Правителството на Румен Радев има визия за стабилен четиригодишен мандат и затова още тази година отваряме кутията с тиктакащия механизъм, за да обезвредим всичките бомби и да спрем финансовия разгул и да се осигури предвидимост във фиска.
Това заяви пред БНР депутатът от „Прогресивна България“ Стефан Белчев, председател на Икономическата комисия в Народното събрание, като уточни, че „основната макроикономическа цел на управляващите е финансово лечение и овладяване на дефицита до 3,5% от БВП“.
Снимка: БУЛФОТО
„Представянето на проектобюджета в УНСС е един абсолютно безпрецедентен акт на прозрачност. … Проектът така или иначе ще влезе в парламента, където финалната дума по закон имат депутатите, така че никой не заобикаля Народното събрание“, обясни той.
По думите на Белчев Бюджет 2027 е социално балансиран и насочен към работещите хора, които осигуряват парите в хазната.
„Дори и да е имало нещо, течащо като кореспонденция между Министерството на финансите и ЕК, то е било абсолютно на експертно равнище. В крайна сметка виждаме, че в Бюджет 2027 няма нищо подобно като посягане, както казват част от опозицията, върху парите на пенсионерите и бъдещите пенсионери. Но се отвори един оздравителен дебат, където за пореден път се вижда колко дълбоко е разделението в нашето общество, защото, четейки коментари в социалните мрежи, половината са в полза на втория осигурителен стълб и половината са за това, че не трябва да има такъв стълб. Нека това да го оставим на времето да покаже накъде…“, каза той във връзка със скандала, свързан с писмото на финансовия министър Гълъб Донев до ЕК по въпроси, които засягат пенсионните вноски във втория стълб и прехвърлянето им в НОИ.
Всяка подкрепа за бизнеса ще бъде строго таргетирана и финансово обезпечена, а не на калпак, подчерта още той:
„В Бюджет 2027 е заложен ясен и работещ механизъм, при който енергийните компенсации за индустрията при екстремни пазарни пикове, ще се финансират по линия на свръхпечалбите в енергетиката – през ФСЕС (Фонд „Сигурност на електроенергийната система“) и ние няма да натоварим националния бюджет с нов изкуствен дефицит. Но истинското и дългосрочно структурно облекчение за бизнеса идва през радикално изчистване на административния натиск и т.нар. държавен рекат, който задушава това предприемачество“.
Като бивш директор на АДФИ (Агенция за държавна финансова инспекция) Стефан Белчев заяви, че е имало контрол и одиторски доклади за АПИ, но те са били суспендирани от ръководството:
„Когато имаме един контрол, който е неглижиран от ръководството, на практика контрола го няма. … Не ме е назначавал Бойко Борисов, това е фактологически невярно, назначен за директор на АДФИ бях през юли 2021 г., когато служебен финансов министър беше Асен Василев“.
Не може да се говори за сглобка на ПБ с „Възраждане“, категоричен беше депутатът:
„За какви сглобки може да се говори, когато ПБ имаме 131 депутати в парламента“.
Проф. Александър Маринов – политически анализатор и съветник на вицепремиера и финансов министър Гълъб Донев, коментира в студиото на „Денят започва с Георги Любенов“ по БНТ състоянието на публичните финанси, скандала с писмата до Европейската комисия, инфлацията, възможните протести и политическата ситуация след президентските избори. По думите му настоящият бюджет е „бюджет на вразумяването“.
„В продължение на шест години държавата се управляваше доста неразумно. И пак казвам, това е извод в докладите на Сметната палата, не е политическа преценка“, подчерта Маринов.
Според него излизането от трудната финансова ситуация изисква баланс между приходите и разходите, като основната цел трябва да бъде постепенно ограничаване на раздутите разходи и пренасочването им към социални, индустриални и технологични приоритети. Той даде и конкретен пример за постигнатото намаляване на дефицита:
„Когато това правителство встъпи през май, то завари дефицит от 9 милиарда. С мерките в бюджет 2026 г. дефицитът беше сведен до 7 милиарда. С предвиденото в бюджет 2027 г. той е сведен до 5 милиарда. Виждате, че за по-малко от година има съкращаване на 4 милиарда дефицит. Може да стане повече, може да стане по-бързо, но цената ще бъде неприемлива“, коментира той.
По повод скандала с обсъжданото използване на средства от втория пенсионен стълб Маринов заяви, че трябва да се прави разграничение между различните идеи, обсъждани на експертно ниво, и официалната позиция на правителството:
„Първо имаме официална кореспонденция с Европейската комисия, която е публично достъпна на сайта на Европейската комисия. Официалната кореспонденция, тоест официалната позиция на българското правителство, е заявена. Всякакви идеи може да са били обсъждани. Съвсем нормално е, когато в една трудна ситуация се възлага на експертите да предлагат различни варианти, те да предлагат най-различни варианти. Но това, което е прието, е прието и е влязло в бюджетите.“
Той отхвърли твърденията за наличието на повече от едно официално писмо до ЕК:
„Писмото, както виждаме от сайта на Европейската комисия, е едно и то има ясно съдържание. Това знам аз, това мога да кажа.“
Според Маринов атаките по тази тема целят да отклонят общественото внимание от одитните доклади на Сметната палата, които той определи като изключително сериозни:
„Тази истерия, която се раздухва, заедно с другите въпроси – защо не се е състоял Съветът, защо крият бюджета и т. н., е определена маневра, операция, която трябваше да отвлече вниманието именно от трите одитни доклада на Сметната палата. Защото аз си позволявам да твърдя, че това са скандални разкрития. В една нормална държава такива разкрития за злоупотреби и измами с публичните финанси и с управлението на държавата водят до много тежки последици.“
По отношение на инфлацията Маринов посочи, че правителството може да влияе върху нея чрез постепенно ограничаване на разходите и отказ от автоматично увеличаване на някои високи възнаграждения. Той обърна внимание и на предприетите мерки срещу необоснованото повишаване на цените, като подчерта, че част от инфлационните процеси имат външни източници. Маринов коментира и идеите за облагане на свръхпечалбите на определени компании, като отрече това да представлява атака срещу богатите:
„Не, аз не мисля, че това е война с богатите. Данъкът върху свръхпечалбата не е българско изобретение. Той се прилага в девет страни от Европейския съюз. По различен начин, на някои места не е еднократен, а е за период, да кажем, от четири години. Тук не става дума за богатите въобще, а за определена разлика, като се отчита възможността за рефинансиране и влагане в инвестиции. Има значение дали тези пари се реинвестират в България, или се изнасят към централите на тези компании.“