Тази седмица Доналд Тръмп открито обърна гръб на Украйна и застана на страната на Владимир Путин. Към него се присъедини и Илон Мъск.
Защо? Отчасти защото и тримата споделят една и съща специфична представа за света, пише в коментар за „Шпигел“ Кристиан Щьокер*, озаглавен „Клептокрация: Държавата като плячка“.
В научнофантастичния роман на Уилям Гибсън „Периферията“ (The Peripheral) – по който по-късно бе създаден и телевизионен сериал – се появява мистериозна и страховита група, наричана в книгата просто „Клепт“ – The Klept (от klepto-, гръцка наставка или представка, която означава „кражба“, оттук и познати термини като „клептомания“ за непреодолим импулс за крадене на вещи, и „клептокрация“ – форма на управление, в която управляващите крадат публични средства и ресурси на държавата, бел. ред.).
Както често се случва при Гибсън, името не е изрично разяснено, а по-скоро загатнато чрез няколко прецизно подбрани препратки: става дума за мрежа от свръхбогати престъпни династии, които стоят извън държавните структури и не се ограничават до конкретни националности или индустрии.
Това е своеобразна нова, тайна аристокрация, притежаваща огромно богатство и власт.
В интервю за списание „New Statesman“ Гибсън описва „Клепт“ като „своеобразна карикатура (но не и нереалистична) на късния капитализъм“.
По думите му, един от източниците на вдъхновение са били руските олигарси в Лондон, разполагащи с мрежа от „малки, специализирани фирми, които им проправят път и уреждат децата им в най-престижните училища“.
Друг източник за визията му е било британското правителство по времето на Борис Джонсън, което е правело всичко възможно, за да осигури комфортен живот на тези хора.
Брекзит, наред с всичко останало, е бил и любим проект на Кремъл – факт, който новият министър-председател Анди Бърнам най-накрая призна публично.
„Управление на крадци“
Някои от членовете на „Клепт“ в „Периферията“ произлизат от Саудитска Арабия или други страни – единствените условия за принадлежност са династично богатство, власт и секретност, сравнима с тази на разузнавателните служби, както и чисто използваческо отношение към закона и реда (които се спазват само по желание).
Терминът произлиза от неологизма „клептокрация“, въведен от френския журналист Патрик Мене. Това може грубо да се преведе като „управление на крадци“.
Мене използва термина, за да опише олигархичните структури от постсъветската епоха на Елцин, които са били насочени предимно към лично облагодетелстване.
Но клептократи има по целия свят.
Междувременно започват да се оформят първите „клепто-династии“ – в смисъла, вложен от Гибсън.
Трудът му отново се оказва пророчески. Днешните свръхбогати ще предадат богатството си на своите деца и внуци.
Някои от тези свръхбогати са придобили, разширили и защитили състоянието си чрез съмнителни средства.
Това обаче не важи автоматично за всеки милиардер: „клептокрация“ означава преди всичко да гледаш на самата държава като на плячка.
Клептократите са изключително умели в сключването на сделки помежду си, стига всеки да смята, че ще има полза от това.
Идеологията, националността или дори ценностите не играят никаква роля – става дума винаги и единствено за пари, власт, технологии и информация.
Много клептократи са същевременно и автократи.
В демократичните държави такива автократи възприемат населението просто като „електорален материал“ или като маса, която трябва да бъде контролирана.
Всичко винаги опира до сделки.
Приближените на Путин, които имат минало в КГБ, днес контролират значителни сектори от руската икономика.
Те действат по правилата на организираната престъпност: самолетите на онези, които изпаднат в немилост, избухват; те често биват изхвърляни през прозорци или пък загиват – заедно със семействата си – при мистериозни обстоятелства.
Онези пък, които се подчиняват, могат да продължат да трупат пари.
САЩ при управлението на Тръмп, от своя страна, са в процес на превръщане в клептокрация: Тръмп, семейството му и обкръжението им се обогатяват без капка срам, като същевременно продължават да се представят за представители на една демократична свръхсила.
