Руският дипломат Александър Красий е акредитиран като помощник-военен аташе в Сърбия през тази година – пет години след като български медии съобщиха за експулсирането му от страната на фона на шпионски скандал, избухнал между София и Москва, съобщава сръбската редакция на „Радио Свободна Европа“.
Изтекли данни от руски бази данни показват, че Александър Красий е свързан с руското военно разузнаване (ГРУ).
Разследвания на „Радио Свобода“ (Radio Liberty) разкриват, че Красий е бил в Сърбия около година след експулсирането си от България, но едва през 2026 г. фигурира в дипломатическия списък като помощник-военен аташе.
Експулсирането на руския дипломат се случва в разгара на българско разследване за поредица от експлозии в складове за боеприпаси – инциденти, за които по това време са заподозрени руски граждани.
Москва отрича каквато и да е намеса в инцидентите.
Според Българската национална телевизия Красий е поел дипломатически пост в страната в края на 2020 г. и е пристигнал в България в началото на 2021 г.
Беше съобщено също, че по време на четиримесечния си престой той е присъствал само на едно публично събитие: от името на тогавашния руски министър на отбраната Сергей Шойгу (който е изключително строго санкционирано лице веднага след началото на руската инвазия в Украйна през февруари 2022 г.) е връчил отличие на активист от сдружение „Русофили“ в България.
Красий беше експулсиран от България на фона на разследване, при което шестима руски граждани бяха обвинени в съпричастност към поредица от експлозии, случили се в продължение на десетилетие.
По това време българската прокуратура заяви, че съществува „обосновано предположение“, свързващо експлозиите – засегнали четири склада и производствени бази в България между 2011 и 2020 г. – с отравянето на българския търговец на оръжие Емилиян Гебрев през 2015 г., както и с експлозия в чешки складове за боеприпаси през 2014 г.
Говорител на Главната прокуратура заяви тогава, че може да се направи заключението, че „целта на действията на руските граждани е била да спрат доставките на специализирана продукция за Грузия и Украйна“, припомня „Свободна Европа“.
Бившият сръбски дипломат Никола Лунич коментира пред RFE/RL, че фактът, че „експулсирани дипломати“ са намерили база в Сърбия, поражда подозрения, че Белград служи като „център за руска разузнавателна дейност“.
„Сърбия създаде пространство, в което Русия може да запази дипломатическия си капацитет, губен в части от Европейския съюз; това разширява дипломатическото присъствие на Русия, което обикновено върви ръка за ръка с увеличаване на разузнавателните възможности на дадена страна“, каза той.
Разследване на „Радио Свободна Европа/Радио Свобода“ от 2023 г. показа, че броят на руските дипломати в Белград се е увеличил в периода между 2022 и 2023 г. – време, когато държавите от ЕС масово експулсираха руски дипломати заради нахлуването в Украйна.
Към момента обаче броят на руските дипломати е още по-голям. Дипломатическият списък от септември 2026 г. посочва 79 руски дипломати, докато през 2023 г. те са били 62-ма.
Източник: „Радио Свободна Европа“