Бившата кметица и затворничка Десислава Иванчева призова с пост в социалната мрежа да не се спекулира с нейното помилване за целите на президентската битка. От написаното става ясно, че Иванчева се намира в болница с пневмония в момента. Името на Иванчева се завъртя отново в последните дни, след като опонентите на президетката я атакуват, че е помилвала осъден за търговия с нартотици, който след това е бил арестуван отново.
„Намираме се в предизборна кампания и изведнъж един случай отпреди години се превърна в повод за огромна политическа загриженост. Покрай него някои политици внезапно си спомниха и за мен.
Тази закъсняла загриженост не ме трогва. Тя ме натъжава. Моята съдба не започна вчера. Години бях отделена от детето си и от възрастната си майка. Здравето ми беше разбито. И до днес плащам цената – боледувам често, а в момента отново съм в болница с тежка пневмония. Има време, което никой не може да ми върне. Детството на сина ми, което пропуснах. Годините с майка ми, които загубих. А майка ми вече я няма. Затова, когато днес някои хора така загрижено произнасят името ми, не мога да не попитам: Къде беше тази загриженост тогава?“, пише Иванчева.
Бившата кметица на „Младост“ припомня, че многократно е търсила подкрепа в този период, но „много от днешните защитници на справедливостта тогава останаха глухи и безучастни“.
„Затова не приемам днес моето страдание да бъде извадено от миналото и използвано като удобно оръжие в предизборна битка. Аз помня. И хората, които бяха до мен, помнят“, казва още тя.
Иванчева хвърля светлина и върху своето помилване.
„По отношение на Илияна Йотова моята позиция е проста. Няма да отрека значението на решението ѝ за моя живот. То ми даде около десет месеца свобода, част от които се оказаха последното време, което имах с майка си. Даде ми и възможността да се върна при сина си, вместо той да загуби още една година от детството си без своята майка“, казва тя.
„Можела ли е Илияна Йотова да ме помилва по-рано? На този въпрос може да отговори единствено тя. Но знам и друго. От политиците, от които моите близки са търсили помощ, тя беше човекът, който покани хора от екипа ми, изслуша ги и поиска да се запознае с фактите – с моята гледна точка, със състоянието на майка ми, с детето ми и с това, което се случваше с мен. Това е факт от моята история и няма причина днес да го премълчавам. Разбирам също, че решенията за помилване не са лесни. Границата между хуманността и справедливостта понякога е изключително тънка. Зад подобен подпис стоят човешка съдба, закон, институции и огромна обществена отговорност“, пише още Иванчева.