Единственият дебат в президентската кампания между двамата кандидат-президенти Илияна Йотова и Андрей Гюров се състоя в ефира на БНТ, където двамата опоненти на балотажа в неделя застанаха един срещу друг със секундант в лицето на водещата Поли Златарева.

Снимка: БНТ, Десислава Кулелиева

В продължение на повече от час и половина двамата кандидати имаха възможност да изкажат позициите си по важни теми като войната в Украйна, бюджета, правомощията на президента, сигурността в Черно море, както и да си задават неудобни въпроси един на друг. Водещата броеше секундите на всеки според регламента, но много по-често й се налагаше да подсеща Гюров, че има още време да изложи мисълта си, докато многократно говореше върху президента Йотова и я прекъсваше с аргумента, че времето й е свършило. От постоянното дебнене на секундите загуби дебатът, прекъсван на някои от най-разгорещените реплики.

Гюров и Йотова започнаха с встъпителни думи за това как виждат ролята на президентството, а пръв думата получи кандидатът на ПП и ДБ.

„Президентската институция в момента е като едно пиано в хола – хората го заобикалят, но никой не свири на него. А президентът може да направи много. Това, което може да направи президентът – той може да бъде противотежест на една власт, когато се самозабравя. В момента, когато имаме една партия, която държи мнозинство в парламенти изпълнителната власт. Затова е много важно – излезте, гласувайте, заведете някой с вас.“, пръв беше Гюров.

Йотова влезе тутакси в музикалната тоналност и отвърна: „А тъй като господин Гюров започна музикалната тема, аз ще кажа, президентската институция от много време насам, от началото на 2017 година, господин Гюров, е едно много добре акордирано пиано, което свири мелодии, които хората очакват, на които хората харесват и които не са в кресчендо така, както крещяха много други около нас през цялото време.“

Докато първата жена президент на България нарече „позорна“ промяната в Конституцията с въвеждането на „домова книга“ за избора на служебен премиер и призова това да бъде поправено с нови текстове, които да дадат по-голям избор на държавния глава, Гюров изрази задоволство от промените с думите: „Тя свърши своята работа. И затова сме тук“. И по този начин остави впечатлението, че конституционната промяна е успешна, тъкмо защото се е превърнала в трамплин към това бившият подуправител на БНБ да бъде назначен от Йотова за служебен премиер.

„За мен това бяха 78 дни, които бяха изключително успешни. Няма разочарование.“, обобщи кандидатът на ПП и ДБ, докато Йотова призна, че нейното доверие към него, като назначен от нея служебен премиер, се е счупило още когато, без да я уведоми, е отишъл в Киев при Зеленски, за да подпише споразумението за военното сътрудничество с Украйна. Напомни още, че според подписания от Гюров документ даваме реакторите на АЕЦ „Белене“ на Украйна.

Най-много се разпалиха страстите по въпроса за войната в Украйна, позицията на България и как да бъде постигнат мир. Илияна Йотова беше категорична, че мир може да бъде постигнат само с преговори и то с участието на Русия. На въпрос на Гюров дали би се обадила на руския президент Владимир Путин, за да преговаря с него, тя отвърна: „Да, бих“, но добави, че ще го направи, но само след като уведоми преди това останалите институции. Като контрапример Йотова припомни, че Гюров е направил точно обратното, когато зад нейния гръб и зад този на парламента е отишъл в Киев и е подписал 10-годишното споразумение с Украйна, което включва наше участие в „коалицията на желаещите“.

Гюров опонира, че споразумението не е било обвързващо и давало шанс за българския бизнес да участва във възстановяването на Украйна и представлявало „отворена врата“. Йотова настоя, че такъв текст в документа няма, а в момента държавите, които влязоха в „коалицията на желаещите“, вече тренират войниците си за мисия след мира в Украйна. Гюров отрече да е имал намерение да изпраща български военни там и обясни как би действал като главнокомандващ на въоръжените сили на България по повод ударите с дронове в Черно море.

Все пак той не повтори любимите на неговата политическа среда мантри за агресора, а Йотова му напомни: „Дълги години след 2022 г. се смяташе, че мирът може да дойде чрез сила. Слава богу, че всички се убедиха, че това не е възможно. Впрочем, позицията на президентската институция още от края на февруари, от 24 февруари до днес, е непроменена. И тя е, че мир може да дойде само чрез преговори“.

„Наливането на повече средства в Украйна, наливането на повече възможности за все нови и по-съвършени оръжия, всъщност води единствено и само до нови разрушения, до гибелта на много млади хора, на много невинни хора, на хора и от двете страни, на хора православни, на хора славяни. Сега трябва да говорим за споразумение за цялостен мир. Без Русия това нещо няма как да стане. Няма как да се тръгне на тези преговори.“, заяви президентът.

Според Гюров пък проблемът е, че Русия отказва да спре войната и затова няма постигнат мир. „В този случай е много важно да се каже, че самата резолюция на ООН всъщност предвиждаше да се прекратят военните действия и нашата позиция, която първо беше в подкрепа, а след това г-жа Йотова се разграничи от позицията и явно така се чува силния български глас, когато заявяваме едно нещо, а след това го опровергаваме в собствената си Фейсбук страница. Това не е силна позиция. И ако тези неща работеха, тогава ние сега щяхме да имаме по-добра ситуация на сигурност в Черно море. Но в крайна сметка пожелание за мораториум всъщност не е отбранителна стратегия, мълчанието не е отбрана.“, критикува Гюров по адрес на президента. Йотова го засече и подчерта, че резолюция по темата в ООН, а единствено политическа декларация.

Двамата не постигнаха единодушие почти по никоя тема, в това число и за „Македонския въпрос“, като Гюров не можа да репликира по никакъв начин, когато Йотова разкри, че когато той е бил председател на ПГ на ПП, премиерът Кирил Петков е бил готов да предаде българския национален интерес и да се откаже от позицията ни за правата на българите в северомакедонската конституция. Йотова добави, че е била свидетел на всичко това в Скопие и тогавашният президент Румен Радев буквално в „12 без 5“ е предотвратил едно национално предателство.

И двамата претенденти за „Дондуков“ 2 се заклеха пред избирателя, че ако бъдат избрани за президент, няма да изпращат български войници в Украйна. „Аз ви питам като човек – вие съгласен ли сте с такава кампания?“, обърна се накрая Йотова по повод нападките, демагогията, елфите и лъжите, които изсипаха върху нея от противниковия лагер през последния месец, а от отговора на този въпрос зачервеният Гюров избяга. Той наведе глава, измънка „ъ-ъ-ъ“, след което успя да изговори единствено клишето, че неговата кампания е била открита и директна.

На финала опонентите си стиснаха ръцете и си пожелаха успех, като Йотова напомни на Гюров, че същото пожелание му е отправила и когато го е назначила за служебен премиер.

А на изхода на БНТ депутати от „Прогресивна България“ я посрещнаха с прегръдки, огромен букет червени рози и викове „победа“.

Все пак приятната изненада от единствения президентски дебат в тази и много други кампании се оказа отсъствието на втръсналия въпрос: „Чий е Крим?“