🚨 BREAKING: Actor Richard Gere: "The planet has slipped into an abyss of stupidity. Do you think these refugees and immigrants are different from us? Do you believe these clowns like Trump, Orbán, Netanyahu, and Putin? Do you believe what they say?" https://t.co/qcA7mIS62b
— GPC (@GPC_Globall) October 17, 2026
Собственото мото на Тръмп е очевидно: „Държавата – това съм аз“ (макар самият той да не говори френски, както произнеслият я крал на Франция Луи XIV – Кралят Слънце).
Зетят на Тръмп, Джаред Къшнър, пътува по света от името на тъста си – без каквато и да е демократична или парламентарна легитимност, „на доброволни начала“.
Той набира милиарди.
В Съединените щати онези, които изпадат в немилост, не умират, а просто губят статуса си в двора – както например Кимбърли Гилфойл, бивша годеница на Доналд Тръмп-младши и доскорошен посланик на САЩ в Гърция.
Оказва се, че тя е била хваната да проси подкупи.
Но тя е била само дребен играч, както и нейните предполагаеми финансисти.
Конците се дърпат от други.
Клептокрацията се състои от концентрични кръгове около центровете на властта.
Кралските фамилии в богатите на петрол държави могат да се разглеждат като своеобразен исторически прецедент.
Мрежата, чрез която днес се разменят гигантски суми, ценни услуги и – вероятно – секретна информация, е инкубаторът на утрешната глобална клептокрация.
Изкопаемите горива често играят централна роля: оста Вашингтон–Рияд–Москва – „петролната ос“ – не е стабилен съюз, а по-скоро клуб от съмишленици.
Това е ключов елемент от глобалната клептокрация, която в момента се бори за власт навсякъде.
Дори технологичните олигарси в САЩ нямат никакви скрупули да се включат в това.
Путин като модел за подражание
Силната демокрация пречи на клептокрацията. Затова избирателите трябва да бъдат манипулирани така, че да гласуват против собствените си интереси.
Виждаме това в САЩ, където милиардери, симпатизиращи на Тръмп, разширяват влиянието си чрез традиционните медии и новите платформи в социалните мрежи.
В противен случай демокрацията може да се превърне единствено в „смокинов лист“ – придружена от медиен конформизъм, ерозия на върховенството на закона и брутални репресии.
Виждаме това в Русия. И изглежда, че Доналд Тръмп разглежда този път като модел.
Всеки, който е достатъчно богат и безскрупулен, може да се включи в играта.
Възходящите клептократи в САЩ законно ограбват държавата, докато същевременно непрекъснато я хулят.
Това важи най-вече за десните либертарианци от новата Силициева долина – от Илон Мъск, Питър Тийл и Марк Андреесен до изпълнителния директор на (компанията на Тийл) Palantir Алекс Карп.
Всички те постоянно твърдят, че държавата харчи твърде много средства и притежава прекомерна власт, докато собственото им богатство често до голяма степен се гради върху парите на данъкоплатците.
Elon is back to rig the midterms. He has poured in almost $399 million so far into midterms, including $297 million to his PAC to elect republicans. If democrats win, he’ll end up in jail. So yes, just like he did starting July of 2024, he’s doing it again. Watch him bring all his tools, money, starlink, voter lists, fake voter registration site, and AI. Follow Elon’s money.
— Common Sense 🇺🇸💙 (@commons96055467) October 14, 2026
Стойността на компании като Palantir и SpaceX например произтича до голяма степен от доходоносни договори с военните и държавните институции – и то не само в САЩ.
Благодарение на Тръмп, тези печалби често остават почти напълно необлагаеми с данъци.
Изпълнителният директор на Oracle Лари Елисън също може да разчита на подкрепата на президента, когато става въпрос за заобикаляне на антимонополните закони с цел разширяване на медийното му влияние.
Разбира се, останалите участници също трябва да имат какво да предложат: пари, власт, а за предпочитане – медийно присъствие, технологии или информация.
В идеалния случай – комбинация от няколко от изброените.
Украйна като жертва на клептократите
В момента Украйна преживява какво се случва, когато скритото колективно волеизявление на клептократите промени посоката си.
Изведнъж не само Доналд Тръмп, но и Илон Мъск настояват за оставката на Володимир Зеленски.
