Сръбски гражданин е бил осъден на 14 дни затвор в Хърватия за възхваляване на наскоро починалия военнопрестъпник Ратко Младич и за обида на Хърватия, съобщи агенция ХИНА.
49-годишниятсърбин бил задържан при инцидент два дни по-рано, когато 43-годишен патриот го е блъснал в морето в хърватския град Макарска, защото отказал за свали фланелката си на белградския клуб Цървена звезда.
👇ŠOKANTAN OBRAT: Najprije ga gurnuli u more zbog majice Zvezde, a onda se doznalo… Sad mu prijeti zatvor jer je veličao Mladića i vrijeđao Hrvatsku! 👇https://t.co/RQm8nLeO4O pic.twitter.com/yT9muSiFVR
— Morski.hr (@Morski_hr) September 19, 2026
Сръбският гражданин е бил вкаран в затвора, след като полицаите, които разследвали инцидента с фланелката, проверили профила му в социалните мрежи и установили публикации, които възхваляват Младич и обиждат Хърватия и нейните граждани.
Мъжът, който го е блъснал в морето, е бил предупреден за нарушаване на обществения ред и е бил освободен.
Srbin koji je zbog Zvezdine majice gurnut u more, završio u zatvoru jer je vređao Hrvatsku
— SLAVIJA INFO (@SlavijaI) September 20, 2026
Zbog vređanja Hrvatske i njenih građana, kao i veličanja ratnog zločinca Ratka Mladića na društvenoj mreži, na 14 dana u zatvoru je završio državljanin Srbije (49) kojeg je, zbog majice…
Бившият командир на армията на босненските сърби Ратко Младич почина на 27 август в затвора в Хага, където излежаваше доживотна присъда за геноцид, военни престъпления и престъпления срещу човечеството.
Погребението му в Белград събра хиляди негови привърженици, а мащабът му и присъствието на официални лица бяха критикувани от Европейския съюз, като председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен предупреди, че това може да подкопае плановете на Сърбия за членство в ЕС.
Иначе в Хърватия агитката на белградския Цървена звезда не се ползва с особена почит, меко казано. Историческият сблъсък между Динамо Загреб и Цървена звезда, състоял се на 13 май 1990 г. на стадион „Максимир“ в Загреб, символично се смята за деня, в който умря Югославия и неофициалното начало на Хърватската война за независимост.
Въпреки че самият футболен мач не е директната политическа причина за разпада на федерацията от държави, той се превръща в символ на клокочещото етническо напрежение между хървати и сърби.
Мачът, който сам по себе си е свирепо футболно дерби, се играе само седмици след първите многопартийни избори в Хърватия от близо 50 години.
На тях печели Хърватската демократична общност (ХДС), водена от Франьо Туджман, която открито се застъпва за независимост от Югославия.
От другата страна, в Сърбия, на власт вече е Слободан Милошевич, чийто режим налага агресивен сръбски национализъм. Отношенията между двете републики са в точката на кипене.
Главните действащи лица в Загреб са страховитите агитки на двата клуба – хърватските Bad Blue Boys (BBB от Динамо Загреб, които горещо подкрепят хърватската кауза.
Белградските „делии“ – около 3000 крайни фенове на Цървена звезда, пристигнали в Загреб, са предвождани от Желко Ражнатович – Аркан, съпруг на Светлана „Цеца“ Величкович, който по-късно става лидер на зловещата сръбска паравоенна групировка „Тигрите“. През 1999 г. трибуналът в Хага му повдига обвинения за престъпления срещу човечеството, нарушения на законите и обичаите на войната, както и за тежки нарушения на Женевските конвенции в Хърватия и Босна и Херцеговина и впоследствие е обвинен за обявен за военен престъпник, но процес така и не се състоя, защото Аркан бе убит през 2001 г.
Още преди първия съдийски сигнал на стадион „Максимир“ започват провокации и замеряне с камъни и факли. Ултрасите на Звезда разбиват предпазните огради и нахлуват в сектора с обикновени хърватски зрители, започвайки да ги бият със седалки и ножове.
Тогавашната югославска милиция (контролирана в голямата си част от Белград) остава пасивна спрямо действията на сръбските хулигани, но брутално атакува феновете на Динамо Загреб, които нахлуват на терена, за да защитят своите сънародници.
В историята на футбола и на Хърватия влиза капитанът на Динамо Загреб, 21-годишният Звонимир Бобан, който, след като вижда как милиционер налага млад хърватски фен на земята, се засилва и шибва полицая с кунг-фу ритник, за да освободи момчето.
Този акт го превръща в национален герой за Хърватия и символ на съпротивата срещу югославския режим. Футболният мач така и не започва официално. Ранени са над 60 души, включително простреляни, намушкани и обгазени със сълзотворен газ.
Битката на „Максимир“ показва нагледно, че съвместното съжителство на хървати и сърби в рамките на една държава вече е невъзможно. Няколко седмици по-късно, по време на мач на националния отбор на Югославия в Загреб, химнът на създадената изкуствено федеративна държава, е свирепо освиркан.
По-малко от година по-късно, през пролетта на 1991 г., започват първите реални военни сблъсъци от Хърватската война за независимост. Много от феновете, участвали в боя на стадиона (и от двете страни), веднага се записват като доброволци на фронта.
Пред стадион „Максимир“ днес стои паметник с надпис: „На феновете на клуба, за които войната започна на 13 май 1990 г. и завърши с полагането на живота им на олтара на родината Хърватия.“
