдне.
След вечеря всички стават едновременно от масата и софрата не се раздига, защото се вярва, че починалите ще дойдат да си вземат от храната.
Според някои както мине Бъдни вечер, такъв ще бъде и животът през следващата година
След вечерята всички се събират около бъдника и чакат коледарите.
