Цените в България се вдигат от много фактори, заяви финансовият министър Гълъб Донев пред БНТ във връзка с цените в България и критиките от страна на опозицията, че те не са овладени.
„Първо, нещо, на което няма как да влияе правителството на България или който и да било – това е международната обстановка. След блокадата и затварянето на Ормузкия проток цените на газа и петрола скочиха неимоверно. Това повлия върху динамиката на цените на всички стоки и услуги, които са свързани с цената на газа“, посочи Донев, добавяйки, че това е един от факторите, повлияли върху инфлацията и ръста на цените в България.
„Другият фактор е, че все още обираме опашките от повишаването на цените, което започна през миналата година. От юни, веднага след обявяването на конвергентния доклад, че България изпълнява условията и ще бъде приета в еврозоната, до 8 октомври тогавашното правителство не предприе никакви мерки за задържане и овладяване на цените.
Еврото като валута не е виновно. Виновно е правителството, което не успя да овладее спекулата, защото цените както на стоките, така и на услугите започнаха да се повишават спекулативно“, посочи още Донев.
„Услугите са тези, които оказаха огромно влияние върху инфлацията. Тази опашка от събитията, настъпили през миналата година, продължи и след това, защото в закона беше оставена вратичка, чрез която, с доказване на икономически фактори, влияещи върху ръста на цените, ограниченията върху повишаването им можеха да бъдат заобикаляни“, добави той.
Донев посочи, че това са два много съществени фактора за ръста на цените в България. Друг фактор е нарастването на цената на труда – заплатите, които се повишиха през 2025 г. и продължиха да нарастват и през тази година.
„Това, което правим в момента, е чрез идентифициране на нови приходоизточници и намаляване на разходите да гарантираме, че бюджетът за 2027 г. ще се вмести в тригодишната бюджетна прогноза на Министерството на финансите – дефицит от 3,8 процента от БВП.
Амбицията ни е да свалим този дефицит от 3,8 процента колкото се може по-близо до границата от 3 процента и дори да направим бюджет за 2027 г. с дефицит от 3 процента, така че да успеем да приключим процедурата при прекомерен дефицит“, каза още Донев.
По думите му процедурата при прекомерен дефицит е „изключително голяма тежест за България“, тъй като правителството трябва да докладва на Европейската комисия за мерките за фискална консолидация, намаляване на разходите и осигуряване на приходи с траен ефект.
„Европейската комисия може да изиска и допълнителни действия за ограничаване на разходите и приближаване на бюджетния дефицит до 3 на сто“, обясни Донев. „Затова нашата амбиция е да се доближим колкото се може повече до дефицит от 3 процента“, каза финансовият министър.
Относно заложения в бюджета за 2026 г. дефицит от 5,7 процента от БВП Донев обясни, че в последното тримесечие на годината са съсредоточени най-големите плащания по бюджета.
Той посочи, че предприетите строителни дейности приключват през есента, след което предстоят оценяването и приемането на обектите, както и тяхното разплащане. Донев обясни също, че в края на годината се струпват много социални плащания – помощите за отопление през зимата, зимното почистване на пътищата, както и плащанията по голяма част от проектите на Агенция „Пътна инфраструктура“, които приключват тогава.
„В края на годината ще дойдат за разплащане и всички проекти по Общинската инвестиционна програма. Така че е нормално в края на годината да имаме по-голям размер на плащанията. Ще се вместим в заложения дефицит от 5,7 процента. Целта ни е да не прехвърляме плащания от сегашната към следващи години, както беше правено години наред. На това се дължи и огромният дефицит, който имаме“, подчерта той.
За новия дълг
На въпрос за поемането на нов дълг Донев посочи, че „дълг се тегли срещу дефицита, за да можеш да покриеш този дефицит, който се отваря между приходната и разходната част в бюджета.“
„Трябва да покриеш плащанията от бюджета за това, което не можеш да осигуриш с приходи от данъци, такси и други плащания“, обясни Донев и добави, че дефицитът не е рожба на сегашното правителство и на сегашното управление, а е резултат от политиките, които са приемани и водени преди това.
Относно дълга от 2,25 млрд. евро, поет на 29 септември, финансовият министър обясни, че средствата ще бъдат насочени към разплащанията по Плана за възстановяване и устойчивост (ПВУ) и към гарантиране на финансовата стабилност на системата. Ще бъдат разплатени и проекти по европейските програми.
