Президентът Илияна Йотова произнесе националното обръщение на България пред Общото събрание на ООН в Ню Йорк в рамките на общия дебат на 81-вата сесия. В речта си тя постави акцент върху необходимостта от възстановяване на доверието между държавите, укрепване на международното право и превръщане на многостранното сътрудничество в реални действия.
В началото на изказването си Йотова поздрави председателя на 81-вата сесия на Общото събрание на ООН Халилур Рахман и му пожела успех в работата.
Илияна Йотова, президент на България: „Днес светът има нужда не просто от повече диалог, а от повече доверие, повече отговорност и повече способност да действаме заедно. Многостранното сътрудничество има смисъл, само ако води до решения, а решенията – до действия и резултати.“
По думите ѝ в центъра на международните усилия трябва да остане човекът и неговото достойнство.
„В центъра на този общ отговор трябва да остане човекът – неговият живот, достойнство, права и възможности. Това изисква международен ред, основан на Устава на ООН и международното право, и Организация на обединените нации, която не само формулира принципи, но има силата и способността да ги отстоява.“
Йотова заяви, че България ще продължи да подкрепя силна и активна Организация на обединените нации.
Илияна Йотова, президент на България: „Организация – това означава световен ред на правила от всички и за всички, за малки и големи държави, без двойни стандарти. България ще продължи да бъде последователен защитник на този ред и на силна, ефективна и активна ООН.“
В речта си българският президент постави акцент и върху реформата на Съвета за сигурност.
„Днес ООН трябва да докаже не само способността си да обединява държавите, но и способността си да действа. Чрез споделени усилия е наш дълг да преобразим света на безпорядък в свят на международно право и устойчив мир. Пактът за бъдещето дава важна посока, но тази посока трябва да бъде подкрепена с реална реформа.“
Йотова заяви, че България подкрепя разширяването на Съвета за сигурност и в двете категории членство, включително с допълнително непостоянно място за Източноевропейската регионална група. Президентът коментира и предстоящия избор на нов генерален секретар на ООН, като благодари на Антонио Гутериш за работата му.
Илияна Йотова, президент на България: „Предстоящият избор на нов генерален секретар ще бъде избор и за посоката на Организацията. Благодарим на Антонио Гутериш за неговата отдаденост на служба на ООН. Очакваме неговият наследник да има визията, смелостта и лидерството да възстановява доверието, да преодолява разделенията и да предприема действия за промяна.“
Сред основните теми в речта беше войната в Украйна и бъдещето на европейската сигурност. Йотова заяви, че конфликтът трябва да бъде прехвърлен от военното към политическото и дипломатическото поле.
„Основното предизвикателство остава войната срещу Украйна, чиито последици се простират далеч отвъд непосредствената зона на бойните действия.“
Президентът призова за дебат за бъдещето на Европа и за ролята на Европейския съюз в бъдещата архитектура за сигурност.
Илияна Йотова, президент на България: „Не е ли време европейската политика за сигурност да бъде преосмислена? България като държава член на ЕС издига глас и предлага да водим дебат по тази тема и за по-голямата цел – бъдещето на Европа преди и след войната. А за да започнем дебата е крайно време да прехвърлим конфликта от военното в политическото и дипломатическото поле.“
По думите ѝ за постигането на тази цел са необходими преговори, диалог и гаранции.
„Европа не може да бъде просто наблюдател. Трябва да бъде реален участник в преговорите за следвоенната архитектура за сигурност на континента след края на войната. Европа задължително трябва да може да гарантира собствената си сигурност.“
Йотова предложи и концепция за европейската сигурност след края на войната, съобщава БНТ.
Илияна Йотова, президент на България: „Би било безотговорно, ако след края на войната в Украйна не можем да предложим на европейските граждани нищо по-добро от една нова и то по-лоша студена война. Необходима ни е визия за „следващия ден” по формулата „Европа на мира чрез възпираща отбрана и споделена сигурност. От тази най-висока трибуна отправяме апел, който да ни води по пътя към тази цел!“
Специално място в речта беше отделено на сигурността в Черноморския регион. Йотова определи стабилността на региона като част от националната сигурност на България и заяви, че последиците от войната вече засягат пряко страната ни. Тя предупреди и за по-широките последици върху продоволствената сигурност, свързани с невъзможността за износ на зърно и торове.
Илияна Йотова, президент на България: „България не може и не иска да остане безучастна и прилагайки подхода на практическата дипломация, подготвя инициатива, за която ще търси съвместно със страните от региона и всички заинтересовани, постигането на съгласие и съвместно действие, за да се осигури свободното и безопасно корабоплаване в Черно море. Убедени сме, че тази тема заслужава вниманието на Организацията на обединените нации.“
Президентът отправи и конкретен призив за бъдещето на региона:
Илияна Йотова, президент на България: „Ето защо България призовава: Да превърнем Черно море от зона на повишен риск и заплаха в зона на „споделена сигурност” – зона на безопасност, зона на свободни транспортни, енергийни, търговски, дигитални коридори, на туризъм, зона, където се срещат в мир различни култури, религии и политически системи.“
В изказването си Йотова засегна и ситуацията в Близкия изток. Тя заяви, че е необходимо политическо решение и деескалация.
„В Газа не може да бъде допуснат нов цикъл на разрушение, хуманитарна криза и насилие. Ние загубихме наш сънародник, който участва в хуманитарна мисия в Газа. Това е недопустимо.“
Йотова заяви подкрепа за решение с две държави и призова за гаранции за сигурността на Израел и ефективно палестинско управление.
„Оставаме убедени, че единственото устойчиво решение е това за две държави — Израел и Палестина, живеещи една до друга в мир и сигурност. Това е единственият път, който може да даде на двата народа перспектива за достоен живот и мирно бъдеще.“
Президентът засегна и сигурността на международното корабоплаване, включително през Ормузкия проток, както и необходимостта от спазване на международното право и Конвенцията на ООН по морско право. В края на предоставената част от речта Йотова поставя акцент и върху неразпространението и контрола върху оръжията за масово унищожение.
Илияна Йотова, президент на България: „Сигурността изисква да ограничаваме рисковете, които произтичат от оръжията за масово унищожение и тяхното разпространение. България остава ангажирана с укрепването на международната архитектура за неразпространение, разоръжаване и контрол на въоръженията и с трите стълба на Договора за неразпространение на ядреното оръжие.“
81-вата сесия на Общото събрание на ООН е под председателството на министъра на външните работи на Бангладеш Халилур Рахман. Темата на сесията е „Възстановяване на доверието, управление на трансформацията: Организация на обединените нации, която дава резултати за всички“.