Европейската комисия предяви два иска срещу България пред Съда на Европейския съюз и предприе допълнителни действия по още няколко процедури за нарушение срещу страната ни.
Двете дела, които вече стигат до Съда на ЕС, са свързани с непълното въвеждане на европейските правила за вътрешния пазар на електроенергия и за използването на превозни средства, наети без шофьори, за превоз на стоки.
Отделно Комисията предприема нови стъпки срещу България заради прилагането на Законодателния акт за цифровите услуги, ограниченията при придобиването на земеделска земя, както и заради непълното транспониране на правилата за отпадъците от електрическо и електронно оборудване и договорите за потребителски кредити.
България отива на съд заради правилата за електроенергийния пазар
Първият иск е свързан с това, че според Европейската комисия България все още не е транспонирала изцяло Директива (ЕС) 2019/944 относно общите правила за вътрешния пазар на електроенергия.
С нея се определят основните правила относно организацията и функционирането на електроенергийния сектор на ЕС с оглед създаването на интегрирани, конкурентни, ориентирани към потребителя, гъвкави, справедливи и прозрачни пазари на електроенергия в целия ЕС. Тя също така има за цел да гарантира високи равнища на защита на потребителите и да даде възможност на всички потребители да участват активно на енергийния пазар.
Крайният срок за транспониране на директивата от държавите членки в националните им законодателства беше 31 декември 2020 г. През февруари 2021 г. Комисията изпрати официално уведомително писмо на България. Впоследствие през април 2023 г. тя изпрати мотивирано становище на България, след като заключи, че не всички разпоредби на директивата са транспонирани в националното законодателство.
След като разгледа изпратените от България отговори, както и националните мерки за транспониране, за които е съобщено, Комисията смята, че България все още не е транспонирала изцяло директивата. Решението е част от усилията на Комисията за правоприлагане с цел премахване на пречките пред единния пазар в 11 приоритетни области, както е обявено в съобщението „По-опростена, по-ясна и по-стриктно прилагана нормативна уредба на ЕС„.
Поради това Комисията реши да сезира Съда на Европейския съюз с искане за налагане на финансови санкции.
Комисията реши да предяви иск срещу България пред Съда на Европейския съюз, защото държавата не е транспонирала правилата на ЕС за наетите превозни средства
Директива (ЕС) 2022/738 определя минимални стандарти за използването на превозни средства, наети без шофьори, за превоз на товари. Общите стандарти могат да намалят разходите и да увеличат гъвкавостта за предприятията, които превозват стоки чрез автомобилен транспорт.
Държавите членки трябваше да транспонират директивата в националното си законодателство и да спазят нейните разпоредби до 6 август 2023 г. България не е транспонирала директивата в този срок, през септември 2023 г. Комисията ѝ изпрати официално уведомително писмо, последвано от мотивирано становище през септември 2024 г.
Оттогава страната ни е уведомила за някои национални мерки за транспониране. Службите на Комисията обаче стигнаха до заключението, че само една разпоредба на директивата – тази, с която се определя доказателството за съответствие – е транспонирана.
Комисията счита, че усилията на българските органи са недостатъчни, и поради това предявява иск срещу България пред Съда на Европейския съюз.
Отделна процедура е свързана със Законодателния акт за цифровите услуги.
Тук Европейската комисия изпраща на България допълнително официално уведомително писмо, тъй като смята, че страната все още не изпълнява изцяло изискванията на европейския регламент. Проблемът е свързан с националните органи, които трябва да участват в прилагането на правилата.
Според Комисията България не е определила и оправомощила Комисията за защита на личните данни и Съвета за електронни медии като национални органи, които да допълнят рамката за прилагане на Законодателния акт за цифровите услуги, предаде Нова.
ЕК има забележки и към начина, по който в българското законодателство са уредени санкциите. Комисията смята, че националните правила невинаги спазват максималните размери на глобите, установени в акта, както и че не гарантират във всички случаи санкциите да бъдат ефективни, пропорционални и възпиращи.
Посочено е и различното третиране на физически и юридически лица, което според Комисията не е предвидено по този начин в европейския регламент. България разполага с два месеца, за да отговори и да отстрани посочените недостатъци. Ако отговорът не бъде счетен за удовлетворителен, Комисията може да продължи процедурата.
Освен това, Комисията призовава България да измени законодателството си относно придобиването на земеделска земя.
Българският Закон за собствеността и ползването на земеделските земи (ЗСПЗЗ) изисква физическите и юридическите лица, които желаят да придобият земеделска земя в България, да са пребивавали или установени в страната повече от пет години. Въведени през 2014 година, тези национални правила налагат значителни ограничения върху придобиването на земеделска земя в страната ни от чуждестранни лица и новосъздадени субекти.
Европейската комисия счете, че тези изисквания ограничават непропорционално свободното движение на капитали, както и правото на свободно установяване. През 2016 година Комисията издаде мотивирано становище, с което поиска от България да отстрани проблема. Въпреки че бяха проведени различни обсъждания между Комисията и България, към днешна дата въпросът продължава да стои.
Комисията призовава България да съобщи мерките за транспониране на Директивата относно отпадъци от електрическо и електронно оборудване.
Тя урежда европейските правила за отпадъците от електрически и електронни уреди и оборудване. Проблемът, посочен в настоящата процедура, е конкретен – според Комисията България не е уведомила за мерките, с които директивата е транспонирана изцяло.
С изпращането на мотивираното становище процедурата преминава към по-напреднал етап.