Средствата ще дадат възможност да бъдат изплатени и пенсиите и заплатите до края на годината.
„Ние трябваше да се справим с всички разходи, които бяха в държавата, каза министърът на финансите. Първоначално ние тръгнахме от дефицит 7,4 и постепенно стигнахме до 5,7“, допълни той.
„Всяка година се получава една и съща сцена, в края на последното тримесечие са съсредоточени най-големите плащания по бюджета и това е нормално да е така, защото един цикъл, един строителен процес започва през пролетта, лятото, есента приключват дейностите, престоят оценки и приемане на тези обекти, предстои тяхното плащане“, обясни той и заключи, че е нормално в края на годината да има по-голям размер на плащанията.
Докога ще растат цените
Попитан докога ще растат цените, Донев коментира, че това е труден процес, но добави, че всяка мярка, която се предприема за овладяване на ръста на цените, оказва своето въздействие за по-продължителен период от време.
„Мерките, които сме предприели сега по отношение на ръста на цените на горивата, ще дадат своето отражение през следващите месеци – октомври и ноември“, увери той и изтъкна, че вече имало наченки на позитивна промяна – ръстът на цените започва да се задържа.
„Хората виждат това и на колонките за зареждане с гориво – дизелът надхвърли 2 евро, но няколко дни след това спадна под психологическата граница от 2 евро. Всички предприети мерки ще дадат отражение“, отбеляза Донев, като уточни, че дори цените да не намалеят, те няма да се повишават толкова бързо.
За домашната ракия
Относно предложените промени в Закона за акцизите и данъчните складове, засягащи домашната ракия, Донев каза, че целта не е да се забрани употребата ѝ в домашни условия и в семейния кръг.
„Целта е да се забрани продажбата на тази ракия в стопански обекти, защото това се случва. Свидетели сме и на множество случаи, при които хора застрашиха здравето и живота си заради употребата на такава ракия. Предлага се да бъде забранена продажбата на ракия със съмнително качество, която не е произведена при условия, гарантиращи това качество, и която застрашава здравето и живота на хората“, обясни Донев.
За данък „свръхпечалба“
За предложения данък „свръхпечалба“ финансовият министър каза, че това е нещо нормално в икономически цикъл, при който има огромна разлика в натрупаната печалба.
По думите му е редно да се установи как е постигната тази печалба – дали чрез инвестиции в нови технологии и повишаване на производителността, или е резултат от ситуация, при която този доход е получен без големи усилия от страна на дружествата, постигнали съответната норма на печалба. „Обсъждаме различни варианти, но засега приходът, който държавата е изчислила от данък „свръхпечалба“, остава на дневен ред“, каза Донев.
За облагането на ваучерите за храна
По отношение на предложението за облагане на ваучерите за храна Донев посочи, че този режим съществува в абсолютно всички европейски държави.
„При нас досега ваучерите не се облагаха с данък и това ще се запази. Достигнатото равнище от 102 евро като индивидуален размер за един работник няма да бъде облагано. Ще се облага разликата над 102 евро. Така че, ако работодателят предостави на работника 200 евро под формата на ваучери за храна, работникът ще получи не 200 евро, а 186 евро, защото тази разлика ще бъде обложена с данък от 7 процента, какъвто съществува в абсолютно всички европейски държави“, посочи Донев.
„Това също трябва да бъде много добре чуто и осъзнато – достигнатото досега равнище не облагаме, облагаме горницата над тези 102 евро“, добави той.
Забраната за реклама на хазарт
„Забраната на рекламата за хазарта е превенцията, защото знаем, че хазартът носи зависимост. Затова предприемаме тези мерки. Пълна забрана на рекламата.
Единствено реклама ще се появява при спортните състезания, върху екипите, върху спортните зали. Но билбордове – това нещо отпада.
Ще загаснат и светлините по игралните зали т.е. няма да има привличането. Целта на тези промени е да предпазим гражданите от тези зависимости, а не да попълним бюджета с определена сума пари“, заяви финансовият министър.
„Темата за индексацията се появи, когато се появи и темата за самолетите и Делян Пеевски. Не приемам упрека за това, че е създадена такава методика и е приета такава методика за индексация на цените на договорите за строителство“, добави още той.
Източник: БТА, Фокус