Централната избирателна комисия (ЦИК) обяви Илияна Йотова и Кирил Вълчев за избрани съответно за президент и вицепрезидент на Република България след втория тур на изборите, проведен на 1 ноември 2026 г.

Решението номер 441 прочете председателят на комисията Георги Хорозов по време на заседание. То беше прието единодушно с 15 гласа „за“ и нито един „против“. Решението ще бъде обнародвано в „Държавен вестник“.

Хорозов обяви, че Илияна Йотова и Кирил Вълчев получават 1 093 852 действителни гласа (57,566% от участвалите в балотажа избиратели), а Андрей Гюров и Георги Кандев – 750 251 (39,483% от гласувалите на 1 ноември).

Опцията „Не подкрепям никого“ са избрали 56 080 души.

Правото си на глас на балотажа са упражнили 1 902 933 от имащите право на глас 6 637 274 души – избирателната активност е 28,67%.

Решението ще бъде публикувано в Държавен вестник.

Подкрепилите двойката Йотова-Вълчев във втория тур представляват 16,48% от всички, които имат право на глас в България. За двойката са подали гласовете си 11,30% от общо 6 637 274 български гласоподаватели.

62-годишната Илияна Йотова встъпи в длъжност като президент на Република България на 23 януари 2026 г., след като поема поста до края на мандата на Румен Радев. След като спечели изборите, тя има право на пълен самостоятелен 5-годишен мандат (от 22 януари 2027 г.).

Като президент на Републиката тя получава най-високата заплата сред първите трима на най-важните държавни длъжности в управлението (президент, премиер, председател на Народното събрание): Около 8 100 евро на месец (15 870 лв.).

По традиция Управителят на централната банка – Българска народна банка (БНБ), получава най-високото официално възнаграждение в държавния сектор: 15 726 евро на месец, като подуправителите на БНБ обикновено получават малко под сумата на управителя – около 12 000 – 14 000 евро месечно.

Правомощията на президента са уредени в Глава четвърта на Конституцията на Република България.

Президентът представлява държавата в международните отношения, той е върховен главнокомандващ на въоръжените сили на страната, насрочва избори за Народно събрание и органи на местно самоуправление, както и национални референдуми, има право на отлагателно вето върху приети от Народното събрание закони (да ги връща за ново обсъждане), издава укази, предоставя българско гражданство и убежище, упражнява право на помилване.

Президентът назначàва служебен министър-председател и служебен кабинет при условията на Конституцията. Той има право на обръщения към народа и към Народното събрание.

Президентът може да сезира Конституционния съд с искане да се обяви даден закон за противоконституционен или да се даде задължително тълкуване на Конституцията.

Държавният глава назначава директно една трета от съдиите в Конституционния съд (4 от общо 12 съдии). Президентът издава укази за назначаването и освобождаването на Председателя на Върховния касационен съд (ВКС), Председателя на Върховния административен съд (ВАС) и Главния прокурор по предложение на съответните колегии на Висшия съдебен съвет.

Освен това назначава и освобождава висшия команден състав на въоръжените сили и удостоява с висши военни звания по предложение на Министерския съвет.

Държавният глава назначава ръководителите на дипломатическите представителства (посланици) и шефовете на спецслужбите (ДАНС, ДАР, НСО) по предложение на правителството.

Награждава с ордени, медали и почетни знаци на Република България за изключителни заслуги, има изключителното право да помилва осъдени лица (да опрощава изцяло или частично наложени наказания), да дава и възстановява българско гражданство, да освобождава и лишава от него, както и предоставя право на убежище на чужденци.

Сред извънредните пълномощия на президента е председателството на Консултативния съвет за национална сигурност (КСНС), в който може да събира политическите лидери и службите при кризи.