Правителството на САЩ очевидно ограничава за украинците военната версия на „Starlink“ – „Starshield“ – и, както се твърди, преустановява предоставянето на ранни предупреждения за ракетни атаки и нападения с дронове към Украйна, като по този начин безсърдечно приема произтичащите от това човешки жертви.
Междувременно руски пропагандисти, внедрили се в германски политически партии, действат съгласувано, за да представят Володимир Зеленски като главен клептократ.
В случая логиката на членовете на клуба на крадците изглежда така: шансовете на Доналд Тръмп за преизбиране сериозно страдат заради високите цени на петрола и газа – цени, които той самият предизвика с войната си срещу Иран.
Илон Мъск отчаяно иска Тръмп да запази властта си след междинните избори – отчасти защото самият той е крайнодесен привърженик на конспиративни теории (като тази за „белия геноцид“), а отчасти защото демократите биха могли да му навредят в бизнеса.
Тръмп се нуждае от парите на Мъск, Мъск се нуждае от Тръмп във властта, а Тръмп се нуждае от повече петрол на пазара.
Ето защо в момента Мъск инвестира 276 милиона долара в кампанията за междинните избори – повече, отколкото по време на президентските избори, и, разбира се, отново в подкрепа на републиканците.
И именно затова Тръмп преговаря с Путин – вероятно напразно, но все пак по един отвратителен начин.
Владимир Путин, от своя страна, понася тежки удари от украинските атаки срещу руската енергийна и търговска инфраструктура, а вече и срещу интернет инфраструктурата.
Войските му не постигат напредък в Украйна, а руската икономика не може да продължава така безкрайно.
От неговата гледна точка Путин не може просто да „се откаже“ (точно както един мафиотски бос не би могъл) – той трябва да „победи“ своя много по-малък съсед.
Тръмп пък е известен със силната си симпатия към клептократични автократи, които използват методи, характерни за мафията.
Възможно е в историята на отношенията му с Русия, които датират още от 1987 г., да има и други значими събития – първото му посещение в Москва вероятно е било организирано от КГБ, чиито остатъчни структури и до днес имат влияние в Кремъл.
Ossoff: "Maybe you saw Trump so desperate that he’s begging Putin for diesel. But listen to this – at the very same time, the White House is brokering the sale of billions in Russian energy assets to people who fund the Trump family and the Trump campaign. Y’all remember Jared Kushner?"
— Aaron Rupar (@atrupar) October 17, 2026
Днес хора като Джаред Къшнър или магнатът в сферата на недвижимите имоти Стив Уиткоф – и той превърнал се в преговарящ – пътуват до Москва, за да сключват сделки. Като между свои клептократи.
В момента в САЩ на власт са клептократи. Това укрепва позициите на клептократите по целия свят и ги радва – стига да успеят да се харесат на Тръмп, Къшнър и компания.
Тази година клептократичният автократ на Венесуела, Николас Мадуро, разбра какво се случва с онези, на които това не им се удаде.
Всички останали неизменно губят от подобни сделки. Особено гражданите на демократичните държави.
Клептократите очевидно ги възприемат като „мишени“ (на жаргона на измамниците – хора, които могат да бъдат манипулирани и ограбени).
Разбира се, и в Европа е имало и все още има клептократи – достатъчно е да си припомним клана Берлускони.
За щастие, в Германия все още сме далеч от клептокрация. Но дори и тук има свръхбогати личности, които придобиват политическо влияние – често, макар и не единствено, чрез власт над медиите.
Финансистът на силно задлъжнелия десен популистки пропаганден портал „Nius“ например дължи богатството си на германската здравна система.
Една демокрация, която иска да остане такава, се нуждае от бдителност, за да избегне превръщането си в клептокрация.
САЩ служат като предупредителен пример.
*Кристиан Щьокер (роден през 1973 г.) е когнитивен психолог и професор в Хамбургския университет за приложни науки (HAW). Там той ръководи специалността „Дигитална комуникация“ и отговаря за няколко изследователски проекта, посветени на дигиталното обществено пространство и дезинформацията. Преди това е оглавявал секцията „Networld“ в SPIEGEL ONLINE.