Един отдавнашен въпрос с особено историческо и символично значение за гръцко-българските отношения изглежда, че наближава своя край, съобщи най-напред Epolitical, цитиран от агенция „Фокус“.

Според информация, в рамките на тази седмица гръцкото правителство се очаква да предаде на България останките, за които се смята, че принадлежат на цар Самуил, и които са открити през 1969 г. от гръцкия археолог Николаос Муцопулос в базиликата „Свети Ахил“ в Преспа.

Искането на София за връщането им не е ново. То е било многократно обсъждано от двете страни през изминалите десетилетия, без обаче да се стигне до окончателно решение.

Въпросът отново се появи с пълна сила на двустранната среща през 2022 г., по време на мандата на министър-председателя Кирил Петков.

Това бе период, през който Атина и София бяха развили особено тясно сътрудничество, главно в областта на енергетиката и междусистемните връзки, на фона на енергийната криза, последвала от войната в Украйна.

В рамките на тези контакти Петков е повдигнал отново въпроса за останките на Самуил, като се стремеше да се намери решение на един случай с особено значение за българската историческа памет.

„Постигнахме историческо споразумение за връщане на тленните останки на цар Самуил“, потвърди сегашният премиер Радев в началото на заседанието на правителството.

„На 3 октомври, събота, в 12:30 ч. каня всички българи на площад „Батенберг“ пред Княжеския дворец в София да посрещнем заедно тленните останки и да се поклоним на великия български владетел. След това, заедно с шествие, да го изпратим до „Света София“ в последния му път, допълни той.“, каза още Румен Радев.

Той посочи, че в събота сутринта ще отиде в Музея на византийската култура в Солун, „където на церемония с домакин министър-председателя на Гърция, на българската държава официално ще бъдат предадени тленните останки на цар Самуил“.

Премиерът информира още, че след транспортирането им със самолет „Спартан“ до София те ще бъдат положени в специален саркофаг в църквата „Света София“, където като дете бъдещият цар на България е бил въведен в християнството.

На България ще бъдат предадени и останките от други два саркофага, открити в същата църква, принадлежащи на цар Гавраил Радомир и на други членове на царското семейство.

В замяна в Гърция се завръщат 48 реликви от манастира „Света Богородица Икосифиниса“, манастира „Свети Йоан Предтеча“ в Серес и митрополията на Серес и Нигрита. Те са били пренесени в София през 1917 г., по време на Първата световна война, и са били излагани или съхранявани в Националния исторически музей на България.

„След хиляда години от смъртта на цар Самуил неговите тленни останки се връщат в България, това е жест на приятелство между България и Гърция“, заяви пред журналисти в София бившият премиер и съпредседател на „Продължаваме промяната“ Кирил Петков.

Петков припомни срещата си с гръцкия премиер Кириакос Мицотакис през 2022 г., когато по думите му Мицотакис е поел ангажимент за връщането на останките.

Петков подчерта ролята на българския посланик в Гърция Валентин Порязов, който според него е продължил да работи по случая, независимо от смените на правителствата.

„Тук не е въпросът кой го е направил. Важното е, че след хиляда години българският владетел, символ на българската държава, реално ще се върне обратно в България“, заяви Петков.

По думите му България ще предаде на Гърция определен брой артефакти, но той определи връщането на останките като резултат преди всичко от приятелството между двете държави.

Лидерът на „Продължаваме промяната“ Асен Василев добави, че връщането на останките е било сложен процес, в който са участвали не само двете правителства, но и гръцката, българската църква и Вселенската патриаршия.

„Виждаме, че е стигнал до успешен край и аз тук също искам да повторя, наистина посланик Порязов събра планини, за да може това нещо да се случи“, заяви лидерът на ПП.

Асен Василев припомни, че през 2022 г. отношенията между България и Гърция са навлезли в нов етап на фона на войната в Украйна и спирането на доставките на руски газ за България.

„Ние не спряхме транзита към Гърция, когато подаването на руски газ спира към България. И второто нещо: отворихме капацитета за обмен на електроенергия, което помогна на Гърция да поддържа по-нормални цени на електроенергията, на българските производители да изнасят за Гърция“, каза Василев.

Той посочи, че това е създало възможност двете държави да работят заедно и да си помагат, а не само да се конкурират.

По думите му подготвяният по време на кабинета „Денков“ междуправителствен договор с Гърция няма общо с връщането на останките на цар Самуил. „С Гърция бяхме подготвили съвсем различен договор за сътрудничество – 60-годишен, който се обсъждаше в края на кабинета „Денков“ между двете правителства“, заяви Асен Василев.

Той уточни, че договорът е предвиждал български достъп и концесия, както и индустриална зона на пристанището в Александруполис.

В него са били включени и транспортни връзки от Александруполис през Маказа, прохода на Републиката до Русе, както и магистрална и бърза железопътна връзка.

„Включваше връзката от Александруполис през Маказа, през прохода на Републиката до Русе – магистрална и бърза жп връзка от Капитан Андреево нагоре, и там да се изгради нов мост. Тези проекти са вече и в проектите на НАТО, и в проектите на ЕС заложени“, посочи Василев.

По думите му договорът е включвал и режим за дългосрочно ползване на водите на река Арда от Гърция, при който използването на водите извън определени часове би било свързано с компенсация за разликата в производството и цената на електроенергията.

„Ако гърците искат определени води в определени часове да се водоползват, те си заплащат за разликата в производството на електроенергия и цената на електроенергията на ежедневна база“, обясни Василев и заключи: „Междуправителственият договор е съвсем различен от това, което в момента се случва с връщането на мощите на цар Самуил“.

И лидерът на ГЕРБ и бивш премиер Бойко Борисов коментира връщането на мощите на Цар Самуил в България, като изрази скептицизъм около условията и цена на евентуалната размяна с Гърция. 

„Аз съм водил преговори за тях – първо още Караманлис беше премиер, след това със Самарас беше премиер, Ципрас беше премиер, с Мицотакис. И винаги е ставало въпрос за какво ще разменяме. Винаги.“ 

По думите му при предишните опити българските историци и експерти са съветвали държавата да не приема исканията на гръцката страна. „И когато се прибирах, с професор Джурова, с професор (Божидар) Димитров, Бог да го прости, и много от тях казваха, че това, което се предлага, не е изгодно. Даже в първия ми кабинет направихме комисия, за да оценим.“

Лидерът на ГЕРБ сравни настоящата ситуация с липсата на яснота около международни споразумения като договора с „Боташ“: „И както винаги, днес чухме, че се връщат мощите, за което браво, поздравления! Но за всичко друго е като договора на „Боташ“. В замяна на това какво България трябва да даде? И аз не знам какво са подписали… и никой не знае.“