Агент на германското разузнаване за Джеймс Бонд: Аз никога не съм носил огнестрелно оръжие

Агент на германското разузнаване за Джеймс Бонд: Аз никога не съм носил огнестрелно оръжие - Zashtoto

Изборът на Робърт Патинсън за новия изпълнител на ролята на суперагента 007 предизвика истински фурор сред феновете.

Герхард Конрад е работил дълги години за германската Федерална разузнавателна служба (BND). Роден през 1954 г., той има докторска степен по ислямознание и започва кариерата си в BND през 1990 г. От 2002 г. той действа като посредник от името на BND по хуманитарни въпроси между Израел и терористичните организации „Хамас“ и „Хизбула“.

Един от най-значимите му успехи като посредник е освобождаването на израелския войник Гилад Шалит през 2011 г. В периода 2009–2012 г. оглавява президентския щаб на BND, след което работи като представител на службата в Лондон, а от 2016 до 2019 г. заема поста директор на Центъра за разузнавателен анализ към Европейската служба за външна дейност в Брюксел.

В интервюто си пред Флориан Кистлер за „Шпигел“ Герхард Конрад е категоричен: неговият свят е бил коренно различен от този в шпионските филми.

SPIEGEL: Г-н Конрад, от тази седмица вече е ясно: Робърт Патинсън ще бъде новият Джеймс Бонд. Премиерата на новия филм е планирана за 2028 г. Ще го гледате ли?

Конрад: Може би, ако имам възможност. Но за да ми хареса, не трябва да прилагам твърде строги критерии по отношение на реалистичността на филмите.

SPIEGEL: Значи не сте почитател на филмовата поредица?

Конрад: Не особено. Това са просто екшън филми. Разбира се, човек може да ги гледа, но те представят реалността – ако изобщо я представят – по силно преувеличен начин.

Разузнавателната дейност се различава значително от начина, по който е показана на екрана.

SPIEGEL: По какъв начин?

Конрад: Целта на една разузнавателна служба е придобиването, обработката и анализа на класифицирана информация.

Това има за цел да осигури на лицето, вземащо политически или военни решения, информационно – а оттам и оперативно – предимство пред неговите противници.

Накратко: някой трябва да знае повече от опонента си, като същевременно опонентът, от своя страна, трябва да остане в неведение за това.

SPIEGEL: Вие сте работили като агент на BND (Германското федерално разузнаване) от 1990 г. насам, като основният Ви фокус е бил Близкият изток. Има ли Джеймс Бонд нещо общо с един истински разузнавач?

Конрад: Той по същество работи под прикритие и използва технически средства, които, честно казано, са доста преувеличени.

Тайните операции наистина са основен елемент от разузнавателната дейност.

Въпреки това, работата в разузнаването се състои предимно в събирането, сортирането и обработката на информация.

Това означава, че филмът започва едва когато процесът по събиране на разузнавателни данни до голяма степен вече е приключил.

Тогава се появява Джеймс Бонд – разполагащ с изчерпателна информация – и използва главно физическа сила, за да елиминира злодеите или техните оперативни бази.

SPIEGEL: Значи животът в тайните служби не е изпълнен с толкова много екшън?

Конрад: Поне не в този вид. Работата като разузнавач със сигурност включва периоди на силно напрежение.

Например, когато работите с човешки източници, трябва първо да ги вербувате.

Понякога тези източници могат да предоставят информация само ако рискуват свободата си или дори живота си.

Затова защитата на източника е от първостепенно значение и често изисква огромни усилия.

Освен това стои и въпросът дали изобщо можете да се доверите на своите източници.

Всичко това са сериозни предизвикателства, които могат да Ви лишат от сън.

SPIEGEL: Звучи значително по-сложно, отколкото е представено в много филми.

Конрад: Досиетата на бюрото на „М“ – ръководителя на службата на Бонд – са резултат от обширни, всеобхватни и рисковано придобити данни и информация, събрани от най-различни служители на MI6 и техните източници.

Винаги съществува риск информацията да е неточна, непълна или подвеждаща.

Всичко това трябва да бъде събрано, осмислено и правилно класифицирано.

Тази работа е изключително сложна и крие опасности: една грешка може да доведе до фатални последици.

SPIEGEL: Дразни ли Ви тогава подобно силно преувеличено филмово представяне на разузнавача?

Конрад: Донякъде, да. Докато бях действащ агент на BND, много рядко гледах такива филми, а ако все пак се случеше, то беше по погрешка – по телевизията.

Клатех глава и винаги казвах: „Стига с тези глупости“.

SPIEGEL: Но нима тези филми не допринасят и за по-голямата разпознаваемост на професията, а оттам – и на Вас лично? Агенти като Джеймс Бонд са въплъщение на хладнокръвието и стила.

Конрад: Да, разбира се, но в действителност Джеймс Бонд е и доста склонен към насилие, а същевременно притежава нереалистична способност за действие.

Той върши всичко това единствено в името на така нареченото „висше благо“.

Той може да служи за пример за подражание само в общества, които имат силно развито чувство за собствената си национална значимост.

SPIEGEL: Имало ли е ситуации, докато сте били агент на BND в Близкия изток, които са Ви напомняли за Джеймс Бонд?

Конрад: Не точно. По-скоро беше обратното. Смелостта ми се проявяваше в това да се осмеля да изляза на местните пътища.

Това представляваше най-голямата опасност за живота и здравето ми.

Но сериозно: работата ми изискваше да запазя хладнокръвие, дори в непознати ситуации.

Понякога, и то с основателна причина, се налагаше да се доверявам на влиятелни хора, които не ми бяха приятели.

Не бях безразсъден смелчага в тесния смисъл на думата, нито пък се налагаше да бъда по-пъргав от останалите.

За разлика от Джеймс Бонд, никога не съм носил огнестрелно оръжие.

SPIEGEL: До края на годината Вие все още сте преподавател във Федералния университет за приложни административни науки, в катедрата за разузнавателни служби.

Имали ли сте понякога усещането, че студентите имат погрешна представа за това какво всъщност включва разузнавателната дейност – може би заради филми като поредицата за Джеймс Бонд?

Конрад: Доколкото са ми споделяли колеги, сред кандидатите за бакалавърските програми се срещат както безобидни, така и напълно абсурдни представи.

Аз самият съм работил само със студенти в магистърски програми. При тях най-нелепите стереотипи – били те положителни или отрицателни – вече са преодолени.